Пазарите на енергия на дребно в цяла Европа се развиват с нови продукти, динамично ценообразуване и пакетни услуги. Макар тези промени да разширяват избора и манвреността, те също така увеличават сложността за потребителите. Осигуряването на достъп до ясна, точна и съпоставима информация е от съществено значение за активното участие и ефективната конкуренция. Прозрачността и съпоставимостта са ключови елементи на добре функциониращите пазари на дребно и засилването на правата на потребителите.

На 28 април 2026 г. Съветът на европейските енергийни регулатори (CEER) публикува доклад за прозрачността и сравнимостта на пазара на дребно за електроенергия и природен газ. Документът идентифицира предизвикателствата пред потребителите при сравняването на енергийни оферти и предлага конкретни инструменти за тяхното преодоляване

Макар че много страни са въвели инструменти за подобряване на прозрачността, все още съществуват различия в начина, по който информацията се представя на потребителите. Инструментите за сравнение на цените се използват широко, но се различават по обхват, управление и функционалност. В същото време все по-сложните оферти затрудняват сравнението.

Констатациите подчертават, че:

• Прозрачността и съпоставимостта са от съществено значение за ангажираността и доверието на потребителите.
• Разликите в представянето на информацията могат да ограничат ефективното сравнение.
• Инструментите за сравнение на цените играят централна роля, но не винаги са последователни.
• По-сложните продукти създават нови предизвикателства за потребителите.
• Ясната, стандартизирана и достъпна информация остава от решаващо значение.

Препоръките включват подобряване на яснотата и стандартизацията на ключовата информация, укрепване на инструментите за сравнение и гарантиране, че регулаторните рамки продължават да отговарят на иновациите и променящите се нужди на потребителите.

---

Таксономия на ценовите структури в енергийните договори

Централно място в документа заема систематичната класификация на ценовите структури, тъй като либерализацията на пазара на дребно е довела до значителна диверсификация на договорните модели. CEER разграничава пет основни категории. Договорите с фиксирана цена гарантират на потребителя предварително известна единична цена, която остава непроменена за целия срок съгласно чл. 2(15а) от Директива (ЕС) 2019/944, изменена с Директива (ЕС) 2024/1711. Договорите с единна (плоска) цена представляват най-опростената им форма, изключваща всякакви елементи на гъвкавост. Договорите с индексирана (променлива) цена включват най-малко един ценови компонент, обвързан с пазарните условия — обикновено месечни или тримесечни средни стойности на едро. Договорите с динамично ценообразуване, дефинирани в чл. 2(15) от Директива (ЕС) 2019/944, отразяват колебанията на спот пазарите с честота, равна на интервала на сетълмент – до 15 минути. Хибридните договори комбинират фиксирани и индексирани елементи в зависимост от прагове на потребление или часови периоди. Към всеки от тези типове може да бъде добавено диференцирано ценообразуване по време на ползване (time-of-use), което въвежда различни тарифи в предварително определени времеви блокове.

Ключови предизвикателства пред сравнимостта на офертите

CEER идентифицира четири категории предизвикателства, които компрометират способността на потребителя да направи информиран избор. Първо, естеството на ценовите структури затруднява прякото сравнение, особено между качествено различни оферти, например договор с фиксирана цена срещу договор с динамично ценообразуване. Дори в рамките на една и съща категория съществуват значими разлики: индексираните договори може да се основават на различни периоди (един месец, три месеца), а тарифите по време на ползване – на различен брой времеви блокове.

Второ, поведението и потреблението на домакинствата стават все по-непредсказуеми поради навлизането на фотоволтаични инсталации, термопомпи, електрически превозни средства, домашни батерии и системи за управление на енергията (EMS). Стандартизираните профили на потребление, използвани досега от инструментите за сравнение, постепенно губят релевантност.

Трето, пазарната несигурност, дължаща се както на вътрешни фактори (волатилност на възобновяемата генерация), така и на външни (международни конфликти, пандемии), подкопава доверието на потребителите към индексирани и динамични оферти, дори когато такива биха им осигурили по-ниски разходи.

Четвърто, разпространението на пакетни оферти и появата на посреднически платформи добавя нови нива на непрозрачност. Пакетните продукти може да съдържат услуги, чиято цена след преустановяване на енергийната компонента в пакета става неприемливо висока, а посредническите платформи често не разкриват своите финансови модели и алгоритми за ранжиране, което създава риск от облагодетелстване на „спонсориращи“ доставчици.

Стандартизация на потребителските договори

Глава 3.1 от доклада предлага амбициозен подход към хармонизирането на договорната информация. Без да настоява за единен паневропейски шаблон, който би бил практически труден за прилагане предвид националните различия, CEER предлага общ набор от ръководни принципи и стандартизирани основни елементи, разработени национално в рамките на обща европейска структура. Те включват ясна идентификация на доставчика и офертата с уникален идентификационен код; изрично посочване на услугата и стоката (електроенергия, газ или двугоривна); прозрачно описание на пакетните услуги и оборудване с независими права на прекратяване; ясно разграничение между общия срок на договора и срока, в който цената е гарантирана (например при 12-месечен договор, в който фиксираната цена важи само за първите три месеца); условия за подновяване и прекратяване с изрично указани клаузи за автоматично подновяване; такси за предсрочно прекратяване с методология на изчисление; стандартизирана разбивка на цената (енергийна компонента в €/kWh, фиксирана такса, мрежови разходи и данъци, отделни редове за неенергийни услуги); механизъм за индексация при променливи цени с дефинирани референтни пазари; промоционални условия с ясно посочена цена след изтичането им и индивидуална оценка на годишните разходи.

Като особено успешни примери се посочват моделите на Португалия, Италия и Гърция, които са разработили стандартизирани предварителни договорни шаблони, както и регулаторният подход на Испания.

Прозрачност при таксите за прекратяване и динамичното ценообразуване

Докладът отделя специално внимание на две технически сложни области. По отношение на таксите за предсрочно прекратяване на срочни договори с фиксирана цена CEER предлага четири принципа:

• абсолютна предварителна прозрачност в стандартизираното резюме;
• ясна методология за изчисление с посочване на максимална стойност (по италиански модел);
• право на информация при поискване относно конкретната сума при текущи пазарни условия;
• задължително включване на таксата в сертифицираните инструменти за сравнение.

Нидерландският модел, който обвързва таксата с действителните загуби на доставчика от хеджиране, се препоръчва като добра практика – при покачване на пазарните цени таксата е нула, отразявайки принципа „без щета – без такса“. По отношение на динамичните договори се изисква информирано съгласие, основано на оценка на пригодността на потребителя с отчитане на потенциалните възможности за маневрено потребление (електромобили, термопомпи, батерии), проста и прозрачна референтна цена, обвързана с пазара „ден напред“, постоянен и безплатен достъп до прогнозните цени преди потреблението със степен на детайлност, равна на сетълмент периода, ясна сметка с обобщени данни и достъп до почасови или 15-минутни данни и честно отразяване в инструментите за сравнение чрез илюстративни сценарии и изрично предупреждение, че реалните разходи зависят от способността на потребителя да измества потреблението си във времето.

Инструменти за сравнение от ново поколение

Глава 3.2 преразглежда ролята на инструментите за сравнение, които според CEER трябва да еволюират от обикновени интерфейси за ранжиране в системи за подкрепа на решенията. Анализирани са четири национални практики.

Фламандският V-test® на VNR се отличава с дълбока интеграция с базата данни на оператора на разпределителна мрежа Mijn Fluvius чрез API, използване на 15-минутни данни за реално сравнение и възможност за симулиране на сценарии, например при инвестиция във фотоволтаици или електромобил.

Шведският подход на Ei поставя акцент върху образованието на потребителя и адаптацията към волатилността – през 2026 г. предстои въвеждане на функционалност за услуги за автоматизация (smart EV charging, отопление).

Португалският ERSE се концентрира върху тарифите по време на ползване в три варианта (прост, двучасов, тричасов), но констатира ниско търсене на многопериодни оферти от страна на домакинствата.

Гръцкият energycost.gr на RAAEY, обновен през април 2024 г., предлага сравнение на пакетни електро-газови оферти със задължителна верификация на цените от регулатора.

Концептуалната рамка за следващото поколение инструменти включва три принципа – вградени пластове на прозрачност (основна и допълнителна информация при поискване); персонализация чрез интелигентно профилиране и данни за активите на домакинството и интегриране на поведенчески прогнози с диапазони вместо точкови оценки и ясни индикатори за надеждност на прогнозата, за да се избегне фалшиво усещане за прецизност при динамичните договори.

Ролята на НРО и значение за националната политика

Докладът извежда централната роля на националните регулатори в три измерения. На първо място системен мониторинг, включващ редовни одити на алгоритмите на платформите за сравнение и упражнения тип „mystery shopping“ по испанския модел на CNMC, прилагани също в Португалия и Италия за оценка на качеството на преддоговорната информация по телефонни и онлайн канали. На второ място, образователни кампании, насочени към тълкуване на сложните ценови сигнали, разбиране на риска от ценова волатилност и изискванията за активно поведение при динамичните договори. На трето място, структурирано трансгранично обучение и обмен на опит между регулаторите, тъй като иновациите често възникват в една държава членка преди да се разпространят. CEER заключава, че пълната хармонизация е практически трудна, но общите принципи трябва да бъдат насърчавани, докато конкретното им прилагане остава в правомощията на отделните държави членки. Особено внимание се обръща на регулаторния вакуум при посредническите платформи – повечето НРО не разполагат с компетентност да ги регулират пряко, което изисква поне минимален мониторинг, изискване за прозрачност на финансовите модели и въвеждане на официални „знаци за доверие“ за сертифицирани инструменти.

Докладът Transparency and Comparability in the Retail Market е достъпен тук.