Европейската комисия започна задълбочено разследване, за да прецени дали държавната помощ, която Франция планира да отпусне за изграждането и експлоатацията на шест нови ядрени реактора, е в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи.

Провеждането на задълбочено разследване за държавна помощ е обичайна практика, когато става въпрос за сложни пакети от помощи, какъвто е случаят в момента. Това ще даде възможност на Франция и заинтересованите трети страни да представят своите становища. Следва да се има в предвид, че това разследване не предрешава изхода му.

През ноември 2025 г. Франция уведоми Европейската комисия за плана си да подкрепи изграждането и експлоатацията на шест нови ядрени реактора с обща мощност за производство на електроенергия от 9 990 МВт.

Шестте нови реактора ще бъдат построени по двойки на местата на съществуващи атомни електроцентрали, а именно Пенли, Гравелин и Бюже. Планира се новите блокове да бъдат пуснати в експлоатация между 2038 и 2044 г., като всеки от тях ще има експлоатационен срок от 60 години. Общите разходи за строителството понастоящем се оценяват на 72,8 млрд. евро.

Съгласно договорите на ЕС държавите-членки имат правото сами да определят енергийния си микс. Франция е избрала да насърчава ядрената енергия като част от националната си енергийна политика.

Проектът има за цел да повиши сигурността на електроснабдяването във Франция и в съседните държави, както и да допринесе за постигането на целите на Съюза за декарбонизация. Получател на подкрепата е „Électricité de France S.A.“ („EDF“), собственик и оператор на целия парк от атомни електроцентрали във Франция. За изпълнението на проекта ще бъде създадено специално създадено дружество, което ще бъде изцяло собственост на EDF.

Франция планира да подкрепи този проект чрез три мерки:

• субсидиран заем при преференциален лихвен процент, покриващ 60 % от прогнозните разходи за строителство;
• двустранен договор за разлика с продължителност 40 години, който да осигурява стабилни приходи на електроцентралите;
• механизъм за поделяне на риска с конкретен списък от събития, с цел осигуряване на защита срещу рискове извън контрола на EDF, като например непредвидими природни бедствия и промени в националното законодателство.

На този етап, въз основа на предварителната си оценка, ЕК счита проекта за необходим и е на мнение, че помощта допринася за развитието на икономическа дейност. Отчетен е и също така потенциалния принос на проекта за сигурността на доставките и декарбонизацията.

Въпреки това ЕК счита за необходимо да прецени дали мярката е напълно в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи. Поради тази причина Комисията реши да започне задълбочено разследване във връзка с:

• целесъобразността и пропорционалността на пакета от помощи. Тъй като съществуват няколко мерки за подпомагане, които могат да ограничат риска за бенефициера, е важно да се гарантира, че помощта се ограничава до строго необходимото. По-конкретно, Комисията изразява съмнения дали предложеният пакет постига подходящ баланс между намаляването на рисковете, за да се даде възможност за инвестицията, и запазването на стимулите за ефективно поведение, като същевременно се избягва прекомерното прехвърляне на риска към държавата;
• въздействието на мярката върху конкуренцията на пазара и дали е сведено до минимум. По-конкретно, Комисията изразява опасения, че мярката може да консолидира или косвено да засили пазарната мощ на EDF. Комисията ще проучи също така дали са налице достатъчни гаранции, че търговската стратегия на EDF няма да доведе до нарушаване на пазара, както и за да се предотврати прехвърлянето на помощта към конкретни участници на пазара;
• съответствието с други разпоредби на правото на ЕС, по-специално с принципите за проектиране, изложени в член 19г, параграф 2 от Регламента за електроенергията.