Начало НовиниАнализиСъбитияRepowering Europe & Delivering Clean Energy Resilience

Върни се назад

Назад

Repowering Europe & Delivering Clean Energy Resilience

Repowering Europe & Delivering Clean Energy Resilience

Манифест на Eurelectric 2024-2029

Визия

В момента Европа е изправена пред няколко предизвикателства, които ще окажат влияние върху енергийната система на бъдещето и върху европейското общество като цяло. Нахлуването на Русия в Украйна и последвалото енергийно изнудване доведоха до енергийна криза с мащаби, невиждани от 70-те години на миналия век. Наблюдаваме и първите признаци на значителна деиндустриализация. По-широкото геополитическо напрежение застрашава веригите за доставки на сигурна енергия днес и в бъдеще. Това се случва в момент, когато климатичната криза се задълбочава, което превръща енергийната трилема за достъпна, сигурна и устойчива енергия в нарастващо предизвикателство, с което европейските политици ще трябва да се справят през следващия законодателен мандат.

Ключова част от отговора на Европа на това предизвикателство е пряката електрификация, подкрепена от силен, интегриран пазар. Чистата и възобновяема електроенергия, произведена в Европа, ще намали емисиите, като същевременно ще ни насочи към енергийна независимост. Новите решения за пряка електрификация ще дадат възможност на потребители да пестят енергия и да имат по-достъпни алтернативи за декарбонизиране на транспортните и отоплителните им нужди. Същевременно, за осъществяването на тази енергийна трансформация ще бъдат създадени около 3 милиона работни места в Европа, както беше подчертано от Алианса за електрификация, което ще доведе до нови икономически възможности за следващото поколение.

Но това чисто, енергийно независимо бъдеще зависи от постигането на декарбонизация и следователно от ускоряването на чистата и възобновяема електрификация през това десетилетие – електрическото десетилетие. През последните 15 години електрификацията е в застой и представлява по-малко от ¼ от потреблението на енергия в Европа. Това означава, че все още разчитаме на изкопаеми горива за огромната част от енергийните си нужди.

Ето защо ускоряването на електрификацията с чиста и възобновяема електроенергия трябва да стане основна цел на европейската политика в областта на климата и енергетиката през следващия законодателен мандат. За да се справим с изменението на климата, енергийният преход е безалтернативен избор: той ще донесе редица ползи и днес е най-евтиният вариант за обществото. Предизвикателството за предстоящия мандат ще бъде да се осигурят необходимите инвестиции, като същевременно се гарантира достъпност за потребителите.

Очаква се потреблението на електроенергия да се увеличи с около 60% до 2030 г. Не трябва да се подценяват и индустриалните и търговските възможности, които преходът предлага на Европа по отношение на индустриалния капацитет, работните места и икономическия растеж. Освен това широката електрификация на крайните потребители ще допринесе за намаляване на потреблението на енергия в домакинствата, благодарение на повишената ефективност на електрическите устройства в сравнение с конвенционалното топлинно оборудване. Но всичко това може да бъде постигнато само в рамките на силен и сплотен Европейски съюз с функциониращ вътрешен пазар.

Eurelectric очертава пет приоритетни области, върху които трябва да се съсредоточат новите политици, за да се постигне това.

5 ключови приоритета за следващата Комисия

„Изпълнение, изпълнение, изпълнение“: изпълнете договореното в предишните мандати!

Тъй като през последните пет години бяха поставени множество цели за декарбонизация до 2030 г., следващият мандат на европейско равнище ще председателства Съюза до момента, в който тези цели трябва да са постигнати. Просто казано, трябва двойно да се ускори процесът на прилагане на необходимото законодателство, за да гарантираме, че до 2030 г. ще постигнем намаляване на емисиите с 55%.

Макар че по-голямата част от вниманието се насочва към процеса на подготовка на проектодокументиве, вече е време да бъдат постигани целите, договорени в приетите пакети, за да се отприщят необходимите за целта инвестиции. Това включва да се гарантира, че вече договорените директиви и регламенти за постигане на климатична неутралност ще бъдат своевременно приети на национално равнище, за да се улесни сигурността на дългосрочното планиране. Амбицията е ясна – 55% намаление до 2030 г. Сега трябва да я постигнем и е ясно, че е нужно това да стане с по-висока скорост.

Създателите на политики трябва:

  • да започнат необходимите процеси на оценка и корекции на прилаганите политики, по-специално на пакетите „Чиста енергия“ и „Fit for 55“, и да ги включат в докладите за състоянието на Енергийния съюз.
  • да мониторират напредъка и да подкрепят държавите членки да постигнат целите си чрез тясно сътрудничество при изпълнението на националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК).
  • да избягват ненужни промени в наскоро приетото законодателство в областта на енергетиката. Ако трябва да се представи някакво ново предложение, то трябва да бъде предшествано от задълбочена оценка на въздействието, а промените да се извършват в съответствие с принципите за по-добро регулиране.
Електрификация за декарбонизация: увеличете темпа на електрификация!

Електрическата енергия съставлява едва 23% от цялата енергия, консумирана в Европа. Това означава, че макар да работим усилено за декарбонизация на електроенергетиката, големи части от икономиката все още работят с изкопаеми горива. Ако искаме да имаме някаква надежда за постигане на политиките в областта на климата и енергетиката, трябва да увеличим електрификацията възможно най-бързо. Изборът на електрификацията е безалтернативен и по отношение на енергийната ефективност. Използването на термопомпи например може да намали търсенето на енергия с 2/3.

Всички модели показват, че темпът на електрификация ще трябва да достигне около 50-70% до 2050 г., за да може Европа да постигне климатична неутралност, според проучването „Скоростни пътища за декарбонизация„. В средносрочен план, за да постигнем амбициите си по REPowerEU, трябва да достигнем 35% още до 2030 г. Европа трябва да определи както правилните етапи, така и ясен план за постигане на тази траектория.

Създателите на политики трябва:

  • да публикуват план за действие за електрификация през първите 100 дни на предстоящия мандат. В него следва да се определи индикативна цел за 35% електрификация на крайното потребление на енергия в ЕС до 2030 г. Освен това следва да се въведе показател за електрификация в националните планове в областта на енергетиката и климата, за да се наблюдава и постига напредък.
  • продължат усилията за освобождаване на цената на електроенергията от данъци и такси, за да се създадат благоприятни икономически условия за потребителите да преминат от по-замърсяващи енергоносители към електрическа енергия.
Сигурност на доставките: ускоряване на доставките на енергия от възобновяеми и чисти източници, като същевременно се посрещат предизвикателствата на новата енергийна система

Енергийната криза, преживяна през 2021-2022 г., се материализира във високи цени на електроенергията за европейските потребители. Това, заедно със свързаното с него въздействие върху промишленото производство, оформи нов политически и регулаторен пейзаж, като същевременно повиши осведомеността относно необходимостта от насърчаване на стратегическата автономност на ЕС.

От една страна, REPowerEU, а напоследък и законодателството на ЕС относно устройството на електроенергийния пазар и законодателния акт за промишленост с нулеви нетни емисии (NZIA), имат за цел да смекчат тези предизвикателства. От друга страна, енергийните кризи създадоха и възможност за ускорено въвжедане на необходимите  беземисионни електропроизводствени мощности. Европейската промишленост и енергийна система имат възможност да станат по-устойчиви и по-малко изложени на външни сътресения в доставките.

Създателите на политики трябва:

  • да преразгледат стратегията за енергийна сигурност, която през 2024 г. навършва 10 години, и да набележат основните рискове и уязвимости на веригите за енергийни доставки.
  • да продължат да укрепват и задълбочават вътрешния енергиен пазар и да осигурят благоприятна, предвидима и технологично неутрална инвестиционна среда за всички активи, необходими за постигане на амбицията на ЕС за нулеви нетни емисии.
  • да гарантират правилното интегриране на чистата и възобновяема енергия в системата.
Ново споразумение за енергийната инфраструктура: стимулиране на разширяването и цифровизацията на електроенергийните мрежи

Няма зелено бъдеще за Европа без модернизирана електрическа мрежа. До 2030 г. над 80% от допълнителната електроенергия от възобновяеми източници ще бъде свързана на ниво разпределение. Разпределителните мрежи са гръбнакът на цифровия и енергийния преход, като осигуряват непрекъснат и надежден поток на електроенергия. Днес обаче разпределителните мрежи в Европа са остарели и имат нисък или никакъв резерв на капацитет. Необходимо е спешно да инвестираме в мрежите, за да бъдат пригодни за работа в една все по-декарбонизирана, децентрализирана и цифровизирана енергийна система.

Призоваваме политиците:

  • да предложат нов смел политически проект – „споразумение за енергийната инфраструктура“. Сделката следва да използва иновативни регулаторни принципи, отразяващи променящите се законодателни, регулаторни и инвестиционни условия, и да даде възможност за изпреварващо изграждане на електроенергийна инфраструктура.
Потребителите: Да се даде възможност за преход, който е в служба на всички потребители

70% от ползите от енергийния преход зависят от действията на потребителите, но само 30% от тях са активно ангажирани в него. Енергийният преход следва да гарантира, че всички потребители – от енергийно интензивните индустрии до битовите – могат да използват и да си позволят устойчива енергия. Енергийната криза разкри способността и желанието на тези потребители бързо да адаптират потреблението си, за да бъде много по-ефективно. Иновациите и гъвкавостта на офертите за доставка направиха това възможно. Трябва да действаме сега, за да премахнем основните бариери пред потребителите, да ги ангажираме и да променим техния опит и нагласи.

Създателите на политики трябва:

  • да насърчават участието и защитата на потребителите в прехода чрез основана на иновации конкуренция и цифрови технологии
  • да наблюдават разпределителните ефекти от ценообразуването на въглеродните емисии и да подкрепят държавите членки да въведат съпътстващи мерки, които да подпомогнат въвеждането на достъпни електрически решения за потребителите.
  • да насърчават партньорствата и сътрудничеството с индустриалците от ЕС, които са конкурентоспособни по отношение на разходите, за да им позволят да запазят конкурентоспособността си в световен мащаб.

Свалете pdf версия.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: