На 29 юни 2022 Съветът прие преговорните си позиции (общи подходи) по важни законодателни предложения в пакета „Fit for 55“. Представен от Европейската комисия на 14 юли 2021 г., пакетът ще даде възможност на Европейския съюз да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да постигне неутралност по отношение на климата през 2050 г.

Аньес Паниер-Рунашер, френски министър на енергийния преход:

Постигането, под ръководството на френското председателство, на споразумение между държавите членки по пакета „Fit for 55“ е решаваща стъпка за постигане на нашите цели в областта на климата в основните сектори на икономиката. Екологичният и енергийният преход ще изисква приноса на всички сектори и всички държави членки по справедлив и приобщаващ начин. Сега Съветът е готов да преговаря с Европейския парламент за сключване на споразумение по пакета, като по този начин Европейският съюз ще бъде повече от всякога в авангарда на борбата с изменението на климата.

Държавите-членки приеха обща позиция относно системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС), разпределянето на усилията между държавите членки в секторите, които не са включени в СТЕ (ESR), емисиите и поглъщанията от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF), създаването на Социален фонд за климата (SCF) и новите стандарти за емисиите на CO2 за леки автомобили и микробуси.

Тези споразумения проправят пътя за преговори с Европейския парламент.

Система на ЕС за търговия с емисии
Системата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) е пазар на въглеродни емисии, който се основава на система за ограничаване и търговия с квоти за емисии за енергоемките отрасли и сектора на производството на електроенергия.

Съветът постигна съгласие да запази общата амбиция за намаляване на емисиите с 61 % до 2030 г. в секторите, обхванати от СТЕ на ЕС, както предложи Комисията.

Съветът също така постигна съгласие за еднократно намаляване на общия таван на емисиите със 117 милиона квоти („преизчисляване“) и за увеличаване на годишния процент на намаляване на тавана с 4,2 % годишно („линеен коефициент на намаляване“).

Съветът одобри предложението за укрепване на market stability reserve / резерва за стабилност на пазара (MSR / РСЗ), като удължи след 2023 г. срока на действие на увеличения годишен процент на постъпване на квоти (24 %) и определи праг от 400 милиона квоти, над който включените в резерва квоти вече не са валидни.

Съветът постигна съгласие да направи автоматичен и по-реактивен стартът на механизма, който активира освобождаването на квотите от MSR на пазара в случай на прекомерно повишаване на цените.

Що се отнася до секторите, обхванати от Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ / Carbon Border Adjustment Mechanism), Съветът одобри предложението за постепенно прекратяване на безплатните квоти за секторите, обхванати от МКВЕГ, в рамките на десетгодишен период между 2026 и 2035 г. Съветът обаче прие по-бавно намаляване в началото и ускорен темп на намаляване в края на този десетгодишен период. Подкрепата за декарбонизацията на тези сектори ще бъде възможна чрез Фонда за иновации. Съветът също така поиска от Комисията да наблюдава въздействието на МКВЕГ, включително върху изместването на въглеродни емисии при износ, и да прецени дали са необходими допълнителни мерки.

Що се отнася до Фонда за модернизация, Съветът запази увеличаването на обема му чрез продажба на търг на допълнителни 2,5 % от тавана, увеличаването на дела на приоритетните инвестиции до 80 % и добавянето на нови допустими сектори, както беше предложено от Комисията. Съветът реши да разшири списъка на държавите-членки, които се ползват от Фонда за модернизация. Проектите за природен газ по принцип няма да бъдат допустими за финансиране от фонда. Съветът обаче въведе преходна мярка, която позволява на бенефициерите на Фонда да продължат да финансират проекти за природен газ при определени условия.

Съветът също така укрепи някои разпоредби на Фонда за иновации, по-специално по отношение на капацитета, целящ да направи участието в проектите по-ефективно и географски балансирано, като същевременно запази принципа за високи постижения при разпределянето на проектите. Съветът постигна съгласие да обърне специално внимание на декарбонизацията на морския сектор в рамките на Фонда за иновации.

Съветът подобри управлението и прозрачността на двата фонда.

Допълнително преходно безплатно разпределение може да бъде предоставено при определени условия на сектора на централизираното топлоснабдяване в някои държави-членки при спазване на определени условия, за да се насърчи декарбонизацията на този сектор.

Съветът постигна съгласие за включване на емисиите от морския транспорт в обхвата на СТЕ на ЕС. В общия подход се приема предложението на Комисията за постепенно въвеждане на задължения за корабните компании да предават квоти. Тъй като държавите-членки, които са силно зависими от морския транспорт, естествено ще бъдат най-засегнати, Съветът постигна съгласие да преразпредели 3,5 % от тавана на продадените на търг квоти за тези държави-членки. Освен това общият подход отчита географските особености и предлага преходни мерки за малките острови, зимното корабоплаване и пътуванията, свързани със задължения за предоставяне на обществени услуги, и засилва мерките за борба с риска от изместване на въглеродни емисии в морския сектор.

Общият подход включва емисиите, които не са свързани с CO2, в Регламента за мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт от 2024 г. и въвежда клауза за преразглеждане на последващото им включване в СТЕ на ЕС.

Съветът постигна съгласие за създаване на нова, отделна система за търговия с емисии за секторите на сградите и на автомобилния транспорт. Новата система ще се прилага за дистрибуторите, които доставят горива за потребление в секторите на сградния и пътния транспорт. Въпреки това, началото на задълженията за продажба на търг и връщане на квоти ще бъде отложено с една година в сравнение с предложението на Комисията (продажба на квоти на търг от 2027 г. нататък и връщане на квоти от 2028 г. нататък). Траекторията на намаляване на емисиите и линейният коефициент на намаляване, определен на 5,15 от 2024 г. и 5,43 от 2028 г., ще останат такива, каквито са предложени от Комисията. Съветът запази предложението за продажба на допълнителни 30 % от обема на търговете през първата година от стартирането на системата, за да може тя да функционира гладко („frontloading“).

Съветът въведе възможност за избор за всички изкопаеми горива. Той въведе опростени изисквания за мониторинг, докладване и проверка за малките доставчици на горива.

Съветът добави временна възможност за държавите-членки да освободят доставчиците от задължението за връщане на квоти до декември 2030 г., ако те са обект на въглероден данък на национално равнище, чието равнище е равностойно или по-високо от тръжната цена на квотите в СТЕ за сградния и транспортния сектор.

Съветът постигна съгласие за постепенно премахване на безплатните квоти за емисии за авиационния сектор до 2027 г. и за привеждане на предложението в съответствие с глобалната схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване (CORSIA). СТЕ на ЕС ще се прилага за вътрешноевропейските полети (включително Обединеното кралство и Швейцария), докато CORSIA ще се прилага за операторите от ЕС за извъневропейските полети до и от трети държави, участващи в CORSIA. Съветът постигна съгласие да задели 20 млн. от постепенно премахнатите безплатни квоти, за да компенсира допълнителните разходи, свързани с използването на устойчиви авиационни горива (УАГ). Освен това в споразумението на Съвета се отчитат специфичните географски обстоятелства и в този контекст се предлагат ограничени преходни дерогации.

Социален фонд за климата
Съветът постигна съгласие за създаване на Социален фонд за климата, който да подпомага уязвимите домакинства, микропредприятията и ползвателите на транспортни услуги, за да се подпомогне създаването на система за търговия с емисии в секторите на сградите и автомобилния транспорт.

Всяка държава-членка ще представи на Комисията „social climate plan“, съдържащ набор от мерки и инвестиции за преодоляване на въздействието на ценообразуването на въглеродните емисии върху уязвимите граждани. Фондът ще предоставя финансова подкрепа на държавите-членки за финансиране на мерките и инвестициите, посочени в плановете им, за повишаване на енергийната ефективност на сградите, обновяването на сградите, декарбонизацията на отоплението и климатизацията в сградите и въвеждането на мобилност и транспорт с нулеви и ниски емисии, включително мерки за временно и ограничено пряко подпомагане на доходите.

Съветът постигна съгласие, че фондът ще бъде част от бюджета на ЕС и ще се захранва от външни целеви приходи в максимален размер от 59 млрд. евро. Тази бюджетна структура ще позволи на фонда да се възползва от поредица от гаранции, свързани с европейския бюджет, без да се налага повторно отваряне на многогодишната финансова рамка на ЕС.

Фондът ще бъде създаден за периода 2027-2032 г., за да съвпадне с влизането в сила на СТЕ за секторите на сградите и автомобилния транспорт, като разходите ще бъдат допустими със задна дата от 1 януари 2026 г.

Съветът реши да приложи таван от 35 % от прогнозните общи разходи за социалните планове за климата към възможността държавите-членки да предлагат временно пряко подпомагане на доходите.

Съветът постигна съгласие, че фондът ще бъде от полза за всички държави-членки, и запази метода на разпределение, предложен от Комисията. Съветът реши да не запазва предвиденото в предложението на Комисията национално участие (съфинансиране). Що се отнася до метода на управление на фонда, Съветът избра пряко управление на изпълнението, съчетано с елементи на споделено управление. Поради това Съветът реши да предложи на държавите-членки възможността да получат техническа помощ за изпълнението на мерките от плана.

Регламент за споделяне на усилията
Съветът постигна съгласие за цел за намаляване на емисиите на парникови газове на равнище ЕС с 40% в сравнение с 2005 г. за секторите, които не са обхванати от СТЕ, а именно вътрешния морски транспорт, селското стопанство, отпадъците и малките промишлени предприятия. Секторите на сградния фонд и автомобилния транспорт ще бъдат обхванати както от новата специална СТЕ, така и от регламента за разпределяне на усилията. Тези сектори, взети заедно, понастоящем генерират около 60 % от емисиите на парникови газове в ЕС.

Съветът постигна съгласие да запази увеличените национални цели, определени за всяка държава-членка, както беше предложено от Комисията. Той добави позоваване на факта, че постигането на целите на регламента изисква сближаване на усилията на всички държави-членки с течение на времето, като същевременно се отчитат специфичните национални обстоятелства. Съветът постигна съгласие, че линейните траектории на емисиите за всяка държава членка ще бъдат коригирани през 2025 г. само в случай, че това води до по-високи годишни ограничения за съответната държава членка, от съображения за предвидимост и за да се вземе предвид въздействието на непредвидени събития като пандемията COVID-19 върху емисиите.

По-специално, общият подход увеличава размера на годишните квоти за емисии, които могат да бъдат прехвърляни между държавите членки, на 10 % за периода 2021-2025 г. и на 20 % за периода 2026-2030 г. Текстът също така прави този обмен по-прозрачен, по-специално чрез засилени задължения за докладване. Той улеснява използването на гъвкавостта на СТЕ, която позволява на девет държави членки да използват ограничено количество квоти по СТЕ за по-лесно компенсиране на емисиите в секторите за споделяне на усилията в периода 2021-2030 г. Той също така прави по-гъвкави договореностите за използването на допълнителния резерв, предложен от Комисията. Освен това в него се запазва предложението гъвкавостта, свързана със земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF), да бъде разделена на два периода.

Земеползване, промяна на земеползването и горско стопанство
Секторът на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) обхваща използването на почви, дървета, растения, биомаса и дървен материал. Емисиите и поглъщанията, генерирани от сектора LULUCF, се вземат предвид в общата цел на ЕС за 2030 г.

Съветът потвърди общата цел от 310 млн. тона еквивалент на CO2 нетни поглъщания в сектора LULUCF през 2030 г. на равнище ЕС. Това представлява увеличение на поглъщанията с около 15 % в сравнение с настоящия момент. Настоящите правила, съгласно които емисиите не превишават поглъщанията („правилото за липса на дебит“), ще продължат да се прилагат до 2025 г. За периода 2026-2030 г. всяка държава-членка ще има задължителна национална цел за 2030 г. Освен това Съветът определи за всяка държава-членка ангажимент за постигане на сумата на нетните емисии и поглъщания на парникови газове за целия период от 2026 г. до 2030 г. („бюджет 2026-2030 г.“). Бюджетът ще се основава на траектория от индикативни годишни стойности. Съветът реши да запази предложеното от Комисията разпределение на целите между държавите-членки.

Съветът постигна съгласие за увеличаване на гъвкавостта в подкрепа на държавите-членки, които имат затруднения при изпълнението на целите си поради независещи от тях фактори, засягащи сектора на LULUCF, при условие че Съюзът като цяло изпълни целта си за 2030 г.

По-специално, Съветът въведе допълнителна гъвкавост, свързана с последиците от изменението на климата и органичните почви, въз основа на обективни и измерими критерии и показатели. За да получат достъп до тази гъвкавост, съответните държави-членки ще трябва да представят на Комисията доказателства по точно определена методология. Освен това Съветът реши да запази възможността за изключване на емисиите от природни нарушения от сметките за LULUCF през периода 2026-2030 г., при условие, че не се използват компенсациите за природни нарушения в рамките на гъвкавостта.

Съветът потвърди премахването на възможността за съхраняване на кредити по линия на LULUCF между двата периода на съответствие (2021-2025 г. и 2026-2030 г.).

Съветът постигна съгласие, че Комисията ще представи доклад в рамките на шест месеца след първата глобална оценка на състоянието съгласно Парижкото споразумение (която ще бъде извършена през 2023 г.) относно включването на емисиите на парникови газове, които не са свързани с CO2, от селското стопанство в обхвата на регламента и определянето на цели за сектора на земеползването за периода след 2020 г.

Стандарти за емисиите на CO2 за леки автомобили и микробуси
Съветът постигна съгласие да повиши целите за намаляване на емисиите на CO2 за нови автомобили и нови микробуси до 2030 г. до 55% за леките автомобили и до 50% за микробусите. Съветът постигна съгласие и за въвеждане на цел за намаляване на емисиите на CO2 със 100% до 2035 г. за новите леки автомобили и микробуси.

Предоставянето на възможност на водачите да зареждат автомобилите си във всички държави-членки ще бъде осигурено чрез свързаното с това преразглеждане на разгръщането на инфраструктурата за алтернативни горива (AFIR).

През 2026 г. Комисията ще направи оценка на напредъка, постигнат в постигането на целите за 100 % намаляване на емисиите, и на необходимостта от преразглеждане на тези цели, като се вземе предвид технологичното развитие, включително по отношение на хибридните технологии, които се зареждат от електрическата мрежа, и значението на жизнеспособния и социално справедлив преход към нулеви емисии.

Съветът постигна съгласие да сложи край на регулаторния механизъм за стимулиране на превозни средства с нулеви и ниски емисии (zero- and low-emission vehicles / ZLEV)  от 2030 г.

Следващи стъпки
Сега, когато Съветът е постигнал съгласие по позициите си по предложенията, могат да започнат преговори с Европейския парламент, за да се постигне споразумение по окончателните правни текстове.

Вижте повече:

• Commission proposal on the revision of the EU Emissions trading system (ETS)
• Commission proposal on the revision of the Effort Sharing Regulation (ESR)
• Commission proposal on the revision of the LULUCF Regulation
• Commission proposal on the revision of Regulation (EU) 2019/631 setting CO2 emission performance standards for new passenger cars and for new light commercial vehicles
• Commission proposal for a Regulation establishing a Social Climate Fund
• Fit for 55 package (background information)
• Fit for 55 package: Council adopts its position on three texts relating to the transport sector (press release, 2 June 2022)
• Council agrees on the Carbon Border Adjustment Mechanism (CBAM) (press release, 15 March 2022)