Спестяване на енергия

Една от основните цели на плана REPowerEU е да се пести енергия и да се повиши енергийната ефективност, тъй като най-чистата и най-евтината енергия е енергията, която не използваме.

ЕС предприе твърди действия за намаляване на общото потребление на газ като средство за бързо намаляване на зависимостта от руския внос.

Намаляване на търсенето на газ

Въпреки това, предвид продължаващото геополитическо напрежение и затегнатите световни пазари на газ, през март 2024 г. беше приета препоръка на Съвета относно мерки за намаляване на търсенето на газ, с която държавите от ЕС се насърчават да продължат да намаляват потреблението си на газ до 31 март 2025 г.

Енергийна ефективност

Преразглеждането на Директивата за  енергийната ефективност през септември 2023 г. доведе до по-голяма амбиция за държавите от ЕС колективно да осигурят допълнително обвързващо намаление на потреблението на енергия с 11,7 % до 2030 г. в сравнение с прогнозите в референтния сценарий на ЕС за 2020 г. Съзаконодателите постигнаха съгласие и по преработена Директива относно енергийните характеристики на сградите с цел стимулиране на санирането и енергийните характеристики на сградите до 2030 г.

През 2022 г. крайното енергийно потребление (КЕП) е намаляло до 940 милиона тона нефтен еквивалент (Mtoe), което представлява намаление с -2,8 % в сравнение с 2021 г. Въпреки че това значително намаление беше постигнато в период на изключително високи цени на енергията, то показва напредък в правилната посока към постигането на целите на ЕС за енергийна ефективност.

За да се подкрепят допълнително усилията на държавите от ЕС, през декември 2023 г. успешно беше създадена Европейската коалиция за финансиране на енергийната ефективност с цел мобилизиране на частни инвестиции и подобряване на използването на енергийната ефективност.

Въпреки постигнатия значителен напредък ще са необходими допълнителни усилия за постигане на повишената цел на ЕС за енергийна ефективност за 2030 г., включително бързо и пълно транспониране на актуализираната законодателна рамка в държавите от ЕС. За тази цел Комисията работи по препоръки за улесняване на включването на преработената Директива за енергийната ефективност в националните рамки на държавите от ЕС.

След приемането на плана REPowerEU ЕС драстичнонамали вноса на руски изкопаеми горива и успешно диверсифицира енергийните доставки.

Внос на изкопаеми горива

През декември 2022 г. Комисията създаде Енергийната платформа на ЕС с цел:

• улесняване на обединяването на търсенето и съвместното закупуване на газ
• осигуряване на най-ефективното използване на съществуващата инфраструктура
• подкрепа за международните усилия за осведомяване

През април 2023 г. Комисията стартира механизма за обединяване на търсенето и съвместно закупуване „AggregateEU“. Петте краткосрочни кръга, организирани до момента, съответстват на повече от 43 милиарда кубически метра (bcm) газ, за да покрият търсенето в ЕС. Въз основа на този успех обхватът на AggregateEU беше разширен съгласно Регламента за  солидарността и включен като постоянен доброволен инструмент в рамките на пакета за пазара на водород и декарбонизиран газ.

Държавите от ЕС предприеха значителни действия за оптимизиране на съществуващата инфраструктура, например чрез въвеждане в експлоатация или актуализиране на трансграничните междусистемни връзки, позволяващи преноса на газ там, където е необходим.

За да съпътстват увеличаването на доставките на втечнен природен газ (ВПГ) за Европа, държавите от ЕС направиха големи инфраструктурни инвестиции: през последните 2 години са пуснати в експлоатация рекордните общо 7 нови проекта за терминали за ВПГ. Те увеличиха капацитета на ЕС за внос на ВПГ до 50 млрд. куб. метра годишно, считано от май 2024 г. Очаква се този капацитет да достигне 70 млрд. куб. м в края на годината.

Първият списък на Съюза на  проекти от общ интерес (ПОИ) и на проекти от взаимен интерес (ПВИ) беше приет от Комисията през ноември 2023 г., за да се подпомогне изграждането на инфраструктурна мрежа в цяла Европа, която е подходяща за декарбонизирано бъдеще. Списъкът включва, наред с другото:

• 85 електроенергийни проекта, включително 5 проекта за интелигентни мрежи и 12 проекта за инфраструктура в морето
• 64 проекта за водород и електролизьори
• 14 проекта за мрежи за CO₂
• 10 ПВИ, включително електроенергийни междусистемни връзки с Обединеното кралство, Западните Балкани и държавите от Северна Африка

Две покани за представяне на предложения за финансиране от Механизма за  свързване на Европа в областта на енергетиката (през 2022 г. и 2023 г.) са разработени с акцент върху целите на REPowerEU. Чрез тези покани Комисията отпусна 1,2 милиарда евро за трансгранични електроенергийни проекти, вариращи от улесняване на интегрирането на електроенергията от възобновяеми източници до проекти за съхранение на природен газ в Югоизточна Европа и първите градивни елементи на бъдеща общоевропейска верига за създаване на стойност на CO_2.

Комисията продължи да укрепва международните партньорства и да се обръща към доставчици извън Русия, за да осигури по-надежден внос на газ и във все по-голяма степен на водород.

В този дух ЕС подписа поредица от меморандуми за разбирателство със съседни държави (Мароко, Египет, Норвегия, Украйна) и други (Азербайджан, Казахстан, Намибия, Япония, Аржентина и Уругвай). Беше установено стратегическо партньорство с Украйна в областта на възобновяемите газове и меморандумът за разбирателство „Стратегическо партньорство между ЕС и Украйна в областта на биометана, водорода и други синтетични газове“ беше подписан през февруари 2023 г. на 24-ата среща на върха между ЕС и Украйна в Киев.

Производство на чиста енергия

REPowerEU поставя ускореното производство на чиста енергия в центъра на усилията за повишаване на енергийната сигурност на ЕС и за гарантиране на декарбонизацията на европейската икономика.

ЕС увеличи производството си на енергия от възобновяеми енергийни източници над очакванията. През 2022 г. ЕС е произвел повече електроенергия от вятърни и слънчеви източници, отколкото от газ, а през 2023 г. само вятърната енергия е произвела повече електроенергия, отколкото природният газ.

През октомври 2023 г. ЕС се споразумя за по-силно законодателство за увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници в контекста на преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници, като повиши обвързващата цел на ЕС за 2030 г. до най-малко 42,5 % с амбицията да достигне 45 %.

С 56 GW нови мощности за слънчева енергия, инсталирани през 2023 г. (според SolarPower Europe), ЕС е поставил още един рекорд от допълнителните 40 GW, инсталирани през 2022 г. Въпреки че това са впечатляващи цифри, все още е необходимо по-нататъшно ускоряване, за да се постигнат целите на REPowerEU в рамките на стратегията на ЕС за слънчевата енергия и да се осигурят най-малко 700 GW до 2030 г. в сравнение с приблизително 260 GW, инсталирани до момента.

Основни факти за слънчевия капацитет на ЕС

Стратегията на ЕС за слънчевата енергия включва 3 водещи инициативи

• Европейска инициатива за соларни покриви,  за да се използва потенциалът на покривите за производство на чиста енергия
• Мащабно партньорство на ЕС за умения в областта на енергията от възобновяеми източници, стартирано през март 2023 г. с цел създаване на нови „зелени“ работни места и подпомагане на развитието на квалифицирана работна сила
• Алианс на ЕС за слънчевата фотоволтаична промишленост, създаден през декември 2022 г. с цел диверсифициране на вноса на слънчеви компоненти и разширяване на производството на слънчева фотоволтаична енергия в ЕС

В  Европейската харта за слънчевата енергия, подписана от Комисията, 23 държави от ЕС и представители на соларната промишленост през април 2024 г., се определят редица доброволни действия за по-нататъшна подкрепа на фотоволтаичната промишленост на ЕС.

Що се отнася до вятърната енергия, през 2023 г. в ЕС са инсталирани 17 GW нови  мощности, възлизащи общо на 221 GW, в сравнение със 188 GW през 2021 г. (по оценки на Wind Europe). Въпреки че това показва впечатляващ напредък, секторът на вятърната енергия трябва да бъде допълнително стимулиран, за да се постигнат амбициозните цели на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници. За тази цел през октомври 2023 г. Комисията прие пакет за  вятърната енергия.

Капацитет на ЕС за производство на вятърна енергия

Освен това, като последващи действия във връзка с плана за действие, през декември 2023 г. 26 държави от ЕС заедно с водещи представители на промишлеността подписаха  Европейската харта за вятърната енергия, в която се определят доброволни ангажименти в подкрепа на развитието на европейския сектор на вятърната енергия. По същия повод 21 държави от ЕС представиха своите конкретни ангажименти относно обемите на внедряване на вятърна енергия поне за периода 2024—2026 г.

Термопомпи

Пазарът на термопомпи отбеляза изключителен растеж през 2022 г., като продажбите на всички термопомпи за отопление на помещения (хидроника и въздух-въздух) достигнаха 2,75 милиона. През 2023 г. пазарът леко намаля до около 2,5 милиона продадени единици.

За да се разгърне броят на термопомпите в съответствие с целта в областта на климата за 2030 г., ЕС трябва да удвои годишния темп на внедряване на термопомпи, като от 2025 г. нататък всяка година се въвеждат близо 6 милиона нови термопомпи (хидронни и въздух-въздух).

През 2023 г. Комисията предприе обширна подготвителна работа по план за действие за  термопомпите и ще финансира стартирането на платформа за ускоряване на термопомпите, за да наблюдава и оценява разработването на подкрепяща и съгласувана рамка на политиката в държавите от ЕС.

Процедури за издаване на разрешения, търгове и зони за ускоряване

В допълнение към тези специфични за сектора действия, през ноември 2023 г. Комисията прие предложение за  удължаване на срока на действие на някои спешни мерки за издаване на разрешения, насочени към съкращаване и ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници. Предложението на Комисията беше одобрено от Съвета през декември 2023 г. Освен това Комисията публикува план за действие за електроенергийните мрежи (виж повече по темата от EMI тук) с цел справяне с основните предизвикателства при разширяването, цифровизацията и по-доброто използване на електропреносните и разпределителните мрежи на ЕС.

През май 2024 г. Комисията прие и нов „пакет“, включващ 3 целенасочени мерки за допълнително ускоряване на внедряването на възобновяеми енергийни източници в ЕС (виж повече от EMI тук).

• препоръка и насоки на Комисията относно разработването на търгове за енергия от възобновяеми източници
• актуализирана препоръка и насоки за ускоряване на процедурите за издаване на разрешения за проекти за енергия от възобновяеми източници
• насоки за определяне на зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници

За да се повиши допълнително видимостта и предвидимостта за цялата верига за създаване на стойност, Комисията също така стартира общоевропейска тръжна платформа за възобновяеми енергийни източници, където държавите от ЕС ще публикуват основна информация за тръжните графици.

Възобновяеми газове

Справянето с междусекторните въпроси, които оказват въздействие върху всички възобновяеми енергийни източници, също ще спомогне за насърчаване на увеличаването на  възобновяемите газове.

Производството на биометан и биогаз се увеличава с впечатляващи темпове, което допринася за постигането на целта на REPowerEU за производство на 35 милиарда кубични метра (bcm) годишно до 2030 г. Въз основа на амбициите и прогнозите в проектите на актуализирани  национални планове в областта на енергетиката и климата на държавите от ЕС производството на биогаз и биометан ще достигне кумулативен диапазон от 30—32 млрд. куб. метра до 2030 г. Промишлеността докладва за мобилизиране на инвестиции в размер на 18 милиарда евро до февруари 2024 г.

Що се отнася до водорода, законодателите на ЕС завършиха законодателната рамка, за да се даде възможност на този нововъзникващ пазар. Първите споразумения за изкупуване на водород от възобновяеми източници бяха подписани, мощностите за производство на електролизьори бързо се разшириха, първите големи съоръжения за производство на водород (200 MW) са в процес на изграждане, а необходимата инфраструктура вече се планира от бъдещите оператори на мрежи за водород.

Интелигентно съчетаване на инвестиции и реформи

Изпълнението на плана REPowerEU изисква мащабни инвестиции и реформи.  Близо 300 милиарда евро бяха мобилизирани в услуга на държавите от ЕС. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е в основата на тези усилия като основен инструмент за насочване на финансиране от ЕС към изпълнението на REPowerEU.

Измененият Регламент за МВУ беше приет през февруари 2023 г., като на държавите от ЕС бяха предоставени допълнителни 20 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства по REPowerEU от тръжната продажба на квоти по схемата за търговия с емисии в допълнение към заемите в размер на 225 милиарда евро, които останаха налични по МВУ по това време. В Регламента за МВУ се предвижда и възможността за доброволни трансфери от други фондове на ЕС на обща стойност приблизително 52 милиарда евро.

Досега главите за REPowerEU на 23 държави от ЕС бяха одобрени като част от техните преразгледани планове за възстановяване и устойчивост.

Като цяло над 42 % (275 милиарда евро) от средствата по МВУ, за които са поети задължения, ще допринесат за целите в областта на климата, а над 184 милиарда евро подкрепят мерки, свързани с енергетиката.

В допълнение към Механизма за възстановяване и устойчивост приоритетите на REPowerEU са допустими за финансиране чрез редица програми на ЕС, включително

• Механизъм за свързване на Европа (МСЕ) — Енергетика
• Преход към чиста енергия по програма LIFE
• Европейски структурни и инвестиционни фондове
• Фонд за справедлив преход
• „Хоризонт Европа“
• InvestEU
• Фонд за иновации

• REPowerEU