Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) публикува на 31 март 2026 г. годишния си статистически преглед на глобалния капацитет от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Докладът обхваща данни към края на 2025 г. и потвърждава тенденцията от предходните години: глобалният преход към ВЕИ продължава с безпрецедентни темпове, но остава недостатъчен за постигане на целта, приета на COP28, за утрояване на инсталираната мощност от ВЕИ до над 11 TW към 2030 г.
Към края на 2025 г. общият глобален капацитет от ВЕИ достига 5 149 GW – нарастване от 692 GW спрямо предходната година, което представлява ръст от 15,5%. Това е най-големият годишен прираст в абсолютни стойности и най-високият темп на растеж, регистриран до момента. Делът на ВЕИ в общия инсталиран електрогенериращ капацитет в света нараства с повече от три процентни пункта – от 46,3% през 2024 г. до 49,4% през 2025 г. Променливите ВЕИ (слънчева и вятърна енергия) вече представляват 35,3% от общия глобален електропроизводствен капацитет, при годишен ръст от 22,2%.
Структура по технологии
Слънчевата енергия запазва водещата си позиция с общ капацитет от 2 392 GW, представляващ 47% от глобалния ВЕИ микс. Следват водноелектрическите централи с 1 296 GW (25%) и вятърната енергия с 1 291 GW (25%). Останалите 3% се разпределят между биомасата (154 GW), геотермалната енергия (16 GW) и морската енергия (0,5 GW).
В структурата на годишния прираст слънчевата и вятърната енергия доминират категорично, осигурявайки 96,8% от всички нетни нови мощности. Фотоволтаичните инсталации добавят 510,3 GW нов капацитет през 2025 г. – ръст от 27,2%. Вятърната енергия отбелязва рекордно увеличение от 158,7 GW (+14,0%), като офшорният вятър представлява 7,1% от общия вятърен капацитет. Водноелектрическият капацитет нараства с 18,4 GW (+1,4%) – два пъти и половина повече от 2024 г., макар 96% от увеличението да се дължи на Китай. Биоенергията добавя 3,4 GW (+2,3%), а геотермалната – 0,3 GW (+1,7%).
Регионално разпределение: доминация на Азия
Регионалното разпределение на новия капацитет разкрива съществени диспропорции. Азия осигурява 74,2% от глобалния прираст, добавяйки 513,3 GW нов капацитет и достигайки общ ВЕИ капацитет от 2 891 GW (56,1% от глобалния). Львовската част от азиатския ръст се дължи на Китай, който самостоятелно добавя 440,1 GW – повече от всички останали региони взети заедно. Индия следва с 37,0 GW нов слънчев и 6,3 GW нов вятърен капацитет.
Европа увеличава капацитета си със 76,8 GW (+9,0%), достигайки 934 GW (18,1% от глобалния). Германия е основен двигател с 20,5 GW нови инсталации, а Украйна не отбелязва промяна след загубата на над 7,5 GW капацитет през 2024 г. Северна Америка добавя 42,1 GW (+7,4%), движена преди всичко от САЩ, които инсталират 34,0 GW слънчев капацитет – ръст от 19,2% спрямо 2024 г.
Забележителен е ръстът в Близкия изток (+28,9%, +12,7 GW), воден от Саудитска Арабия, и в Африка (+15,9%, +11,3 GW), най-високият в историята на континента, с основен принос от Етиопия, Южна Африка и Египет. Малките островни развиващи се държави (SIDS) разширяват капацитета си с 19,6% (+1,8 GW), като три четвърти от ръста идват от Доминиканската република и Сингапур.
Делът на ВЕИ в новия капацитет
Въпреки рекордния абсолютен прираст, делът на ВЕИ в общите нови инсталации за 2025 г. спада до 85,6% (от 92,0% през 2024 г.). Причината е рязкото увеличение на неконвенционалните мощности, които почти се удвояват спрямо предходната година. Основен фактор за това е Китай, добавил над 100 GW нов конвенционален капацитет, от който приблизително 81% е въглищен. Тази тенденция илюстрира вътрешната противоречивост на глобалния енергиен преход – държавата, която осигурява две трети от глобалния нов ВЕИ капацитет, едновременно увеличава и въглищния си парк.
Разстоянието до целта за 2030 г.
Докладът представя ясно количествената разлика между настоящата траектория и целта, приета на COP28, за утрояване на глобалния ВЕИ капацитет до над 11,17 TW към 2030 г. При кумулативен капацитет от 5,15 TW в края на 2025 г. недостигът е 6,02 TW – или повече от целия настоящ инсталиран капацитет. За да се постигне тази цел, средногодишният прираст за периода 2026–2030 г. следва да надвиши 1 200 GW, почти двойно повече от рекордните 692 GW, добавени през 2025 г.
Дори при оптимистичен сценарий, при който годишните добавки нарастват с 20% годишно, целта за 2030 г. остава трудно постижима. Основните пречки не са технологични, доколкото цените на фотоволтаичните модули и вятърните турбини продължават да намаляват, а инфраструктурни и регулаторни: недостатъчен капацитет на преносните и разпределителните мрежи, бавни процедури за разрешителни и свързване, и финансови ограничения в развиващите се икономики.
Данните в контекст: G7, G20 и SIDS
Докладът очертава и институционалното измерение на глобалното разпределение. Страните от G20 притежават 81,8% от глобалния ВЕИ капацитет (4 210 GW) и осигуряват 88,5% от новия капацитет за 2025 г. Страните от G7 имат 22,1% от глобалния капацитет (1 140 GW), но само 12,0% от новите инсталации — индикация за изместване на тежестта на растежа към развиващите се икономики, преди всичко Китай и Индия. SIDS остават маргинални участници с едва 0,2% от глобалния капацитет (11 GW), макар темпът им на растеж от 19,6% да надвишава глобалния среден.
Данните на IRENA потвърждават, че глобалният преход към ВЕИ изглежда необратим – нито една друга технологична група не привлича инвестиции и не расте с подобни темпове. Същевременно рекордният прираст от 2025 г. е радикално недостатъчен за постигане на целта за 2030 г. Ускоряването на прехода изисква не толкова повече генериращ капацитет от ВЕИ, колкото преодоляване на мрежовите и регулаторните тесни места — модернизация на преносната и разпределителната инфраструктура, ускоряване на разрешителните процедури, развитие на решения за съхранение на енергия и мобилизиране на финансиране за развиващите се икономики. Без системен подход към тези предизвикателства рекордните числа ще останат по-скоро индикатор за потенциала, отколкото за реализирания прогрес.
Инфографики:
Повече по темата:
IRENA, Renewable Capacity Highlights, 31 март 2026 г.
IRENA, Renewable Capacity Statistics 2026, www.irena.org/Data/Statistical-publications/Yearbooks
