Институтът за енергиен мениджмънт (EMI), в качеството си на национален член на Eurelectric за България, се обърна към министъра на енергетиката на България и националните членове на Европейския парламент във връзка с предстоящото преразглеждане на Регламента за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) в контекста на Пакета за електроенергийните мрежи (Grids Package). Целта на итервенцията е да се представи необходимостта от целеви изменения на регламента, които да осигурят ефективен достъп на операторите на разпределителни системи (ОРС) до статус на проекти от общ интерес (ПОИ) и до финансиране по Механизма за свързване на Европа – Енергетика (CEF-E) и да се потърси подкрепа за тези позиции в рамките на предстоящите обсъждания в Съвета.

Макар някои държави членки да не споделят идеята за финансиране на разпределителна инфраструктура чрез общностните инструменти за ПОИ и ПВИ, е важно да се подчертае и защити тезата, че разпределителните мрежи на страните от ЦИЕ, включително България, имат различна архитектура и унаследени проблеми, недофинансиране и съответно инвестиционни нужди, несъпоставими с ОРС в държави, където процесите на либерализация и децентрализация са няколко десетилетия напред.

Инвестиционните нужди на разпределителните мрежи

В обяснителния меморандум към предложението за преразглеждане Европейската комисия изрично признава, че инвестиционните нужди на разпределителните мрежи до 2040 г. възлизат на 730 млрд. евро. Тази оценка отразява фундаментална промяна в разбирането за ролята на разпределителната инфраструктура. В съвременната енергийна система разпределителните мрежи не могат повече да бъдат третирани като „чисто местна инфраструктура“, оставена единствено на отговорността на местните и националните власти. Около 70 % от новите мощности за производство на енергия от възобновяеми източници се свързват с мрежите на средно и ниско напрежение, а интелигентните мрежи и управлението на гъвкавостта на ниво разпределение оказват пряко въздействие върху трансграничните потоци и стабилността на целия европейски пазар.

Въпреки тази системна роля, едва около 5 % от финансирането по CEF-E понастоящем се отпуска за проекти на ОРС. Това несъответствие между признатото значение на разпределителните мрежи и реалния им достъп до европейско финансиране застрашава постигането на целите на ЕС за декарбонизация, електрификация и енергийна сигурност.

Особеният контекст на България

Проблемът с недостатъчното финансиране е особено остър в България. Разпределителната мрежова инфраструктура в страната е значително амортизирана и се нуждае от мащабна модернизация, за да поеме нарастващия дял на ВЕИ, разпределеното производство и новите форми на потребление – електромобилност, термопомпи и зарядна инфраструктура. Без укрепване на мрежите на ниско и средно напрежение масовото навлизане на тези технологии ще бъде технически невъзможно.

Регулаторно определените средства за поддръжка и развитие на разпределителните мрежи от години са структурно недостатъчни – те не покриват дори минимално необходимите инвестиции за поддържане на надеждността на системата, а още по-малко мащабното разширяване и дигитализация, които енергийният преход изисква. В тези условия достъпът до европейско финансиране е от критично значение: инвестициите, реализирани чрез CEF-E и други европейски инструменти, няма да бъдат изцяло включени в националните мрежови тарифи, което директно облекчава натиска върху крайните цени за потребителите. Това придава на въпроса и ясно изразено социално измерение.

Заслужава да се подчертае, че проектите за дигитализация и управление на товари на разпределително ниво, дори когато се реализират изцяло в рамките на една държава членка, имат доказан функционален трансграничен ефект. Например, ако български ОРС внедри мащабна система за управление на търсенето или софтуер за динамично изчисляване на капацитета, това освобождава капацитет в преносната мрежа на ЕСО, който автоматично става достъпен за износ към Румъния или Гърция. Този функционален трансграничен ефект следва да бъде изрично признат в регламента.

Идентифицирани пропуски в текущото предложение

Приветстваме стратегическата амбиция на Пакета за електроенергийните мрежи. Въпреки това текущият проект на регламент разкрива съществено несъответствие между заявената цел за мащабни инвестиции и правните инструменти, предложени за нейното постигане. По-конкретно:

• Критериите за допустимост на Проекти от общ интерес (ПОИ) и проекти от взаимен интерес (ПВИ) остават ориентирани предимно към преносната инфраструктура, което на практика изключва ключови инвестиции на ОРС;
• Изискванията за трансграничен ефект на интелигентните мрежи в Приложение IV са прекомерно рестриктивни – настоящият текст изисква физическо участие на оператори от поне две държави членки, което изключва национални проекти на ОРС с доказан регионален функционален ефект;
• Определението за интелигентни мрежи в Приложение II обхваща само мрежите на високо и средно напрежение, изключвайки ниското напрежение – именно там, където се интегрират новите децентрализирани форми на производство и потребление;
• Режимът на „приоритетен обществен интерес“ на ПОИ по Глава III често не се разпростира върху свързаната разпределителна инфраструктура, което води до ситуации, в които преносна линия е завършена, но въвеждането й в експлоатация се забавя с години заради административни пречки за изграждането на подстанции на разпределително ниво;
• Планирането на мрежата по Глава IV възприема силно централизиран подход чрез „централен сценарий“ на Комисията, без задължителен механизъм за входни данни „отдолу нагоре“ от ОРС, което създава риск от подценяване на специфични местни и регионални нужди.

Предложения за целеви изменения

В приложеното становище представяме подробни предложения за изменения, насочени към преодоляване на идентифицираните пропуски. Основните направления включват:

• Разширяване на критериите за подбор на проекти (чл. 4) – включване на съвместни проекти на преносни и разпределителни оператори в обхвата на критериите за сигурност на доставките и мрежова сигурност;
• Актуализация на определението за интелигентни мрежи (Приложение II) – изрично включване на мрежите на ниско напрежение наред с тези на средно и високо напрежение;
• Преработка на индикаторите за трансграничен ефект (Приложение IV) – въвеждане на концепцията за функционален трансграничен ефект, при която проекти на ОРС, демонстриращи оптимизация на потоците в преносната мрежа, улесняване на трансграничната интеграция на ВЕИ или прилагане на „не-мрежови решения“ като по-ефективна алтернатива на ново преносно строителство, да отговарят на критериите за ПОИ;
• Разширяване обхвата на проектите от взаимен интерес (чл. 2 и Приложение IV) – включване на интелигентните мрежи и мрежовата сигурност в обхвата на сътрудничеството с трети държави;
• Осигуряване на последователен приоритетен статус (Глава III) – приоритетният обществен интерес да обхваща всички функционално необходими компоненти на даден ПОИ, включително разпределителната инфраструктура;
• Интегрирано мрежово планиране (Глава IV, чл. 12) – въвеждане на задължителен механизъм за входни данни от ОРС и/или техните европейски асоциации в десетгодишните планове за развитие (TYNDP);
• Трансгранично разпределяне на разходи (чл. 16) – уточняване на разпоредбите, така че разпределителните дружества да получават компенсационни плащания, когато техните инвестиции в интелигентни мрежи носят доказани ползи за стабилността на съседни държави членки.

За България тези промени биха имали пряко и осезаемо въздействие и биха отворили достъп до европейско финансиране за критично необходими инвестиции в разпределителната инфраструктура, биха намалили натиска върху крайните потребителски цени и биха създали условия за реално изпълнение на целите за интеграция на ВЕИ и електрификация.

Предложените текстове могат да бъдат видени по-конкретно на този линк.