„It always seems impossible. Until it’s done.“
На 12 декември 2015 френският външен министър и настоящ президент на COP21 обяви официално приемането на окончателния проект на Парижкото климатично споразумение. Часове по-рано той призова за гласуване с цитат от Нелсън Мандела “Винаги изглежда невъзможно! Докато не се направи! Никой от нас поотделно не може да успее. Светът е задържал дъха си и разчита на всички ни, взети заедно.”
Макар текстът на споразумението да е критикуван, че е нсъвършен и недостатъчно смел, дори представителите на зелените граждански огранизации го оценяват като възможният компромис в настоящия исторически момент, но все пак „началото на края на епохата на изкопаемите горива“.
Специално натискът срещу въглищата надмина очакванията и беше последван от безпрецедeнтни съобщения за отказ от инвестиции в разнообразни (и напреднали в различна степен) нисковъглеродни въглищни технологии. Натам водят появилите се първи бързи оценки за жизнеспособността на съвременните проекти със CCS в пост-Парижката епоха.
COP21 даде сцена и за неправителствени представители – бизнес, кметове и НПО да обявят независими действия и мерки за борба с климатичните промени. В резултат светът чу повече от 10000 ангажимента на независими трети страни, които допринесоха за нарастващия оптимизъм от преговорите, въпреки всеобщото признание, че споразумението не дава идеалното решение, но предоставя възможност приемливите за всички решения да се превърнат в задължения.
Проект на Парижкото климатично споразумение
ЦЕЛ 1.5 °C
Всъщност в окончателния проект има значително отстъпление:
да се задържи повишението на световните средни температури под 2 °C над прединдустриалните нива и да се направят допълнителни усилия за ограничаване на затоплянето до тавана от 1.5 °C над прединдустриалните нива, като се отчита, че това значително ще намали рисковете и влиянието на климатичните промени.
в сравнение с доста по-категоричния първоначален вариант:
Да се задържи повишението на световните средни температури до под 1.5°C над прединдустриалните нива.
Въпреки това представителите на гражданското общество го приемат като важна морална победа и важен сигнал, че глобалната икономика трябва да бъде трансформирана и да се отдръпне от органичните горива. Макар понастоящем въпросните 1.5 °C да не са правно задължение, те все пак са втъкани в текста на Споразумението, отчитайки факта, че за някои от най-бедните нации дори задължителните 2 °C ще са на твърде висока цена.
Дългосрочна цел
Дългосрочната цел е значително разводнена в сравнение с първоначалните предложения и е все така далече от конкретиката.
In order to achieve the long-term temperature goal set out in Article 2, Parties aim to reach global peaking of greenhouse gas emissions as soon as possible, recognizing that peaking will take longer for developing country Parties, and to undertake rapid reductions thereafter in accordance with best available science, so as to achieve a balance between anthropogenic emissions by sources and removals by sinks of greenhouse gases in the second half of this century, on the basis of equity, and in the context of sustainable development and efforts to eradicate poverty.
Само за сравнение, в един от обсъжданите варианти се предлагаха конкретни измерители на намалението на парникови газове и времева скала кога да бъдат постигнати.
Parties collectively aim to reach the global temperature goal referred to in Article 2 through [a peaking of global greenhouse gas emissions as soon as possible, recognizing that peaking requires deeper cuts of emissions of developed countries and will be longer for developing countries; rapid reductions thereafter to [40 – 70 per cent][70 – 95 per cent] below 2010 levels by 2050; toward achieving net zero greenhouse gas emissions [by the end][after the middle] of the century] informed by best available science, on the basis of equity and in the context of sustainable development and poverty eradication.
В крайна сметка дългосрочната цел в окончателния текст е твърде вяла, за да има потенциала да постигне идеалния таван от 1.5 °C. Това противоречие беше отчетено от всички наблюдатели.
Загуби и щети
Включването на специален раздел Загуби и щети в чл. 8 е голяма победа за малките островни държави и слабо развитите страни.
Parties recognize the importance of averting, minimizing and addressing loss and damage associated with the adverse effects of climate change, including extreme weather events and slow onset events, and the role of sustainable development in reducing the risk of loss and damage.
Това се случва за първи път в международното право и е важно мястото му именно като самостоятелен текст, а не като вметка под шапката на текста за Адаптация към последиците от климатичните промени. Именно защото се отнася за онези драматични промени, към които вече е невъзможно да се адаптираш.
В Решението към Споразумението все пак експлицитно се упоменава отказ от компенсации и търсене на отговорност на базата на чл. 8. Текст, на който ЕС и САЩ настояваха упорито, за да елиминират възможността развитите страни и големите замърсители като например компании на органични горива да бъдат съдебно преследвани за нанесени щети и компенсации.
- The Conference of the Parties, agrees that Article 8 of the Agreement does not involve or provide a basis for any liability or compensation;
Но представителите на малките островни държави са доволни от това развитие – според тях фактът, че този текст е част от решението, означава, че може да бъде ревизиран всяка година, което не би било възможно, ако беше част от текста на самото Споразумение. “Ние всяка година ще сме на бойната линия, за да сме сигурни, че клаузата за загуби и щети ще гарантира на уязвимите страни подкрепата, която им е нужна.” Заплахата ще се превърне във силен фокус за инвеститорите, когато обмислят да вложат парите си в органични горива. Това е силно послание към правителствата на индустриалните държави „тъй като се провалихте в опитите си да намалите въздействието на климатичните промени и да се адаптирате към тях, сега компенсирането на загуби и щети е интегрална част от климатичния режим“.
Източник: UN.
