След приключило едномесечно обществено обсъждане се очаква Министерският съвет да разгледа и да приеме Наредба за критериите, условията и реда за определяне на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия.

Проектът беше разработен от Министерството на енергетиката (МЕ) и Министерството на труда и социалната политика (МТСП) на основание чл. 38д, ал. 2 от Закона за енергетиката, като е ключов елемент от изпълнението на реформа C13.R1 от Националния план за възстановяване и устойчивост: Рамка за управление на енергийната бедност и подготовка за либерализацията на пазара на дребно.

Наредбата преследва три основни цели:

• установяване на ясни критерии и условия за определяне и удостоверяване на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и на статут на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия;
• регламентиране на реда и механизма на функциониране на информационна система за удостоверяване на такъв статут;
• установяване на условията и реда за извършване на оценка на броя на домакинствата в положение на енергийна бедност.

Определянето на статут служи и за целите на приоритетно изпълнение на мерки за повишаване на енергийната ефективност от задължените лица по чл. 14а, ал. 4 от Закона за енергийната ефективност.

Критерии за определяне на статут

Домакинство в положение на енергийна бедност

Домакинство в положение на енергийна бедност се определя въз основа на три кумулативни критерия: разполагаем средномесечен доход на членовете на домакинството; разход за типово потребление на енергия; и енергийни характеристики на жилището.

Разполагаемият средномесечен доход на лице се изчислява, като от общия годишен разполагаем доход на членовете на домакинството се извади годишният типов разход за енергия, полученият годишен доход се раздели на 12 месеца и след това на броя членове на домакинството. За целите на наредбата се вземат предвид както декларираните доходи, така и всички придобити доходи, за които са налични данни в НАП, след приспадане на допустимите разходи, облекчения, дължими данъци и задължителни осигурителни вноски по ЗДДФЛ.

Жилищните сгради в страната, за които няма валиден сертификат за енергийни характеристики, са разделени на три типа:

• Тип 1 – необновени многофамилни или еднофамилни сгради с най-висок специфичен годишен разход на първична невъзобновяема енергия от 400 kWh/m²;
• Тип 2 – обновени сгради или такива с валиден сертификат клас C или по-висок, с 135 kWh/m²;
• Тип 3 – сгради, строени след 01.01.2024 г., с 90 kWh/m². Типовата площ на домакинството варира от 40 m² за едно лице до 90 m² за шест лица.

При наличие на лице над 65 години, лице с 50% или повече трайно намалена работоспособност или дете до 18 години се прилага коефициент за уязвимост от 1,3 (в останалите случаи – 1,0).

Уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия

Уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия е краен битов клиент, който е в критична зависимост от електрическо оборудване поради наличието на едно от четири обстоятелства:

• Лице над 65-годишна възраст, живеещо само или с друго/други лице/лица над 65-годишна възраст, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност.
• Лице с установени 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност или вид и степен на увреждане, с разполагаем доход след намаляване с разхода за енергия, по-малък или равен на линията на бедност.
• Лице, което има нужда от помощни средства за независим живот и/или медицински изделия за поддържане на живота, чието функциониране зависи от електрическа енергия.
• Лице, което е получавало месечни социални помощи и/или целева помощ за отопление по Закона за социално подпомагане за предходния отоплителен сезон.

Ред за определяне и удостоверяване на статут

Автоматизирано удостоверяване на статут на уязвим клиент

Служебно (автоматизирано) се определя и удостоверява статут на уязвим клиент за срок от една година въз основа на данни, предоставени от Агенцията за социално подпомагане (АСП) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). АСП предоставя ежемесечно, до 15-о число, данни за лицата с отпуснати месечни социални помощи, а до 30 март – данни за лицата с отпуснати целеви помощи за отопление. НЗОК предоставя ежемесечно данни за лица с отпуснати помощни средства за независим живот и/или медицински изделия, зависими от електрическа енергия.

Информационната система извършва сложна верига от операции: справка в Регистъра на населението за имена, адрес и дата на смърт; идентифициране на чужди граждани чрез Единния регистър на чужденците; изпращане на данни към операторите на електроразпределителни мрежи за потвърждение на титуляр на измервателна точка (ИТН); и накрая – удостоверяване на статут и уведомяване на крайния снабдител и съответния оператор на електроразпределителна мрежа. Крайните снабдители са задължени да посочват наличието на статут на уязвим клиент във фактурите, които издават, заедно с произтичащите от него права.

Удостоверяване по заявление-декларация

Във всички останали случаи удостоверяването се извършва въз основа на заявление-декларация, подадена от заинтересовано лице лично или чрез пълномощник пред АСП или друга структура, обезпечаваща функцията на център за административно обслужване. Заявлението-декларация може да бъде подадено по електронен път (включително чрез портала на електронното управление), в център за административно обслужване или чрез лицензиран пощенски оператор. То съдържа данни за заявителя и членовете на домакинството, титуляра на ИТН, тип на сградата, изпълнени мерки за енергийна ефективност, експертни решения на ТЕЛК/НЕЛК, информация за отпуснати медицински изделия и необлагаеми доходи.

След подаване на заявлението системата извършва автоматизирани проверки: справки в ГД ГРАО за адресна регистрация; в НЕЛК за валидно експертно решение; получава данни от КЕВР за типовите цени на електроенергията; от АУЕР за специфичния разход на сградата; и изпраща данни към НАП за проверка на доходите. НАП извършва автоматична проверка дали изчисленият средномесечен доход на член от домакинството след намаляване с разходите за енергия е по-малък или равен на линията на бедност. Операторите на електроразпределителни мрежи потвърждават данни за ИТН в срок от три работни дни. При несъответствие с критериите на заявителя се предоставя 30-дневен срок за отстраняване, а при неотстраняване директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава заповед за отказ. Удостоверението за статут е валидно за 12 месеца от 1-во число на месеца, следващ месеца на издаване.

Информационна система и институционален механизъм

Информационната система за удостоверяване на статут се създава и поддържа от Министерството на електронното управление, а администратор на процесите в нея е Агенцията за социално подпомагане. Системата обменя данни с информационните системи на множество първични администратори: АСП, НЗОК, НЕЛК, ГД ГРАО (Регистър на населението), НАП, АУЕР, КЕВР, операторите на електроразпределителни мрежи и МВР. Ползватели на анонимизирани данни от системата са Министерството на енергетиката, МТСП, МРРБ, МТС, АСП, крайните снабдители с електрическа енергия, КЕВР и МВР.

Системата съдържа публична и служебна част. Достъпът се извършва с квалифициран електронен подпис, като всяко действие се записва автоматично с данни за лицето, времето и вида на обработката. Данните се обработват в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 (GDPR) и Закона за защита на личните данни, а сигурността се гарантира съгласно Закона за киберсигурност.

Методика за оценка на разходите и типови цени

Наредбата включва две методики като приложения. Приложение № 1 определя формулата за изчисляване на годишния разход за енергия на домакинство: РЕГ = ЕГОД × ТП × КУД × Ц1 × 0,7 + ЕГОД × ТП × КУД × Ц2 × 0,3, където 70% от потреблението се отнася към дневна тарифа и 30% – към нощна. При единна тарифа (Ц3) формулата се опростява.

Приложение № 2 регламентира образуването на типовите цени Ц1, Ц2 и Ц3, като включва базовата стойност на електрическата енергия, компонентата за крайния снабдител, цената за мрежови услуги (достъп и пренос през преносната и разпределителната мрежа) и цената за задължения към обществото. При клиенти на свободния пазар Ц3 включва прогнозната пазарна цена на базов товар, коефициенти за отклонение и разходи на доставчика, както и ДДС. Предвидена е и отделна типова цена Ц14 за случаите, когато цената за достъп до електроразпределителната мрежа се определя на базата на предоставена мощност (kW/ден), а не на потребена енергия.

Обществено обсъждане

Проектът на Наредба е публикуван за обществена консултация на Портала за обществени консултации strategy.bg (консултация № 12151-К) от Министерството на енергетиката с период на консултацията от 10 февруари до 12 март 2026 г. В рамките на обществената консултация са получени становища и предложения от EVN, WWF България, Българска национална асоциация Активни потребители, Електрохолд България ЕООД, Омбудсмана на Р България, Фондация „Тръст за социална алтернатива“ (подкрепена от девет други организации и експерти) и от физически лица.

Според справката за получените предложения, публикувана на 1 април 2026 г., значителната част от предложенията не са приети, особено тези, идващи от електроенергийната индустрия (крайни снабдители и електроразпределителни дружества) и от граждански организации.

Сред малкото приети са съгласието за обработка на лични данни при подаване на заявление-декларация, изпращане на информация за ИТН към крайния снабдител и оператора на мрежа с цел недопускане на преустановяване на снабдяването, използването на ИТН като единствен идентификатор вместо клиентски/абонатен номер, регламентиране на датата на възникване и прекратяване на статута, включване на технически изисквания за интеграция с информационната система в наредбата, отчитане на необходимостта от многофакторен модел, включващ жилищен критерий, по-комплексен подход за оценка на типовете сгради, обвързване на статута с приоритетен достъп до програми за енергийна ефективност и Социалния климатичен фонд, прецизиране на несъответствието в чл. 7, ал. 1 и таблицата за Тип 2 сгради (Фондация ТСА); и адаптиране на формулата за Ц3 при сезонни/часови тарифни структури.

Приети по принцип са и препоръките на Омбудсмана относно необходимостта от подход, отчитащ социалните аспекти – с позоваване на данните, че 21% от българите не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.

Отхвърлени са предложенията за включване на крайните снабдители и търговците като ползватели на анонимизирани данни и за предоставяне на данни към тях от информационната система. Отхвърлени са предложенията за дефиниране на жилищна уязвимост и за въвеждане на алтернативни начини за доказване на фактическо обитаване при липса на документ за собственост също не са приети. Предложенията на Българска национална асоциация Активни потребители за определяне на конкретни срокове за всички институции и за обучение на контактните точки също са отхвърлени.

Рискове и проблеми от гледна точка на крайните снабдители и електроразпределителните компании

Прилагането на наредбата създава редица оперативни, финансови и регулаторни рискове за крайните снабдители и операторите на електроразпределителни мрежи:

• Значително оперативно натоварване от интеграцията с информационната система. Операторите на мрежата са задължени да предоставят данни „в реално време“ (чл. 36, ал. 4), което предполага значителни инвестиции в ИТ системи и интерфейси, без в наредбата да са конкретизирани техническите спецификации, сроковете за изграждане и тестване или механизмите за финансиране на тези инвестиции. Макар да е прието по принцип едно от предложенията за включване на тези изисквания в наредбата или в техническо приложение, не е ясно как е отразено в окончателния текст в конкретика.
• Неясна идентификация на клиенти. Въпреки приемането по принцип на предложението за използване единствено на ИТН като уникален идентификатор, първоначалният текст предвижда паралелно използване на клиентски номер и абонатен номер, което създава риск от несъответствия между системите на различните дружества и потенциални грешки при идентифициране на уязвими клиенти.
• Забрана за прекъсване на снабдяването. Наредбата изисква крайните снабдители и операторите да не допускат преустановяване на снабдяването на уязвими клиенти. Това поражда съществен финансов риск при натрупване на дългове от страна на уязвими клиенти, без в наредбата да е предвиден компенсаторен механизъм или ясни правила за поведение при продължително неплащане. На практика снабдителите поемат кредитен риск, който не е разпознат в ценовата регулация.
• Задължение за посочване на статута във фактурите. Крайните снабдители са длъжни да посочват статута на уязвим клиент и произтичащите от него права във фактурите, което изисква адаптация на системите за фактуриране. Предложението за ограничаване до посочване само на наличието на статут (без детайлно описание на конкретно произтичащите права) не е прието.
• Краткият тридневен срок за отговор от операторите на електроразпределителни мрежи (чл. 26, ал. 1, т. 8) при проверка и сверяване на данни за титуляр на ИТН е потенциално недостатъчен при масово подаване на заявления, особено в периоди около началото на отоплителния сезон.
• Ограничен достъп до данни. Предложенията за включване на крайните снабдители и търговците като ползватели на анонимизирани данни и за предоставяне на данни към тях не са приети. Това означава, че снабдителите ще получават ограничена информация, което може да затрудни планирането на портфолиото и управлението на рисковете, свързани с уязвими клиенти.
• Обемът на обменяни лични данни (ЕГН, имена, адреси) между информационната система и операторите създава значителна отговорност по GDPR. Предложението за минимизиране на данните до само ЕГН/ЛНЧ не е прието, което увеличава риска от нарушения при защита на личните данни и съответните санкции.
• Неяснота около датите на възникване и прекратяване на статута. Въпреки приемането по принцип на предложението за регламентиране на тези дати, до конкретното му отразяване в текста се запазва правната несигурност за снабдителите при определяне на точния момент, от който клиентът е защитен от прекъсване, и при фактуриране.

Като цяло наредбата възлага на крайните снабдители и операторите на електроразпределителни мрежи значителни нови задължения – за интеграция на системи, обмен на данни, адаптация на системите за фактуриране и управление на кредитен риск – без да предвижда съответни компенсаторни механизми или достатъчно преходно време за техническа подготовка. Рискът от неточна идентификация на уязвими клиенти, съчетан с абсолютната забрана за прекъсване на снабдяването, може да създаде сериозни финансови дисбаланси, особено при нарастващ брой регистрирани уязвими клиенти в контекста на пълната либерализация на пазара на електроенергия.