Включването или изключването на ядрената енергия от критериите за устойчивост съгласно таксономията на ЕС беше предмет на обсъждане в целия ЕС в рамките на преговорите по Регламента за таксономията (ЕС) 2020/852. Въпреки че в регламента има непреки препратки към проблема с ядрената енергия (включително за радиоактивните отпадъци), съзаконодателите в крайна сметка оставиха оценката на ядрената енергия за Европейската комисия като част от нейната работа по делегираните актове за установяване на критерии за технически скрининг на проекти и технологии от гледна точка на екологична и климатична устойчивост.

Техническата експертна група по устойчиво финансиране (TEG), на която беше възложено да консултира Комисията по критериите за технически скрининг за целите за смекчаване и адаптиране на изменението на климата не предоставят категорична препоръка относно ядрената енергия и посочва, че е необходима по-нататъшна оценка от гледна точка на аспекта „не причинява значителни вреди“.

JRC беше поканен да извърши такъв анализ и да изготви технически доклад за оценка на аспектите на „ненанасяне значителна вреда“ на ядрената енергия, включително от гледна точка на дългосрочно управление на радиоактивни отпадъци и отработено ядрено гориво, в съответствие със спецификациите на членове 17 и 19 от Регламента за таксономията.

В края на март изтече докладът на JRC в резултат на този анализ.

Основни констатации в доклада:

Сравнението на въздействията върху околната среда на различни технологии за производство на електроенергия върху човешкото здраве и
околната среда, води до следните основни констатации:

• Средните емисии на парникови газове за целия жизнен цикъл, определени за производството на електроенергия от ядрена енергия, са сравними със стойностите, характерни за хидроенергията и вятърната енергия;

• Ядрената енергия има много ниски емисии на NOx (азотни оксиди), SO2 (серен диоксид), PM (частици) и NMVOC (неметанови летливи органични съединения). Стойностите са сравними или по-ниски от съответните емисии от слънчевите фотоволтаични и вятърни енергийни вериги;

• Що се отнася до потенциала за подкисляване и еутрофикация, ядрената енергия също е сравнима или по-добра от фотоволтаичната и вятърната;

• Същото важи и за сладководната и морската екотоксичност, изтъняване на озоновия слой и POCP (потенциал за създаване на фотохимичен окислител);

• Заемането на земя от производството на ядрена енергия е приблизително същото като при еквивалентна газова електропроизводствена мощност, но значително по-малка от вятърна или фотоволтаична.

В доклада са идентифицирани и области, по отношение на които използването на ядрената енергия се нуждае от специално внимание:

• Потенциално термично замърсяване на сладководни обекти: големи вътрешни атомни електроцентрали, ползващи течаща вода за охладителните си системи, изтеглят голямо количество вода от реката или езерото, използвано като краен полгътител на топлина за нормалната работа на централата. Когато нагрятата охлаждаща вода се връща във водния обект, тя представлява значителен потенциал за термично замърсяване, с който трябва да се работи адекватно.
• Консумация на вода: обща характеристика на електроцентралите, използващи специфичен термичен цикъл за преобразуване на топлина в механичната енергия (енергия на турбината) е необходимостта от непрекъснато охлаждане. Докато консумацията на вода е много ниска за еднократно охлаждане, технологии, използващи рециркулационно охлаждане, изпарителни охладителни кули или водохранилище обикновено консумират значително количество вода, за да се компенсират загубите поради изпаряване.

Обстойно са изследвани въздействието на йонизиращото лъчение върху човешкото здраве и околната сред; потенциалното въздействие на тежки аварии; текущото състояние и перспективите за дългосрочно управление и обезвреждане на радиоактивни отпадъци и отработено гориво и др. Подробности можете да проследите в доклада.