Европейската комисия прие нови правила на ЕС, които улесняват потребителите при смяната на доставчика и осигуряват по-добри оферти за енергия. Регламентът за изпълнение – вторично законодателство, свързано с Директивата за електроенергията (ЕС/2019/944) – ще спомогне да се гарантира, че европейският енергиен пазар работи по-добре за потребителите, като подкрепя енергията на достъпни цени и укрепва способността на потребителите да смекчават увеличенията на цените. Както е посочено в пакета Енергия за гражданите от миналия месец, той засилва ангажимента на ЕС за енергиен преход, ориентиран към потребителите. Новите правила ще дадат възможност бекофис процесът на смяна на доставчика да приключва в рамките на 24 часа след края на 2026 г. На практика това означава, че след като клиентът реши да смени доставчика, процесът, включително регистрирането на новия доставчик, ще приключи в рамките на един работен ден.

Това ще улесни потребителите да избират по-добри сделки, включително с възможности за ценообразуване, които възнаграждават гъвкавостта, или нови услуги като оптимизация на потреблението, като същевременно ще засили конкуренцията и иновациите на пазарите на електроенергия на дребно. Комисията се ангажира да подкрепя държавите от ЕС и участниците на пазара при прилагането на новите правила, включително чрез насоки и ангажираност на заинтересованите страни.

Свързани линкове

• Регламент за изпълнение
• Директива за електроенергията (ЕС 2019/944)
• Защита и овластяване на потребителите на енергия
• Енергия на достъпни цени
• Интелигентни мрежи и измервателни уреди
• Енергиен пакет за гражданите: Комисията ще увеличи достъпа до чиста енергия на достъпни цени за всички европейци
• Споделете мнението си: Покана за обратна информация относно техническите правила за плавна смяна на доставчика на електроенергия

---

Контекст и правно основание

На 14 април 2026 г. Европейската комисия прие проект на Регламент за изпълнение (C(2026) 2310), който установява изисквания за оперативна съвместимост и недискриминационни и прозрачни процедури за достъп до данни, необходими за смяната на доставчик на електроенергия. Регламентът е приет на основание чл. 24, ал. 2 от Директива (ЕС) 2019/944 относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и допълва вече действащия Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/1162, който урежда достъпа до данни от измерване и потребление. Новият акт е резултат от работата на Съвместната работна група по оперативна съвместимост на данните към ENTSO-E и EU DSO Entity и е съгласуван с Европейския надзорен орган по защита на данните (становище от 12 юни 2025 г.).

Основната цел на регламента е до края на 2026 г. техническият процес на смяна на доставчик да бъде завършен в рамките на 24 часа през всеки работен ден – задължение, произтичащо от чл. 12, ал. 1 от Директива (ЕС) 2019/944. Този срок обхваща регистрацията на новия доставчик в регистъра на точките за измерване и уведомяването на засегнатите и правоимащите страни (процедурни стъпки 1.13–1.19 от Приложението). Регламентът е пряко приложим във всички държави членки и се прилага от 31 декември 2026 г.

Референтен модел за оперативна съвместимост

Ядрото на регламента е технологично неутрален „референтен модел“ (reference model), който стандартизира работните потоци на процеса на смяна на доставчик в целия ЕС. Моделът обхваща три горни нива на оперативна съвместимост – бизнес ниво, функционално ниво и информационно ниво – без да предписва конкретни технически решения на комуникационно и компонентно ниво, които остават в дискрецията на държавите членки. Моделът включва три ключови компонента: (i) ролеви модел (role model), определящ ролите и отговорностите на участниците и техните взаимодействия; (ii) информационен модел (information model), определящ информационните обекти, техните атрибути и връзки; и (iii) процесен модел (process model), детайлизиращ процедурните стъпки.

Референтният модел съзнателно използва дефинициите и терминологията от утвърдени стандарти и европейски инициативи, включително Хармонизирания модел на ролите в електроенергийния пазар (HEMRM) на ENTSO-E и Общия информационен модел (CIM) на Международната електротехническа комисия (IEC). Този подход осигурява терминологична приемственост и улеснява прилагането от страна на пазарните участници.

Регламентът определя конкретни задължения за три основни категории участници в процеса на смяна на доставчик:

Нов доставчик на електроенергия (чл. 5)

Новият доставчик носи основната отговорност за иницииране и провеждане на процеса на смяна. Той е длъжен да верифицира самоличността на крайния клиент, като се използват решения за удостоверяване, за предпочитане с поне два фактора за автентикация (включително Европейския портфейл за цифрова самоличност по Регламент (ЕС) № 910/2014); да идентифицира съответната точка на отчитане/фактуриране (accounting point); да осигури отговорна за балансирането страна (координатор на балансираща група) (balance responsible party), която да поеме отговорност за баланса на идентифицираната точка от началото на доставката; да получи разрешение от крайния клиент за извършване на подготвителни дейности; да подаде заявка за регистрация до администратора на точката за измерване; да получи данни от измерване за точно фактуриране; и при необходимост да заяви отмяна на текущ процес на смяна.

Предишен доставчик (чл. 6)

Предишният доставчик е длъжен да предостави на крайния клиент окончателна фактура (final closure account) в съответствие с чл. 10, ал. 12 от Директива (ЕС) 2019/944 и да получи данни от измерване за осигуряване на точно фактуриране след приключване на доставката. Регламентът изрично забранява на настоящия доставчик да възпрепятства или забавя процеса на смяна.

Администратор на точката за измерване (чл. 7)

Администраторът на точката за измерване (или делегиран субект, когато държавите членки са предвидили такова лице) изпълнява централна координираща роля. Той е длъжен без неоправдано забавяне да предостави на новия доставчик характеристиките на съответните отчетни точки по недискриминационен начин чрез онлайн интерфейс, да обработи валидираната заявка за смяна, да уведоми правоимащите и засегнатите страни за промените. Освен това администраторът трябва да осигури тестова среда (testing facility), чрез която доставчиците могат да проверят съвместимостта на своите системи с процедурите по регламента както преди, така и по време на тяхната експлоатация.

Допълнително, регламентът разграничава две категории пазарни участници, засегнати от промяната: „засегнати страни“ (affected parties) – участници, които придобиват или губят отговорност за отчетната точка в резултат на смяната (включително настоящият и новият доставчик, отговорната за балансиране страна, администраторът на измерени данни и доставчикът на мрежов достъп/мрежовият оператор); и „правоимащи страни“ (entitled parties) – участници, които трябва да бъдат информирани за промените (включително агрегатори на измерени данни, доставчици на услуги за гъвкавост, регистри на гаранции за произход и управители на контролни зони).

Процедури за смяна на доставчик и отмяна

Приложението към регламента съдържа две основни процедури, описващи стандартния поток (happy flow) на обмена на данни:

Процедура 1. Смяна на доставчик

Процедурата за смяна на доставчик (Таблица III.1 от Приложението) е структурирана в 22 процедурни стъпки (1.1–1.22), обхващащи целия цикъл от първоначалния контакт между крайния клиент и новия доставчик до получаването на данни от измерване за точно фактуриране. Стъпките включват: контакт и иницииране на процеса (стъпки 1.1a/1.1b); незадължителна проверка за договорни ограничения при настоящия доставчик (стъпки 1.2–1.5); незадължително предварително запитване за характеристиките на отчетната точка (стъпки 1.6–1.10); покана за сключване и сключване на нов договор (стъпки 1.11–1.12); техническо превключване – подаване на заявка, валидиране, регистрация в регистъра на точките за измерване и уведомяване на засегнатите и правоимащите страни (стъпки 1.13–1.19); и заявяване и получаване на данни от измерване (стъпки 1.20–1.22).

Техническото превключване (стъпки 1.13–1.19) трябва да бъде завършено в рамките на 24 часа.

Процедура 2. Отмяна на смяна на доставчик

Процедурата за отмяна (Таблица III.2) включва 12 стъпки (2.1–2.12) и позволява на крайния клиент да оттегли заявката за смяна, при условие че доставката по новия договор все още не е започнала и отмяната попада в рамките на срока за отказ от договора (withdrawal period) съгласно националното и европейското потребителско право, включително Директива 2011/83/ЕС. Ако доставката по новия договор вече е започнала, клиентът трябва да инициира нова процедура за смяна на доставчик, тъй като процедурата за отмяна вече е неприложима.

Информационни обекти и обмен на данни

Таблица IV от Приложението определя 15 информационни обекта (ID от A до O), обменяни в рамките на двете процедури. Сред ключовите информационни обекти са: идентификатор на точката на отчитане (accounting point ID); данни за идентификация на крайния клиент; заявена начална дата на доставка; идентификатор на новия доставчик и отговорникът за балансиране; резултат от валидиране; характеристики на отчетната точка; уведомления за промяна към засегнати и правоимащи страни; и заявки и уведомления за отмяна. Регламентът не определя конкретни кодови стойности за атрибутите, тъй като те се детайлизират в съответната документация за бизнес стандартизация. Данните от измерване се обменят по процедурите на вече действащия Регламент (ЕС) 2023/1162.

Описание на процедурата за смяна на доставчик

Процедурата за смяна на доставчик на електроенергия протича в следната последователност: крайният клиент инициира контакт с потенциален нов доставчик (или доставчикът предлага оферта), след което новият доставчик верифицира самоличността на клиента с поне два фактора за автентикация, идентифицира съответната отчетна точка и получава разрешение за подготвителни дейности; при необходимост новият доставчик проверява за договорни ограничения при текущия доставчик и, ако е уместно, запитва администратора на точката за измерване за характеристиките на отчетната точка; след сключване на договор за доставка между клиента и новия доставчик, последният подава заявка за регистрация до администратора на точката за измерване, който валидира заявката, регистрира новия доставчик (заедно с отговорника за балансиране) в регистъра на точките за измерване за посочената дата и уведомява всички засегнати и правоимащи страни. Този технически процес на превключване трябва да бъде завършен в рамките на 24 часа, като накрая настоящият и новият доставчик заявяват данни от измерване от администратора на измерени данни за осигуряване на точно фактуриране.

Рискове и проблеми при прилагане

От гледна точка на енергийните доставчици, основният риск е свързан с изключително кратките срокове за техническо превключване (24 часа), които изискват пълна автоматизация на вътрешните процеси и инвестиции в ИТ системи, способни да обработват заявки в реално време. За по-малките доставчици, особено в пазари като българския, това може да представлява значителна финансова и организационна тежест. Изискването за двуфакторна автентикация на клиентите, макар и оправдано от съображения за сигурност, въвежда допълнителна сложност, особено в държави, в които Европейският портфейл за цифрова самоличност все още не е широко разпространен. Рисков е и сценарият с масова едновременна смяна на доставчик (collective switching), при който системите на доставчиците и на администраторите на точките за измерване могат да бъдат претоварени.

За традиционните доставчици с огромен брой клиенти (incumbents) съществува и риск от злоупотреба с процеса – например чрез многократно иницииране на процедури за смяна без реално намерение за сключване на договор, което би създало административна тежест и би затруднило нормалната работа. Процедурата за отмяна, макар и необходима за защита на потребителското право на отказ, допълнително усложнява оперативното планиране на доставчиците, тъй като клиентите имат възможност да оттеглят заявката непосредствено до фактическото начало на доставката.

За електроразпределителните компании (в ролята на администратори на точките за измерване) основните предизвикателства са осигуряване на 24-часова готовност за обработка на заявки, изграждане и поддържане на тестова среда за доставчиците и и гарантиране на стабилността на мрежата при честа смяна на доставчици. Допълнителен проблем е фактът, че регламентът описва единствено „идеалния сценарий“ (happy flow) – стандартния поток без грешки и отклонения. Обработката на невалидни заявки, несъответствия в данните и грешки при комуникацията между системите остава в значителна степен нерегулирана и зависи от националните решения, което може да доведе до различни стандарти за качество на услугата в отделните държави членки.

Национално въвеждане и технически условия

Като регламент за изпълнение, актът е пряко приложим във всички държави членки и не изисква транспониране в националното законодателство. Въпреки това, прилагането му предполага значителна национална подготовка. Всяка държава членка трябва да определи компетентен орган или друг субект, отговорен за докладването на националните практики по прилагането на референтния модел (чл. 9). Този орган трябва да изготви и поддържа актуална подробна карта (mapping) на националните практики, включваща описание на начина, по който процедурните стъпки от Приложението се прилагат на национално ниво, включително евентуални обединявания на стъпки и последователността на тяхното изпълнение.

Докладите за националните практики трябва да бъдат предоставени на ENTSO-E и EU DSO Entity до 1 юли 2027 г. и да бъдат публикувани в публично достъпен регистър (repository), който разширява вече съществуващия регистър по Регламент (ЕС) 2023/1162. ENTSO-E и EU DSO Entity трябва да разработят и публикуват указания за докладване до 1 юли 2026 г. (чл. 11). Тези организации действат в чисто техническо и консултативно качество — те нямат изпълнителни или правоприлагащи правомощия, нито отговорност за валидиране на националните доклади.

Техническите условия за национално прилагане включват:

• изграждане или модернизиране на онлайн интерфейси за достъп до данни за отчетните точки;
• осигуряване на тестова среда за доставчиците;
• внедряване на решения за двуфакторна автентикация на клиентите;
• интеграция на обмена на данни с вече действащите процедури по Регламент (ЕС) 2023/1162.

Държавите членки запазват гъвкавост по отношение на комуникационното и компонентно ниво на оперативна съвместимост, но трябва да документират националните си решения в единен формат, достъпен за всички пазарни участници. В контекста на българския пазар, ключово предизвикателство е съгласуването на ролите — по-специално възможността за делегиране на отговорностите на администратора на точките за измерване на различен субект от този, определен по Регламент (ЕС) 2023/1162 (чл. 4, ал. 4), което изисква ясно разграничаване на функциите между електроразпределителните дружества и другите пазарни участници.