Регулаторният съвет на Енергийната общност (ECRB) публикува преди дни втория си двугодишен доклад за добри практики в тарифните методологии на електроенергийните мрежи в страните от Енергийната общност. Докладът е изготвен от ECRB с активното участие на всички регулаторни органи от деветте договарящи страни: Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Украйна. Документът е с обем от 138 страници и представлява най-подробният систематичен преглед на регулирането на мрежовите ттарифи за региона на Югоизточна Европа и Черно море.

Докладът е изготвен съгласно чл. 18 от Регламент (ЕС) 2019/943 за вътрешния пазар на електроенергия, адаптиран и приет в рамките на Енергийната общност. Той надгражда първия доклад от 2023 г., като отразява промените в тарифните методологии от 2022 г. насам и оценява напредъка в прилагането на предишните препоръки на ECRB. Освен това отчита препоръките в доклада на ACER от 2025 г. за тарифните практики в Европа, което придава на анализа допълнителна сравнителна рамка между договарящите страни и държавите членки на ЕС.

Той дава от една страна детайлна картина на регулаторните практики в непосредствени съседи и търговски партньори на България – Сърбия, Северна Македония, Черна гора. От друга, формулира конкретни препоръки, чието прилагане неизбежно ще се отрази на регионалния пазар и ще постави нови координати за регулаторния диалог в рамките на Енергийната общност.

Правна и регулаторна рамка: напредък в транспонирането на пакета за пазарна интеграция

Един от централните изводи на доклада е, че транспонирането на Пакета за интеграция на електроенергийния пазар (Electricity Integration Package) е основният двигател на реформите в мрежовите тарифи в региона. Към датата на доклада четири договарящи страни – Молдова, Черна гора, Северна Македония и Сърбия – са напреднали с транспонирането, като техните национални закони вече възлагат на регулаторите да отчитат нови категории мрежови потребители, да обсъждат въвеждането на времево-диференцирани (time-of use) тарифи и да въвеждат регулаторна рамка за услуги за гъвкавост.

Институционалната рамка за тарифно регулиране остава стабилна – във всички договарящи страни националните регулаторни органи (НРО) разработват и/или одобряват тарифните методологии. В същото време докладът отбелязва напрежение между независимостта на регулатора и интервенциите от страна на други държавни органи. В Молдова тарифната методология подлежи на одобрение от Министерството на правосъдието и Националния антикорупционен център, макар окончателното решение да принадлежи на НРО. В Украйна за въвеждане на регулиране чрез стимули е необходимо съгласуване с Министерството на икономиката и Министерството на енергетиката. ECRB изрично подчертава, че съгласно Електрическата директива единствено НРО са натоварени с одобряването на тарифните методологии, включително вида регулиране, регулаторните параметри и тарифния дизайн.

Тип регулиране и качество на услугата

Регулирането чрез стимули (incentive-based regulation) преобладава в региона и повечето договарящи страни прилагат подход на таван на приходите (revenue cap), докато Албания е единствената, използваща таван на цените (price cap). Грузия и Черна гора прилагат хибридни модели, съчетаващи елементи на разходно-базирано и стимулиращо регулиране. Регулирането по метода разходи-плюс (cost-plus) остава ефективно в Босна и Херцеговина, Сърбия и Украйна, като в случая на Украйна това е обяснено с извънредните условия при военно положение, които правят прехода към регулиране със стимули неподходящ в краткосрочен план.

Значим напредък е отбелязан в регулирането на качеството на услугите. Към 2026 г. пет договарящи страни (Албания, Грузия, Косово, Черна гора и Украйна) прилагат фактор за качество в тарифните методологии за разпределение, което представлява подобрение спрямо 2022 г. Черна гора планира прилагане на целеви стойности за SAIDI (System Average Interruption Duration Index) от 2027 г. с механизъм за награда/санкция, ограничен до 2% от регулаторно допустимия приход. В Северна Македония регулаторът е задължен да приеме правилник за мониторинг на техническите и бизнес индикатори за качество на доставката през 2026 г. Тази тенденция е в съзвучие с препоръките на ECRB, които настоятелно призовават всички НРО да въведат регулиране на качеството в тарифни методологии за преносните и разпределителните мрежови оператори.

Разходна структура и покритие, преход от волуметрични към капацитетни тарифи

Докладът разкрива критичен разрив в региона: мнозинството от договарящите страни продължават да прилагат изцяло волуметрични, базирани на потреблението (energy-based) тарифи за разпределение, въпреки че основната част от мрежовите разходи са фиксирани и базирани на присъединената мощност. Само Босна и Херцеговина прилага комбинация от количествен и капацитетен елемент в преносната тарифа от самото начало. Северна Македония въвежда еднократна такса (lump-sum) за достъп до разпределителната мрежа през 2023 г. Косово планира въвеждане на капацитетни тарифи, а Грузия възнамерява да въведе фиксиран компонент в разпределителната тарифа от регулаторния период 2031-2035.

ECRB формулира ясна препоръка, основана на подхода на ACER – капиталовите/инфраструктурни разходи следва да се покриват предимно чрез капацитетни (или мощностни) тарифи, отразяващи предоставения капацитет за присъединяване към мрежата; променливите разходи (технологични загуби и част от оперативните разходи) – чрез волуметрични тарифи, а за разходите, които не корелират нито с енергия, нито с мощност – чрез фиксирани (lump-sum) такси за точка на присъединяване или за измерване. Този преход е от съществено значение за стабилизиране на приходите на операторите в условията на нарастващо разпределено производство, активни потребители, съответно намаляващи количества енергия за разпределение и нови модели на потребление.

Тарифи за инжектиране на енергия в мрежата и третиране на просуматорите

Само няколко договарящи страни прилагат тарифи за подаване енергия в мрежата на ниво пренос, а на ниво разпределение единствено Черна гора е въвела такива. Черна гора е и единствената страна, която от 2022 г. прилага капацитетен компонент (а не само количествен) в разпределителните тарифи за производители (за подаване на енергия в мрежата). Основният аргумент за въвеждането на такива тарифи е, че определена част от мрежовите разходи се генерира от потребители, вкарващи енергия в мрежата, а не само от тези, които изтеглят от нея.

Особено внимание заслужава третирането на произвеждащите потребители. Докладът констатира, че в повечето договарящи страни просуматорите, присъединени към разпределителната мрежа, плащат тарифи само за нетираната енергия (изтегляне минус инжектиране) т.е. прилагат нетиране. ECRB квалифицира този подход като източник на кръстосано субсидиране и препоръчва съществуващите схеми, които не отчитат поотделно инжектираната и потребена от мрежата електроенергия, да бъдат постепенно премахнати. Считано от 1 януари 2027 г., такива схеми не следва да се предоставят на нови потребители в договарящите страни, съгласно изискванията на чл. 15(4) от Електрическата директива.

Такси за присъединяване и каскадно прехвърляне на разходите

Преносните такси за присъединяване в повечето договарящи страни са основани на дълбок или полудълбок подход, при който новите потребители покриват изцяло или частично разходите за укрепване на мрежата нагоре по веригата. В разпределението обаче преобладава плитката такса (shallow) – в шест договарящи страни потребителят заплаща само за прякото присъединяване. Грузия прилага гъвкав подход с дълбока, плитка или полуплитка такса в зависимост от типа присъединяване.

Докладът отбелязва специфичен проблем: в някои договарящи страни новите производители плащат по-ниски такси за присъединяване от потребителите. ECRB изрично предупреждава, че макар диференцираният подход за нови технологии да може да улесни интеграцията им в мрежата, той трябва да бъде ограничен във времето, до постигане на конкретните цели за интеграция.

По отношение на каскадното прехвърляне на разходите (cost cascading) докладът установява, че на ниво преносна мрежа такова не се прилага в повечето страни. В разпределението обаче е универсален подход: потребителите на по-ниско ниво на напрежение плащат за част от разходите на по-високите нива. Обратно прехвърляне (от ВН към НН) не се прилага в нито една страна. ECRB препоръчва въвеждане на разходна детайлизация (cost granularity) поне по нива на напрежение и по тип клиент като основа за бъдещо усъвършенстване на тарифния дизайн.

Сигнали за време и място с  ограничен напредък

Един от най-забележителните пропуски в региона е крайно ограниченото прилагане на тарифи по време на ползване (ToU). Само Черна гора и Сърбия прилагат ToU тарифи на преносно и разпределително ниво, а Босна и Херцеговина само на ниво разпределение. Всички останали договарящи страни не прилагат времева диференциация. Локационни сигнали в тарифния дизайн на практика липсват в целия регион.

ECRB формулира препоръка, която заслужава внимание – дори при липса на интелигентно измерване, НРО следва да създадат регулаторна рамка за ToU тарифи като опция за потребителите, а това само по себе си би могло да служи като стимул за потребителите да преминат към интелигентни електромери. Тази логика е практически важна за страни с ниска степен на разгръщане на интелигентно измерване и обръща обичайния аргумент, че ToU тарифите трябва да чакат пълното разгръщане на интелигентни електромери.

Казус от Украйна и спецификите на военно положение

Докладът съдържа подробен казус за Украйна, който заслужава отделно внимание заради своята безпрецедентност. NEURC (украинският регулатор) е адаптирал регулаторната рамка за справяне с последиците от руската военна агресия: актуализирано регулаторно отчитане на активи в окупирани територии; въведени корективни коефициенти за оборудване в контролирана от правителството територия; нормата на възвръщаемост за оператори на разпределителни системи на фронтовата линия е определена на 3%, а за тези, чиито собственици са обект на санкции – на 0. Първият регулаторен период при регулиране със стимули е удължен, а сроковете за постигане на целеви показатели за качество са отложени.

Отделно, Украйна изпълнява пътна карта за отделяне на разходите за подкрепа на ВЕИ от преносната тарифа – реформа, която трябва да бъде завършена до 2030 г. Този казус е не просто информативен, а демонстрира как екстремни обстоятелства налагат прагматично отклонение от стандартните регулаторни подходи, без да се изоставят дългосрочните принципи за отразяване на разходите чрез тарифите.

Енергиен преход и нови категории потребители

Докладът констатира съществена регулаторна празнина по отношение на новите категории мрежови потребители. Съоръженията за съхранение, точките за зареждане на електрически превозни средства, агрегаторите и енергийните общности на практика не са интегрирани в тарифните методологии на повечето договарящи страни. Единствено Молдова е въвела намалена тарифа за разпределение за споделена електроенергия от енергийни общности с 30% редукция за местни и 15% редукция за регионални общности. Косово е приело правила за нови принципи на тарифна методология за разределение, включващи просуматори, генератори и съоръжения за съхранение, но самата методология тепърва предстои да бъде разработена.

ECRB препоръчва на НРО да оценят въздействието на съхранението върху мрежовите разходи и да обмислят тарифен дизайн, който поддържа функционирането на съхранението в режим, ориентиран към нуждите на системата. Всяко специално третиране трябва да бъде обосновано и регулярно преразглеждано, за да се избегне неправомерно кръстосано субсидиране. Тази позиция е напълно съвместима с позицията на Eurelectric по същата тема, за която писахме по-рано.

Заключение

Докладът на ECRB е изключително ценен аналитичен инструмент по няколко причини. Първо, той предоставя сравнителна база за оценка на регулаторния напредък в девет съседни юрисдикции, което позволява идентифициране на добри практики и на области на изоставане. Второ, формулираните препоръки задават конкретна траектория на регулаторна конвергенция: въвеждане на капацитетни елементи в тарифите, въвеждане на ToU тарифи, регулиране на качеството и прозрачност при определяне на тарифите. Трето, докладът изрично адресира предизвикателствата на енергийния преход от необходимостта за изпреварващи мрежови инвестиции до тестови пилотни модели на иновативно регулиране.

Към пълния текст на доклада: Energy Community Regulatory Board (ECRB), Best Practice Report on Tariff Methodologies in the Energy Community, March 2026.