Днес, 18 май 2022, Европейската комисия представи очаквания план REPowerEU – отговор на трудностите и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от нахлуването на Русия в Украйна. Налице е двойна спешност за трансформиране на европейската енергийна система: прекратяване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива, които се използват като икономическо и политическо оръжие и струват на европейските данъкоплатци близо 100 млрд. евро годишно, и справяне с климатичната криза. Действайки като Съюз, Европа може по-бързо да премахне зависимостта си от руските изкопаеми горива. 85 % от европейците смятат, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руския газ и петрол възможно най-скоро, за да подкрепи Украйна. Мерките в плана REPowerEU могат да отговорят на тази амбиция чрез икономии на енергия, диверсификация на енергийните доставки и ускорено въвеждане на възобновяема енергия, която да замени изкопаемите горива в домакинствата, промишлеността и производството на електроенергия.

Зелената трансформация ще засили икономическия растеж, сигурността и действията в областта на климата за Европа и нейните партньори. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е в основата на плана REPowerEU, като подпомага координираното планиране и финансиране на трансгранична и национална инфраструктура, както и на енергийни проекти и реформи. Комисията предлага да се направят целенасочени изменения на Регламента за МВУ, за да се включат специални глави за REPowerEU в съществуващите планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на държавите-членки, в допълнение към големия брой съответни реформи и инвестиции, които вече са включени в ПВУ. Специфичните за всяка държава препоръки в рамките на цикъла на европейския семестър през 2022 г. ще допринесат за този процес. Какво предлага планът на Комисията?

Спестяване на енергия

ЕК оценява спестяването / пестенето на енергия като най-бързият и евтин начин за справяне с настоящата енергийна криза и за намаляване на сметките. Комисията предлага да се засилят дългосрочните мерки за енергийна ефективност, включително да се увеличи от 9 % на 13 % задължителната цел за енергийна ефективност в рамките на пакета „Fit for 55“ от европейското законодателство в пакета Зелена сделка. Спестяването на енергия сега ще ни помогне да се подготвим за потенциалните предизвикателства на следващата зима. Затова Комисията публикува и „Съобщение на ЕС за спестяване на енергия“, в което подробно се описват краткосрочните промени в поведението, които биха могли да намалят търсенето на газ и нефт с 5 %, и се насърчават държавите-членки да започнат конкретни комуникационни кампании, насочени към домакинствата и индустрията. Държавите-членки се насърчават също така да използват фискални мерки за насърчаване на енергоспестяването, като например намалени ставки на ДДС за енергийно ефективни отоплителни системи, изолация на сгради и уреди и продукти. Комисията също така определя мерки за непредвидени ситуации в случай на сериозно прекъсване на доставките и ще издаде насоки относно критерии за приоритизиране за потребителите и ще улесни изготвянето на координиран план на ЕС за намаляване на търсенето.

Разнообразяване на доставките и подкрепа за международните партньори на ЕС

В продължение на няколко месеца ЕС работи с международни партньори за диверсифициране на доставките и осигури рекордни нива на внос на втечнен природен газ и по-високи доставки на газ по тръбопроводи.

Новосъздадената Енергийна платформа на ЕС, подкрепена от регионални работни групи, ще даде възможност за доброволни общи покупки на газ, втечнен природен газ и водород чрез обединяване на търсенето, оптимизиране на използването на инфраструктурата и координиране на контактите с доставчиците. Като следваща стъпка и възпроизвеждайки амбицията на общата програма за закупуване на ваксини, Комисията ще обмисли разработването на „механизъм за съвместно закупуване“, който ще договаря и сключва договори за закупуване на газ от името на участващите държави-членки. Комисията ще обмисли и законодателни мерки, които да изискват от държавите-членки диверсификация на доставките на газ с течение на времето. Платформата ще даде възможност и за съвместно закупуване на водород от възобновяеми източници.

Приетата днес, 18 май 2022, Външна енергийна стратегия на ЕС ще улесни диверсификацията на енергийните източници и изграждането на дългосрочни партньорства с доставчиците, включително сътрудничество в областта на водорода или други зелени технологии. По линия на Глобалния портал / Global Gateway стратегията дава приоритет на ангажимента на ЕС за глобален зелен и справедлив енергиен преход, увеличаване на икономиите на енергия и енергийната ефективност, за да се намали натискът върху цените, да се стимулира развитието на възобновяемите енергийни източници и водорода и да се засили енергийната дипломация. В Средиземно и Северно море ще бъдат изградени големи водородни коридори.

Пред лицето на руската агресия ЕС ще подкрепи Украйна, Молдова, Западните Балкани и страните от Източното партньорство, както и нашите най-уязвими партньори. С Украйна ще продължим да работим заедно, за да осигурим сигурност на доставките и функциониращ енергиен сектор, като същевременно проправяме пътя за бъдеща търговия с електроенергия и възобновяем водород, както и за възстановяване на енергийната система в рамките на инициативата REPowerUkraine.

Ускоряване на въвеждането на възобновяеми енергийни източници

Масовото разгръщане и ускоряване на използването на възобновяема енергия в производството на електроенергия, в промишлеността, сградите и транспорта ще ускори независимостта на ЕС, ще даде тласък на екологичния преход и ще намали цените с течение на времето. Комисията предлага да се увеличи водещата цел за 2030 г. за възобновяемите енергийни източници от 40 % на 45 % в рамките на пакета „FF55“. Определянето на тази обща повишена амбиция ще създаде рамка за други инициативи, включително:

• Специална стратегия на ЕС за слънчевата енергия за удвояване на фотоволтаичния капацитет до 2025 г. и инсталиране на 600 GW до 2030 г.
• Инициатива за соларни покриви с поетапно въведено правно задължение за инсталиране на соларни панели на нови обществени и търговски сгради и на нови жилищни сгради.
• Удвояване на темпа на внедряване на термопомпи и мерки за интегриране на геотермалната и слънчевата топлинна енергия в модернизираните районни и общински отоплителни системи.
• Препоръка на Комисията за решаване на проблема с бавното и сложно издаване на разрешителни за големи проекти за възобновяеми енергийни източници и целенасочено изменение на Директивата за възобновяемата енергия, за да се признае, че възобновяемата енергия е от първостепенен обществен интерес. Държавите-членки следва да въведат специални зони за възобновяеми енергийни източници с по-кратки и опростени процедури за издаване на разрешителни в зони с по-нисък риск за околната среда. За да се подпомогне бързото определяне на такива зони, Комисията предоставя набори от данни за екологично чувствителни зони като част от своя инструмент за цифрово картографиране на географски данни, свързани с енергетиката, промишлеността и инфраструктурата.
• Определяне на цел за 10 млн. тона вътрешно производство на водород от възобновяеми източници и 10 млн. тона внос до 2030 г., за да се заменят природният газ, въглищата и нефтът в трудни за декарбонизиране промишлени отрасли и транспортни сектори. За да се ускори развитието на пазара на водород, съзаконодателите ще трябва да договорят повишени подцели за конкретни сектори. Комисията също така публикува два делегирани акта относно дефинирането и производството на възобновяем водород, за да се гарантира, че производството води до нетна декарбонизация. За да се ускорят проектите за водород, е предвидено допълнително финансиране в размер на 200 млн. евро за научни изследвания, а Комисията се ангажира да приключи оценката на първите важни проекти от общ европейски интерес до лятото.
• В плана за действие за биометана се определят инструменти, включително ново индустриално партньорство за биометан и финансови стимули за увеличаване на производството до 35 млрд. куб. м до 2030 г., включително чрез Общата селскостопанска политика.

Намаляване на потреблението на изкопаеми горива в промишлеността и транспорта

Замяната на въглищата, петрола и природния газ в промишлените процеси ще намали емисиите на парникови газове и ще укрепи сигурността и конкурентоспособността. Енергийните спестявания, ефективността, заместването на горивата, електрификацията и засиленото използване на възобновяем водород, биогаз и биометан в промишлеността могат да спестят до 35 млрд. куб. м природен газ до 2030 г. в допълнение към предвиденото в предложенията „FF55“.

Комисията ще въведе договори за разлика при въглеродните емисии, за да подпомогне въвеждането на екологичен водород в индустрията, както и специално финансиране за REPowerEU в рамките на Фонда за иновации, като използва приходите от търговията с емисии, за да подкрепи допълнително изходът от руската зависимост от изкопаеми горива.

Комисията също така дава насоки относно възобновяемата енергия и договорите за изкупуване на електроенергия (Power Purchase Agreements) и ще предостави технически консултантски механизъм съвместно с Европейската инвестиционна банка. За да се запази и възвърне технологичното и индустриалното лидерство в области като слънчевата енергия и водорода, както и за да се подкрепи работната сила, Комисията предлага да се създаде Съюз на слънчевата индустрия на ЕС и широкомащабно партньорство за умения. Комисията също така ще засили работата по доставките на критични суровини за тази индустрия и ще подготви законодателно предложение.

За да се увеличат икономиите на енергия и ефективността в транспортния сектор и да се ускори преходът към превозни средства с нулеви емисии, Комисията ще представи пакет за екологизиране на товарния транспорт, целящ значително повишаване на енергийната ефективност в сектора, и ще разгледа законодателна инициатива за увеличаване на дела на превозните средства с нулеви емисии в обществените и корпоративните автомобилни паркове над определен мащаб. Съобщението на ЕС за пестене на енергия включва и много препоръки към градовете, регионите и националните органи, които могат ефективно да допринесат за заместването на изкопаемите горива в транспортния сектор.

SMART инвестиции

Постигането на целите на REPowerEU изисква допълнителни инвестиции в размер на 210 милиарда евро от сега до 2027 г. Това е първоначална вноска за нашата независимост и сигурност. Намаляването на вноса на руски изкопаеми горива също може да ни спести почти 100 млрд. евро годишно. Тези инвестиции трябва да бъдат осигурени от частния и публичния сектор, както и на национално, трансгранично и европейско равнище.

В подкрепа на REPowerEU вече са на разположение 225 млрд. евро под формата на заеми по линия на МВУ. Днес, 18 май 2022, Комисията прие законодателни актове и насоки за държавите членки за това как да променят и допълнят своите ПВУ в контекста на REPowerEU. Освен това Комисията предлага да се увеличи финансовият пакет на МВУ с 20 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства от продажбата на квоти от Системата за търговия с емисии на ЕС, които понастоящем се държат в Резерва за стабилност на пазара, които да бъдат продадени на търг по начин, който не нарушава функционирането на пазара. По този начин СТЕ не само намалява емисиите и използването на изкопаеми горива, но и набира необходимите средства за постигане на енергийна независимост.

В рамките на настоящата МФР, политиката на сближаване вече ще подкрепя проектите за декарбонизация и зелен преход с до 100 млрд. евро, като инвестира във възобновяема енергия, водород и инфраструктура. Допълнителни 26,9 млрд. евро от кохезионните фондове могат да бъдат предоставени под формата на доброволни трансфери към ФРП. Други 7,5 млрд. евро от Общата селскостопанска политика също са на разположение чрез доброволни трансфери към ФРР. Тази есен Комисията ще удвои финансирането, налично за широкомащабната покана за кандидатстване с проекти по линия на Иновационния фонд за 2022 г., на стойност около 3 млрд. евро.

Трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E) спомогнаха за създаването на устойчива и взаимосвързана газова инфраструктура на ЕС. Необходима е ограничена допълнителна газова инфраструктура, чиито инвестиции се оценяват на около 10 млрд. евро, за да се допълни съществуващият списък с проекти от общ интерес и да се компенсира напълно бъдещата загуба на вноса на руски газ. Нуждите от заместване през следващото десетилетие могат да бъдат посрещнати, без да се блокират изкопаемите горива, да се създават невъзвръщаеми активи или да се възпрепятстват амбициите ни в областта на климата.

Ускоряването на проектите за ПОИ в областта на електроенергията също ще бъде от съществено значение за адаптирането на енергийната мрежа към бъдещите ни нужди. Това ще бъде подкрепено от Механизма за свързване на Европа, като днес Комисията отправя нова покана за представяне на предложения с бюджет от 800 млн. евро, а друга покана ще последва в началото на 2023 г.

Допълнителна информация

На 8 март 2022 г. Комисията предложи рамката на план, който да направи Европа независима от руските изкопаеми горива много преди 2030 г., в светлината на руската инвазия в Украйна. На заседанието на Европейския съвет на 24-25 март лидерите на ЕС постигнаха съгласие по тази цел и поискаха от Комисията да представи подробния план REPowerEU, който беше приет днес, 18 май 2022. Неотдавнашните прекъсвания на доставките на газ за България и Полша показват, че е необходимо спешно да се справим с липсата на надеждност на руските енергийни доставки.

Комисията прие 5 широкообхватни и безпрецедентни пакета от санкции в отговор на агресивните действия на Русия срещу териториалната цялост на Украйна и нарастващите зверства срещу украинското цивилно население и градове. Вносът на въглища вече е обхванат от режима на санкциите, а Комисията представи предложения за постепенно спиране на вноса на петрол до края на годината, които в момента се обсъждат от държавите членки.

Европейската Зелена сделка е дългосрочният план за растеж на ЕС, който цели Европа да стане климатично неутрална до 2050 г. Тази цел е залегнала в Европейското законодателство в областта на климата, както и в правно обвързващия ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. През юли 2021 г. Комисията представи своя законодателен пакет „FF55“ за изпълнение на тези цели; тези предложения ще намалят потреблението ни на газ с 30 % до 2030 г., като повече от една трета от тези икономии ще дойдат от изпълнението на целта на ЕС за енергийна ефективност.

На 25 януари 2021 г. Европейският съвет прикани Комисията и върховния представител да изготвят нова външна енергийна стратегия. Стратегията свързва енергийната сигурност с глобалния преход към чиста енергия чрез външна енергийна политика и дипломация, като реагира на енергийната криза, създадена от нахлуването на Русия в Украйна, и на екзистенциалната заплаха от изменението на климата. ЕС ще продължи да подкрепя енергийната сигурност и екологичния преход на Украйна, Молдова и партньорските държави в непосредственото си съседство. В стратегията се признава, че нахлуването на Русия в Украйна има глобално въздействие върху енергийните пазари, като засяга по-специално развиващите се страни партньори. ЕС ще продължи да оказва подкрепа за сигурна, устойчива и достъпна енергия в световен мащаб.

Очаквайте още по темата!