Ядрената енергетика набира скорост в много страни на фона на покачващите се цени на горивата и нарастващите опасения за енергийната сигурност, но успехът ще зависи от правителствата и индустрията.
Според новия специален доклад на Международната енергийна агенция, в момент, когато светът се бори с глобалната енергийна криза, ядрената енергия има потенциала да играе важна роля в подпомагането на страните да преминат безопасно към енергийни системи, в които преобладават възобновяемите енергийни източници.
В страните, които решат да продължат или да увеличат използването на ядрена енергия, тя може да намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, да намали емисиите на въглероден диоксид и да позволи на електроенергийните системи да интегрират по-голям дял слънчева и вятърна енергия. Изграждането на устойчиви и чисти енергийни системи ще бъде по-трудно, по-рисковано и по-скъпо без ядрена енергия, се посочва в новия доклад „Ядрената енергия и сигурният енергиен преход: От днешните предизвикателства към утрешните чисти енергийни системи„.
Днес ядрената енергия е вторият по големина източник на беземисионна енергия след водната енергия, като ядрени централи се експлоатират в 32 държави. Около 63% от днешния ядрен производствен капацитет идва от централи на повече от 30 години, тъй като по-голямата част от ядрения парк е построена след петролните шокове през 70-те години на миналия век. Но редица напреднали и нововъзникващи икономики наскоро обявиха енергийни стратегии, които отреждат значителна роля на ядрената енергия, както и значителни финансови стимули за инвестиране в нея.
„В днешния контекст на глобална енергийна криза, рязко покачващи се цени на изкопаемите горива, предизвикателства пред енергийната сигурност и амбициозни ангажименти в областта на климата, вярвам, че ядрената енергия има уникалната възможност да се завърне“, заяви изпълнителният директор на МЕА Фатих Бирол. „Новата ера за ядрената енергетика обаче в никакъв случай не е гарантирана. Тя ще зависи от правителствата, които ще въведат стабилни политики, за да осигурят безопасна и устойчива експлоатация на ядрените централи през следващите години, както и да мобилизират необходимите инвестиции, включително в нови технологии. А ядрената индустрия трябва бързо да се справи с проблемите, свързани с превишаването на разходите и забавянето на проектите, които са причина за трудностите през изграждане на нови централи в развитите икономики. В резултат на това развитите икономики загубиха лидерската си позиция на пазара, тъй като 27 от 31 реактора, чието строителство започна от 2017 г. насам, са руски или китайски проекти.“
В глобалния път на МЕА за достигане на нулеви нетни емисии до 2050 г. ядрената енергия се удвоява между 2020 и 2050 г., като е необходимо изграждането на нови централи във всички държави, които са отворени за тази технология. Въпреки това до средата на века ядрената енергия ще представлява едва 8% от световния енергиен микс, в който преобладават възобновяемите енергийни източници.
Въпреки усилията за удължаване на живота на някои съществуващи централи, без по-нататъшни усилия ядреният парк, работещ в развитите икономики, може да намалее с една трета до 2030 г. Макар удължаването на живота на централите изисква значителни инвестиции, такива проекти обикновено водят до цена на електроенергията, която е конкурентна на вятърната и слънчевата енергия в повечето региони.
В доклада се посочва, че са необходими стабилни политики в подкрепа на използването на ядрената енергия и за повишаване на нейната безопасност, но индустрията трябва също така да се справи по-добре с изпълнението на проектите на по-ниска цена и в рамките на бюджета, за да се гарантира, че електроенергията, произведена от ядрени източници, е конкурентоспособна. Държавното финансиране ще продължи да бъде необходимо за мобилизиране на нови инвестиции не само за модернизация и изграждане на централи, но и за проучвания и разработване на иновативни ядрени технологии. Това е така, защото рядко има достатъчно финансиране от частния сектор за такива капиталоемки и дълготрайни активи, особено за тези, които са изложени на значителен политически риск.
В момента в общо 19 държави се изграждат ядрени реактори, което показва неотдавнашната динамика на ядрената енергетика, която вероятно ще бъде допълнително стимулирана от неотдавнашните скокове в цените на петрола, газа и електроенергията. В същото време ядрената енергия среща обществена и политическа съпротива в някои страни и МЕА не отправя изрични препоръки към страните, които са решили да не я използват в своя енергиен микс.
В плана на МЕА за нулеви нетни емисии до 2050 г. половината от намаленията на емисиите до средата на века се дължат на технологии, които все още не са търговски жизнеспособни. Това включва малки модулни реактори (SMR), които обикновено се определят като усъвършенствани ядрени реактори с мощност под 300 мегавата – или около една трета от традиционна централа. По-ниската цена, по-малкият размер и намалените рискове при проектите за SMR могат да подобрят социалното приемане и да привлекат частни инвестиции. В Канада, Франция, Обединеното кралство и Съединените щати се наблюдава засилена подкрепа и интерес към тази обещаваща технология.
SMR биха могли също така да използват повторно площадките на излезлите от експлоатация електроцентрали на изкопаеми горива, като се възползват от съществуващите преносни съоръжения, достъп до охлаждаща вода и квалифицирана работна ръка. Но успешното дългосрочно внедряване на SMR зависи от силната подкрепа на политиците, която трябва да започне сега, не само за мобилизиране на инвестициите, но и за рационализиране и хармонизиране на регулаторните рамки.
