На 30 април 2026 г. Европейската комисия публикува доклад (COM(2026) 850 final) относно пазарно базираните цени на електроенергията за крайни клиенти, ефективната конкуренция на пазарите на дребно и насърчаването на възнаграждаването на гъвкавостта в договорите за доставка. Документът изпълнява задължението на Комисията съгласно член 5(10) от Директива (ЕС) 2019/944 за общи правила за вътрешния пазар на електроенергия и едновременно с това отразява политическите приоритети, обявени в Плана за действие за достъпна енергия (COM(2025) 79).
Докладът обхваща две тематични оси, които Комисията третира като взаимно подсилващи се. Първата засяга прилагането на член 5 от Електрическата директива – принципа на свободно ценообразуване от страна на доставчиците и условията, при които държавите членки могат да въвеждат публични интервенции. Втората е посветена на гъвкавостта на потреблението като инструмент за по-ниски сметки на потребителите и за по-ефективна интеграция на променливите възобновяеми източници. Анализът се основава на доклади на държавите членки по член 5(9), мониторингови данни на ACER и CEER, статистика на Евростат и допълнителни проучвания.
Състояние на ценовите интервенции в държавите членки
Към 31 март 2025 г. картината в ЕС е значително разнородна. Четиринадесет държави членки – Австрия, Чехия, Германия, Дания, Естония, Гърция, Финландия, Хърватия, Ирландия, Люксембург, Латвия, Нидерландия, Швеция и Словения – са декларирали, че не прилагат интервенции в ценообразуването. Три държави (Белгия, Италия и Португалия) поддържат интервенции, ограничени до енергийно бедни и уязвими домакинства, под формата на социални тарифи, интегрирани в по-широки национални стратегии срещу енергийната бедност.
Шест държави членки – България, Испания, Франция, Унгария, Литва и Словакия – прилагат регулирани цени за всички домакинства и/или микропредприятия като част от преходен период към пълноценна конкуренция. Три държави са обявили прекратяване на интервенциите през 2025 г.: Полша (септември), Португалия (декември) и Румъния (юли). Кипър и Малта се ползват от дерогации съгласно член 66(4) и 66(5) от Директивата.
Степента на покритие на регулираните цени варира значително между държавите в преходен режим: 18% от домакинствата в Португалия, 27,3% в Литва, 29% в Испания, 57% във Франция и 63% в Полша получават доставка по регулирани тарифи. На противоположния полюс са България, Унгария и Словакия, където на регулирани цени остава почти 100% от битовите клиенти. Тази концентрация поражда конкретни въпроси за съвместимост с критериите по член 5(7), особено по отношение на доказателствата за прогрес към ефективна конкуренция и за справедливо разпределение на финансовата тежест между пазарни и регулирани сегменти.
Позицията на България
Българският пазар на дребно за електроенергия се откроява в доклада като един от примерите за устойчива зависимост от регулирани цени за битовите клиенти. Съгласно данните, цитирани от Комисията и в съответствие с мониторинговия доклад на ACER за 2024 г., близо 100% от домакинствата в България продължават да се снабдяват по регулирани тарифи. Степента на смяна на доставчика остава трайно под 5%, нареждайки страната сред държавите членки с най-нисък индикатор за активност на потребителите, заедно с Австрия, Хърватия, Литва, Полша и Словакия.
Изискването на член 5(7), буква „а“ публичните интервенции в ценообразуването да са придружени от пакет от мерки за постигане на ефективна конкуренция и от методология за оценка на напредъка има непосредствено значение за националния регулаторен и законодателен дневен ред. Комисията изрично посочва, че държавите членки следва да изготвят пътна карта с дефинирани мерки, междинни цели и индикатори за оценка, включваща намаляване на изкривяванията в ценовите механизми, по-голяма прозрачност на пазарните сигнали и справедлива конкуренция между доставчиците. Комисията обявява, че ще задълбочи диалога с държавите членки и ще проследи реализацията на тези пътни карти.
Допълнителна тежест за националния анализ имат данните за разпространението на интелигентни измервателни системи. Според графиката, представена от Комисията на база на ACER-CEER MMR 2024 и националните прегледи на ACER (юли 2025 г.), България е сред изоставащите държави членки с проникване от около 46%, значително под средното за ЕС-27 от близо 60% и далеч от петнадесетте държави, преминали прага от 80%. Този структурен дефицит ограничава едновременно конкуренцията на дребно и възможността за внедряване на гъвкави договори, които изискват измерване на интервали, най-малко равни на периода на сетълмент на дисбалансите.
Конкуренция на пазарите на дребно – индикатори и бариери
Комисията използва два традиционни индикатора за оценка на конкуренцията: индекса на Херфиндал-Хиршман (HHI) и степента на смяна на доставчика. От влизането в сила на Електрическата директива през 2019 г. средният HHI в ЕС е намалял незначително, с тенденция към подобрение в държавите без регулирани цени и леко влошаване (увеличение от 1,7%) в държавите, в които почти всички домакинства са на регулирани тарифи. Енергийната криза е оказала отрицателен ефект върху концентрацията на пазарите – средната стойност на HHI за дванадесет държави с пълни данни се е повишила с 4,7% между 2021 и 2022 г., частично обяснимо с консолидация и излизане на доставчици от пазара.
Дяловете на смяна на доставчика варират значително. ACER отбелязва, че сред държавите членки със степен на смяна под 10%, почти три четвърти (73%) имат доминиращ доставчик. Делът на домакинствата с публични ценови интервенции е сравнително по-нисък в държавите, в които смяната на доставчик надвишава 10%, индикация, че регулираните цени могат да действат като пречка пред потребителската мобилност. Сред основните бариери, идентифицирани в докладите на държавите членки, се открояват ниска ангажираност на потребителите (11 държави), наличие на доминиращ участник (10 държави), малък размер на пазара (9 държави) и ограничен достъп до пазара на едро в комбинация с антиконкурентни практики (5 държави).
За пазари с особености, типични за българския – исторически доминиращ традиционен доставчик, ограничена ликвидност на едро и стеснено разнообразие на офертите – особено релевантни са препоръчаните от Комисията „безалтернативни мерки“ – справедлив и прозрачен достъп до пазара на едро, инструменти за сравнение на офертите (задължителни по член 14 от Директивата), опростяване на процедурите за нови доставчици, информационни кампании и специфични задължения за доминиращите участници.
Гъвкавостта на потреблението като ключов елемент на енергийния преход
Втората ос на доклада въвежда гъвкавостта на потреблението като инструмент с двойна стойност – пряка полза за потребителя чрез по-ниски сметки и системна полза чрез по-добра интеграция на ВЕИ и намаляване на разходите. Член 2(20) от Електрическата директива дефинира „реакцията на потреблението“ като промяна в електрическия товар на крайните клиенти в отговор на пазарни сигнали, включително променливи във времето цени или стимулиращи плащания.
Комисията разграничава два основни типа: имплицитна (ценова) реакция, при която потребителят реагира на променящи се във времето цени без отделен ангажимент, и експлицитна (стимулирана) реакция, при която потребителят, често чрез агрегатор, се ангажира предварително да намали или измести товара срещу финансова компенсация. Имплицитната реакция е в центъра на втората глава на доклада, тъй като е пряко свързана с офертите за дребно. Правната рамка се изгражда от Директива (ЕС) 2019/944 (изменена с EMD – Директива (ЕС) 2024/1711), Регламент (ЕС) 2019/943 (изменен с Регламент (ЕС) 2024/1747), и се допълва от член 11 (право на договор с динамични цени), членове 13, 15 и 17 (агрегиране, активни клиенти, реакция на потреблението), бъдещия мрежови кодекс за реакция на потреблението и имплементиращия акт за оперативна съвместимост на данните.
Интелигентните измервателни системи като основополагащ инструмент
Без масово разпространение на интелигентни измервателни системи гъвкавостта остава теоретична. Комисията представя три приоритета:
- бързо внедряване с пълни функционалности по член 20 от Директивата;
- оперативно съвместим достъп до данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2023/1162;
- активна ангажираност на потребителите чрез комуникация, домашни дисплеи и цифрови инструменти за управление на потреблението.
Петнадесет държави членки вече са преминали прага от 80% проникване, а десет са близо до пълно покритие. България, наред с Чехия, Германия, Гърция, Унгария, Полша и Словакия, остава в групата на изоставащите. Това несъответствие пряко обуславя ограничената наличност на динамични оферти – според данните на ACER (юли 2025 г.) проникването на договори с динамични цени надхвърля 5% само в няколко държави членки – Финландия, Латвия, Нидерландия, Швеция и Испания.
Видове гъвкави договори за доставка
Докладът систематизира четири основни типа гъвкави договори. Договорите с динамични цени отразяват пазарните цени на едро (обикновено „ден напред“ или „в рамките на деня“) на интервали, не по-малки от периода на сетълмент на дисбалансите. Те са най-подходящи за потребители с маневрени активи – електрически превозни средства, термопомпи, домашни системи за съхранение – и могат да доведат до икономии от до 40% при активно управление на потреблението, по изчисления на Комисията на база на доклада на ACER за мониторинг на пазара от 2025 г. Договорите с цени по време на ползване (time-of-use) разделят денонощието на ограничен брой ценови интервали и са по-предвидими и по-достъпни за потребители с фиксирана способност за изместване на товара.
Хибридните договори комбинират фиксиран и променлив компонент, осигурявайки баланс между предвидимост и възможност за икономия, модел, който според обществената консултация на Комисията намира широка подкрепа сред потребителските организации. Договорите с критично върхово ценообразуване (CPP) повишават значително цените в периоди на изключителен дисбаланс между търсенето и предлагането и обикновено се прилагат като елемент на търговски оферти, паралелно на режима по член 7а от Регламент (ЕС) 2019/943 за временен регулиран продукт за намаляване на пиковете в условия на ценова криза.
Член 11 от Директивата задължава всеки доставчик с над 200 000 клиенти да предлага поне един договор с динамични цени на клиенти със смарт измерване. Изискванията за прозрачност включват пълно информиране на потребителя за ползите, рисковете и техническите предпоставки преди сключване или подновяване на договор (член 11, параграфи 1а и 2). Илюстративните примери от доклада – „Välkky“ и „Oomi Flex“ във Финландия, „Empower Flexi-time“ в Белгия и „Ma Recharge Intelligente“ във Франция – показват, че пазарите вече разработват разнообразни хибридни модели, насочени както към общия профил на потреблението, така и към конкретни приложения като зареждане на електрически автомобили.
Множествени договори за доставка и взаимодействие с мрежовите тарифи
Изменението на член 4 от Директивата чрез EMD въвежда съществено ново право – всеки краен клиент може да сключи повече от един договор за доставка едновременно, чрез отделни точки за измерване и фактуриране, свързани с една точка на присъединяване. На практика това позволява на едно домакинство да комбинира фиксиран договор за основното потребление с динамичен договор за зареждане на електромобил и тарифа по време на ползване за термопомпа, избягвайки дилемата „всичко или нищо“, която често възпира потребителите от преминаване към динамично ценообразуване.
Мрежовите такси, които съгласно ACER-CEER MMR 2024 представляват средно 24% от сметката за електроенергия в ЕС, са вторият определящ елемент на ценовия сигнал към крайния клиент. Комисията препоръчва тарифите да бъдат разходоориентирани и съгласувани с гъвкавите доставни договори в съответствие с Насоките за разпределителни тарифи от 2025 г. (C/2026/126). Координацията между регулатори, системни оператори и доставчици е условие за избягване на противоречиви ценови сигнали и за пълноценно реализиране на ползите от изместване на товара извън пиковите периоди – включително под формата на намалени системни разходи и облекчена грижа за претоварванията в мрежата.
Препоръки и заключения
Комисията не предлага нова законодателна инициатива по член 5 на този етап, но обявява засилен мониторинг на изпълнението и нови договорки за докладване чрез национални доклади за напредъка по интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата (NECPR), вероятно на двугодишна база, по подобие на режима по член 4(9) от Газовата директива (ЕС) 2024/1788.
За държавите членки с висок дял на регулираните цени, в това число България, докладът поставя няколко конкретни очаквания:
- разработване на ясна и времево обвързана пътна карта към пазарно базирани цени;
- засилване на справедливия достъп до пазара на едро;
- ускорено внедряване на интелигентни измервателни системи и пълно прилагане на изискванията за оперативна съвместимост на данните;
- диверсификация на гъвкавите оферти;
- целенасочена информационна работа с потребителите, включително сравнителни инструменти, илюстративни сметки и независими методи за оценка на риска;
- разходоориентирани мрежови тарифи;
- изграждане на специфични защитни механизми за уязвимите домакинства, включително незадължителни инструменти за стабилизиране на сметката в рамките на гъвкавите договори.
Подчертава се, че гъвкавостта не следва да се насърчава безразборно, а да остане доброволна, прозрачна и адаптирана към различните потребителски профили. В контекста на българския пазар препоръките формират ясен дневен ред за КЕВР, за Министерството на енергетиката и за лицензираните доставчици. Преходът към ефективна конкуренция, обвързан с поетапно намаление на регулаторното покритие и едновременно изграждане на инфраструктурата за гъвкавост (масово смарт измерване, оперативна съвместимост на данните, разходоориентирани тарифи), ще определи както скоростта на интеграция на ВЕИ, така и достъпността на електроенергията за крайните потребители в средносрочен план.
Към пълния текст на доклада – Доклад на Комисията до Съвета и Европейския парламент относно пазарно базираните цени на електроенергията за крайни клиенти, ефективната конкуренция на пазарите на дребно и насърчаването на възнаграждаването на гъвкавостта в договорите за доставка, COM(2026) 850 final, 30.4.2026 г.
