Събитията от изтеклата година значително повишиха дългосрочната несигурност пред световната енергетика твърди популярният доклад на Международната енергийна агенция World Energy Outlook 2014 (WEO-2014). Той предупреждава за риска настоящите събития да разконцентрират вземащите решения и да отвлекат вниманието им от по-дългосрочните сигнали за напрежение и стрес, които подкопават енергийните системи.
В основния сценарий на WEO-2014, през 2040 г. световното първично енергийно потребление е с 37% по-високо, съответно генерира повече натиск върху световната енергийна система. Този натиск би бил дори по-голям, ако не се предприемат необходимите действия за по-висока ефективност, които са от съществено значение за задържане на неуправляемия ръст на потреблението. Сценарият показва, че севтовното потребление на две от трите органични изкопаеми горива – петрол и въглища – ще достигне платото си през 2040 г., макар че този резултат се дължи на твърде различни тенденции в отделните държави. В същото време ВЕИ-технологиите ще се радват на бърз растеж, подпомогнат от намаляващи цени и субсидии (оценени на 120 млрд. долара през 2013 г.). До 2040 световните енергийни доставки се поделят на четири почти еднакви дялове: нисковъглеродни източници (ВЕИ и ядрена енергия), петрол, природен газ и въглища.
При по-детайлен преглед на ядрената енергия WEO-2014 предвижда инсталираните ядрени мощности да нарастнат с 60% до 2040 г. в основния сценарий, като ръстът е концентриран само в чеитли държави – Китай, Индия, Корея и Русия. Въпреки това, делът на ядрената енергия в световния електроенергиен микс остава доста под историческите си върхове. Ядрената енергия играе важна стратегическа роля в някои държави, в допълнение на това допринася до 2040 г. да бъде спестено такова количество въглеродни емисии, каквото световните енергийни системи биха произвели за период от четири години. Недостатъкът е, че ядрената енергия се изправя пред значителни предизвикателства на конкурентните енергийни пазари и големи регулаторни рискове, а публичното ѝ приемане остава проблем от критично значение в почти всички държави. Много от тях трябва да вземат важни ядрени решения, свързани както с факта че почти 200 инсталации трябва да бъдат изведени от експлоатация до 2040 г., така и с управлението на нарастващите количества отработило ядрено гориво при отсъствие все още на технологични решения за окончателното им съхрание.
“С развитието и трансформацията на глобалната ни енергийни система, алармиращите сигнали стават все повече,” казва изпълнителният директор на МАЕ Мария ван дер Ховен. “Но ВЕИ набират все повече сила и колкото и да е невероятно, вече можем да видим точката, в която те ще се превърнат в световен ресурс номер едно в електроенергийното прозводство.”
Докладът дава положителна прогноза за развитието на ВЕИ, които се очаква да прозвеждат почти половината електричество в света през 2040 г., изпреварвайки въглищата като водещ електроенергиен източник. Вятърната енергия заема най-големия дял в ръста в ВЕИ-базираното електропроизводство, следвана от хидроенергетиката и соларните технологии. Но с учетворяването на дела на вятърните и фотоволтаични технологии в световния електроенергиен микс тяхната интеграция става все по-проблемна, както от техническа, така и от пазарна гледна точка.
Световният добив на петрол нараства до 104 милиона барела на ден през 2040 г., но е в критична зависимост от инвестициите в Близкия изток. Доколкото 2020-те добивите на петрол намаляват както в САЩ, така и в другите производителки извън ОПЕК през 2020 г. Близкият изток се превръща в основният източник за покриване на нарастващото търсене. Ръстът в световното потребление на петрол остава колеблив през целия период до 2040 г.: потреблението в много от днешните най-големи консуматори или вече от много време е с тенденция към намаляване (например в САЩ, ЕС и Япония), или е достигнало платото си (Китай, Русия и Бразилия). Китай изпреварва САЩ като най-голям петролен консуматор около 2030 г., след което ръстът му се забавя, за сметка на напредъка на Индия като ключов двигател на растежа, както и на Суб-Сахара, Близкия изток и Югоизточна Азия.
“Фактът, че в краткосрочен план няма да има затруднения с доставките на петрол, не трябва да замъглява предизвикателствата, които стоят пред нас в резултат на това, че светът е обречен да бъде зависим все повече от намаляващ брой производителки“, подчерта главният икономист на МАЕ Фатих Бирол. “Глътката въздух, която ни осигури нарастващото прозводство в Америките от песледното десетилетие, не ни носи облекчение, ако се имат превид дългите период за реализация на нови проекти в добивната индустрия.”
Търсенето на природен газ е с над 50% по-високо пред 2040 г., като това остава единственото изкопаемо гориво, което запазва значителни темпове на растеж по това време. САЩ остават световният лидер в прозводството на природен газ, макар добивите да спадат в края на 2030 г., когато запасите от шистов газ се изчерпват. Расте делът на Западна Африка, Катар, Австралия, Северна Америка и др. като важен източник на втечнен природен газ (LNG), който става все по-важен инструмент за газовата сигурност. Ключов за сигурността на доставките на газ извън САЩ остава въпросът доколко той може да бъде доставян на цени, достатъчно атрактивни за потребителите, но и способни да насърчат големи инвестиции в добива.
Макар въглищата да са в изобилие и доставките им да са сравнително сигурни, пред бъдещото им използване има ограничения поради изискванията за по-висока ефективност, за справяне с локалните замърсявания и намаляване на CO2 емисиите. Търсенето на въглища е 15% по-високо през 2040 г., но ръстът се забавя след 2020 г. Тенденциите варират по региони – достига пикови стойности в Китай, намалява с около една трета в САЩ, продължава устойчиво да нараства в Индия.
Световните енергийни системи продължава да се сблъсква с критично висока енергийна бедност. В суб-Сахарска Африка двама от трима човека нямат достъп до електричество, което представлява сериозна пречка през икономическото и социално развитие на региона. Междувременно скъпите субсидии за потреблението на изкопаеми горива (по оценки 550 милиарда долара за 2013 г.) често се оправдават необходимостта да се повиши достъпът до енергия, но не успяват да подпомогнат именно най-нуждаещите си и обезкуражават инвестициите в енергийна ефективност и ВЕИ. Критичните знаци на кризата са провалът на усилията за трансформиране на енергийната система достатъчно бързо, за да спре нарастването на енергийно свързаните въглеродни емисии (които също нарастват с една пета до 2040 г.). В основния сценарий целият карбонов бюджет за 2-градусовата климатична траектория ще бъде изконсумиран до 2040 г., което отново подчертава нуждата от всеобхватно и амбициозно споразумение по време на срещата в Париж от 2015 г.
World Energy Outlook 2014 може да бъде поръчан от IEA bookshop.
Ресурси:
- WEO-2014 Резюме
- Презентация на изпълнителния директор на МАЕ Мария ван дер Ховен и на главния икономист на МАЕ Фатих Бирол
- Видеозапис на встъпителните бележки на Мария ван дер Ховен
- Видеозапис от представянето на Фатих Бирол
Диаграми:
