Според публикуван доклад на Алианс „Здраве и Околна среда” разходите за здравеопазване, предизвикани от въглищните електроцентрали в Европа достигат до 42,8 милиарда евро годишно.  

 

Докладът „Неплатената сметка за здравеопазване: как въглищните централи ни разболяват” прави оценка на ефекта от производството на енергия от въглища върху хроничните заболявания и някои болести на сърцето. Според авторите производството на енергия от въглища в Полша е съпроводено с най-високо въздействие върху здравето и най-високи разходи за здравеопазване – около 8 милиарда евро годишно. Румъния и Германия са поставени след Полша на второ място с повече от 6 милиарда евро годишно. За България тези разходи се оценяват на около 4,6 милиарда евро годишно. Изчислени като разходи на човек от населението за България това са 608 евро на година, с което страната ни се нарежда на второ място в Европа, след Сърбия. Изчислени като разходи на киловат час, за България тези разходи представляват 23,3 евро цента за всеки произведен от въглищни централи киловат час електроенергия. По този показател по-високи са стойностите само за Румъния (29 евро цента)  и Словакия (24 евро цента).

 

Разходите за здравеопазване, предизвикани от използването на лигнитни въглища са най-високи – представени са анализи, според които на всеки произведен тераватчас електроенергия от лигнитни въглища се падат 32,6 случаи на преждевременна смърт и 298 случая на респираторни и кардиологични болести.

 

Българските ТЕЦ Марица изток 2, Брикел и ТЕЦ Бобов дол са сред 20-те най-големи замърсители в Европа, съответно на първо, тринайсето и седемнайсето  място.

 

Според изпълнителният директор на Алианса, Генон Дженсън “Нашият доклад представя научно доказателство за въздействието от използването на въглищата върху здравето на хората и тези факти трябва да бъдат взети предвид при определяне на енергийната политика.”

 

Решенията според Алианс „Здраве и Околна среда” – спиране на строителството на нови електроцентрали на въглища в Европа и затваряне на всички съществуващи централи до 2040. Според Генон Деженсън “Ако бъде възприет, този подход може да предотврати излишни респираторни и кардиологични проблеми, той предлага дългосрочни ползи за здравето, включително от по-малкото въздействие на промените в климата върху него.”

Още по темата:

Към доклада на Алианс  „Здраве и околна среда“