Немалка част от държавите в Европа имат еднакви проблеми при синхронизиране на ръста на навлизане на ВЕИ с този на развитие на необходимата електроразпределителна инфраструктура, към която най-често биват присъединявани. Редица напреднали в икономическо, политическо и регулаторно отношение страни се сблъскват с ескалиращ обем на заявленията за присъединяване, амортизиране на модела „първи по време, първи по право“, невъзможност за присъединяване – в момента и като цяло, и дълги срокове за присъединяване.

Това е така, тъй като интересът към нискоемисионни технологии изпреварва прогнозите на държавни органи и системни оператори.

Такъв пример е Великобритания, към чиито регулаторни практики обичайно европейските регулатори се обръщат за пример и насока за действие. Няколко факта от анализа на първата половина на 2023 г.:

• Над 50% от инвеститорите, които са на „опашката“ за присъединяване към преносната мрежа (т.е. имат споразумения за присъединяване), имат предложение за дата на присъединяване най-малко 5 години напред,
• Над 10 % трябва да чакат 10 или повече години.
• 70% от последните кандидати, подали заявление за присъединяване през последните 12 месеца, са получили дати за присъединяване за след 5 или повече години, като от тях над 1/4 са получили дати за присъединяване след 2032 г. или след 2037 г.

Какво е необходимо, за да могат правителство, регулатор и оператори на мрежи да се справят с проблемите?

Виждането на регулатора във Великобритания е, че осъществяването на нови присъединявания в необходимия мащаб на устойчива дългосрочна основа ще се нуждае от комбинация от три фактора:

1. Стратегически инвестиции в мрежата, за да се постигне ефективен и значителен нов капацитет на мрежата в точното време и на точното място (въпреки, че регулирането на мрежовите компании във Великобритания позволява и понастоящем те предварително да предприемат инвестиции в очакване на бъдещото търсене);

В рамките на регулирането чрез RIIO-2  регулаторът предприема активни мерки за ускоряване на инвестициите, необходими за постигане на целите за декарбонизация, включително за насърчаване на мрежовите компании да развиват мрежата изпреварващо спрямо нуждите от инвестиции (т.е.  модернизацията на мрежата взема предвид новите изисквания за нисковъглеродно производство и капацитетът на мрежата се разширява по планиран, координиран начин). Това са действията, които се предприемат понастоящем, за да бъде осигурена на Великобритания инфраструктурата, необходима за присъединяването на 50GW офшорни вятърни генератори, планирани до 2030 г., и за по-нататъшно декарбонизиране на енергийната система на Великобритания.

Този подход за увеличаване на инвестициите в очакване на бъдещите нужди вече е започнал във Великобритания с рамката за Ускорени стратегически инвестиции в преноса на енергия (Accelerated Strategic Transmission Investment – ASTI) на стойност около 20 млрд. британски лири, и регулаторното финансиране, свързано с RIIO-ED2, обхващащо местните разпределителни мрежи (което почти удвоява годишните разрешителни за модернизация на мрежите и включва набор от механизми за покриване на несигурност в прогнозите, при които финансирането може допълнително да се увеличи, ако се появи по-голямо търсене от очакваното). Работата на регулатора по този подход ще продължи като се разглеждат бъдещи модели за ценови контрол .

2. Ефективно и гъвкаво управление на мрежата , за да се извлече максимална полза от съществуващата мрежа;

Трябва да се използва целият наличен мрежов капацитет – нов и съществуващ – възможно най-ефективно, за да може да се увеличи броят на производителите, които могат да бъдат присъединени. За тази цел е необходимо да се подобри мониторингът на мрежата на всички нива на напрежение с широкодостъпни, стандартизирани данни, които да позволят използването на гъвкавост. Този мониторинг се осъществява чрез регулаторния механизъм RIIO-ED2, където ОРС получиха значително финансиране за ИТ и телекомуникации (ИТТ), включително 166 млн. паунда за покриване на прогнозни разходи за инсталиране на оборудване за мониторинг и управление.

3. Процес, пригоден за бъдещите присъединявания, който оптимизира разпределението на наличния капацитет така, че присъединяванията да могат да се осъществяват с бързи темпове.

Наред с инвестициите в мрежата са необходими съществени реформи в целия процес на присъединяване, за да се преодолеят съществуващите тесни места при  присъединяването на мощностите, които са в режим на изчакване в момента и в  близко бъдеще.

Активно се обсъждат критерии, които позволяват обективна оценка на етапа на готовност на проектите, така че да се даде възможност за приоритизиране на по-добре разработените и по-напреднали проекти да продължат с предимство.

Проблемът се усложнява от необходимостта по справедлив и равнопоставен начин да се въведат и приложат необходимите реформи в процеса на оценка, така че да се третират еднакво както заявленията на съществуващата „опашка от чакащи“, така и бъдещите кандидати, за да се постигне необходимото ниво на промяна, т.е. изпълнение на основната цел  – пълна декарбонизация на електропроизводството в рамките на националния срок. Когато капацитетът на мрежата стане достъпен/наличен, той следва да бъде използван по най-добрия начин, за да се ускорят сроковете за присъединяване (например чрез разпределяне на свободния капацитет между проекти, които са готови за присъединяване, независимо от поредността на заявленията).

Ofgem посочва, че е възможно е да са необходими допълнителни реформи за интегриране на процесите на присъединяване, както и по-добро отразяване на реалностите на променящата се система, тъй като мащабът на присъединяванията означава, че заявките стават все по-сложни и интерактивни. Но регулаторът има готовност за гъвкавост и адаптивност.

Междувременно, Ofgem обяви подкрепа за краткосрочните инициативи на системния оператор NGESO и Асоциацията на енергийните мрежи за ускоряване на сроковете за присъединяване на клиентите, които произвеждат и потребяват енергия, обединени в план от пет точки на системния оператор за ускорено редуциране на опашката от чакащи за присъединяване производители, а именно:

1. Амнистия на капацитета за присъединяване към преносната мрежа до април 2023 г., която позволява на разработчиците да прекратят договорите си за присъединяване, без да поемат задължения, като по този начин освободят капацитет за опашката след тях.
2. Актуализиране на допусканията на системния оператор при моделирането на прогнозите, за да се отразят настоящите темпове и готовността на проектите за присъединяване.
3. Промяна в третирането на съхранението, включително на батериите в мрежата, за да се позволи по-бързото им присъединяване с цел освобождаване на капацитет за други проекти.
4. Разработване нови договорни условия за договорите за присъединяване, с оглед по-ефективно управление на опашката, така че проектите, които напредват, да могат да се присъединяват, а тези, които не напредват, да имат възможност да напуснат опашката.
5. Подготовка на предложение за междинна опция за проекти за съхранение, които да се свържат към мрежата по-рано, но с уговорката, че може да се наложи да се изключват по-често, когато системата е под стрес, без първоначално да им се плаща за това.

Очаква се планът от пет точки на NGESO да подобри сроковете за присъединяване на по-голямата част от 280GW договорен капацитет на мрежата с между две и десет години, с нови оферти до март 2024 г. и намален обем и стойност на дейностите по укрепване на преносната мрежа. До 2025 г. Ofgem очаква да бъде преразгледан процесът на присъединяване с координирани подобрения и прозрачност на данните. След 2025 г. е необходимо режимът на присъединяване да бъде съобразен с основните реформи, включително всички реформи на пазарните механизми, въвеждането на бъдещия системен оператор, регионалните звена за системно мрежово планиране и централизираните стратегически мрежови планове.

Това би могло да доведе до по-контролиран достъп до мрежата, вместо сегашния прост линеен процес „първи по време – първи по право“, да се прилага такъв, основан на прозорци за кандидатстване или търгове за свободен капацитет за присъединяване на база по-строги и ясно дефинирани квалификационни изисквания.

В отвореното писмо на регулатора се посочва, че тази система ще се основава на:

• прозрачни, консистентни данни, които дават на кандидатите предварителна, детайлна представа за очаквания капацитет на мрежата и нивото на необходимите инвестиции в мрежата.
• по-надеждни заявления за присъединяване, които ще дадат възможност за по-бързо продължаване на добре разработени, зрели проекти с осигурено финансиране.
• бързо осъществяване на подобрения, което ще позволи на клиентите да бъдат предлагани по-кратки средни срокове за присъединяване.
• по-добра трансзонална координация и съгласуваност, което подпомага по-последователни резултати и ефективни и координирани подходи.

Акшай Каул, временно изпълняващ длъжността директор „Инфраструктура и сигурност на доставките“, заяви:

„Великобритания се намира в ключов момент по пътя си към нулеви нетни емисии. Налице е неотложна необходимост да се гарантира, че енергийната ни система е подготвена да позволи това значително увеличение на производствения капацитет и нарастващото търсене. Осигуряването на възможност за свързване на тези активи, когато и където са необходими, ще бъде от решаващо значение, включително за осигуряване на достъпност за потребителите и поддържане на сигурността на доставките.

Много от градивните елементи за решаване на този проблем вече са налице. Но ще са необходими още действия. Трябва да има ориентиран към бъдещето режим на присъединяване, който да предлага по-кратки средни срокове, отговарящи по-добре на нуждите на потребителите“.

Регулаторът ще обмисли дали са необходими съществени промени в сегашната методология на опашките за присъединяване и как промените да се прилагат както към новите кандидати, така и към инвеститори, вече одобрени за присъединяване, като същевременно се гарантира, че напредъкът може да бъде постигнат бързо“.

Източник: Ofgem