Начало НовиниАнализиСъбитияMEA: Energy Technology Perspectives 2020

Върни се назад

Назад

MEA: Energy Technology Perspectives 2020

MEA: Energy Technology Perspectives 2020

Постигането на енергийни и климатични цели изисква драматично увеличаване на чистите енергийни технологии според новия доклад на Международната енергийна агенция Energy Technology Perspectives 2020 (ETP 2020). Трансформирането на електроенергийния сектор само по себе си може да допринесе за само една трета от целите за постигане на нулеви емисии, необходими са спешни усилия за разработване и внедряване на технологии за чиста енергия в световен мащаб за постигане на международните енергийни и климатични цели, особено за намаляване на въглеродните емисии от области извън енергийния сектор, като транспорт, сгради и промишленост, според нов доклад на МEA, публикуван днес.

С глобални въглеродни емисии на неприемливо високи нива са необходими структурни промени в енергийната система, за да се постигне бързият и траен спад на емисиите, изискван от споделените световни климатични цели. Energy Technology Perspectives 2020 анализира повече от 800 различни технологични опции, за да оцени какво трябва да се случи, за да се достигнат нулеви въглеродни мисии до 2070 г., като същевременно се гарантира устойчивост и сигурност на енергийната система.

Докладът установява, че преходът само на енергийния сектор към чиста енергия ще доведе света само до една трета от пътя му към нулеви емисии. За да се достигне крайната дестинация, се изисква да се отдели много повече внимание на секторите на транспорта, промишлеността и сградния фонд, които днес представляват около 55% от емисиите на CO2 от енергийната система. Много по-голямото използване на електроенергия в тези сектори – за захранване на електрически превозни средства, рециклиране на метали, отопление на сгради и много други задачи – може да допринесе най-съществено за постигането на нулеви нетни емисии, според доклада, въпреки че ще са необходими много повече технологии.

„Въпреки трудностите, причинени от кризата с Covid-19, няколко неотдавнашни събития ни дават основание за увеличаване на оптимизма относно способността на света да ускори чистия енергиен преход и да постигне своите енергийни и климатични цели. И все пак основните проблеми остават. Този нов доклад на МEA не само показва мащаба на предизвикателството, но предлага и жизненоважни насоки за преодоляването му “, според д-р Фатих Бирол, изпълнителен директор на МEA.

ETP 2020 разглежда въпроса как можем да се справим с предизвикателството на дълготрайните енергийни активи, които вече работят по света – включително неефективни електроцентрали на въглища, стоманодобивни заводи и циментови пещи, повечето от които са построени наскоро в развиващите се азиатски икономики и биха могли да работят в продължение на десетилетия напред. Той установява, че енергийният сектор и секторите на тежката промишленост заедно представляват около 60% от емисиите днес от съществуващата енергийна инфраструктура. Този дял се покачва до почти 100% през 2050 г., ако не се предприемат действия за управление на емисиите на съществуващите активи, подчертавайки необходимостта от бързо развитие на технологии като улавяне на водород и въглерод.

Гаранциите, че новите технологии за чиста енергия ще са налични по времето, когато трябва да се вземат ключови инвестиционни решения за бъдещето, ще бъдат от решаващо значение. В тежките индустрии например инвестициите в стратегически избрано време могат да помогнат да се избегнат около 40% от кумулативните емисии от съществуващата инфраструктура в тези сектори. Ускорените иновации са от решаващо значение за това – и за увеличаване на чистите енергийни технологии, необходими в енергийната система.

Очаква се водородът да играе голяма и разнообразна роля в подпомагането на света да достигне нетни нулеви емисии, като формира мост между енергийния сектор и индустриите, където прякото използване на електроенергия би било предизвикателство, като стоманата и корабоплаването. В сценария на МЕА за устойчиво развитие – път за постигане на международните енергийни и климатични цели – глобалният капацитет на електролизаторите, които произвеждат водород от вода и електричество, се разширява до 3 300 гигавата през 2070 г. от 0,2 гигавата днес. През 2070 г. тези електролизатори консумират двойно повече електричество, отколкото Китай генерира днес. Улавянето на въглерод също се използва в редица сектори в Сценария за устойчиво развитие, включително производството на синтетични горива и малко нисковъглероден водород. А съвременната биоенергия директно замества изкопаемите горива в области като транспорта и компенсира косвено емисиите чрез комбинираното им използване с улавяне на въглерод.

Бързият темп на технологична трансформация, който би бил необходим на света, за да достигне нетни нулеви емисии до 2050 г., е изследван в сценария за по-бързи иновации. Той установява, че за да отговори на огромното нарастване на търсенето на електроенергия, добавянето на капацитет за възобновяема енергия трябва да бъде средно около четири пъти по-мащабно от текущия годишен рекорд, който беше постигнат през 2019 г.

Правителствата трябва да изиграят огромна роля в ускоряването на прехода към чиста енергия за постигане на международните цели, според ETP 2020. Докладът подчертава основните области, на които политиците трябва да се погрижат да обърнат внимание и отбелязва, че мерките за икономически стимули в отговор на кризата с Covid-19 предлагат ключова възможност за спешни действия, които биха могли да стимулират икономиката, като същевременно подкрепят целите за чиста енергия и климат.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: