Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по немски език курсове по английски език
Изработка на уеб сайт Изработка на уебсайт Изработка на сайт Изработка на сайтове Изработка на сайтове Варна Изработка на сайтове София Изработка на уеб сайт София Варна Пловдив SEO оптимизация сео оптимизация оптимизация за google оптимизация за търсачки курсове по английски език курсове по немски език

Начало НовиниАнализиСъбитияState of the Energy Union: Q&A

Върни се назад

Назад

State of the Energy Union: Q&A

State of the Energy Union: Q&A

  1. Какво представлява докладът за състоянието на енергийния съюз?

Всяка година в доклада за състоянието на енергийния съюз се прави равносметка на напредъка по изпълнението на европейските политики в областта на енергетиката и климата, като се включват по-специално петте стълба на енергийния съюз: декарбонизация, включително възобновяеми източници на енергия, енергийна ефективност, вътрешен пазар, енергийна сигурност и научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. През втората година от прилагането на Европейския зелен пакт докладът прави преглед на политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата и техния напредък към постигането на целите на ЕС в областта на климата за 2030 и 2050 г. на фона на спада на темповете на започналото след пандемията икономическо възстановяване, както и на извънредната ситуация, възникнала напоследък предвид покачването на цените на енергията в ЕС (и в световен мащаб).

Заедно с доклада за състоянието на енергийния съюз днес Комисията приема също:

  1. Какъв е напредъкът на ЕС при прилагането на Европейския зелен пакт в областта на климата и енергетиката?

ЕС прие през март 2021 г. Европейския законодателен акт за климата, с който целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) с най-малко 55 % до 2030 г. и за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. станаха правно обвързващи. На 14-ти юли 2021 г. Комисията представи пакет от взаимосвързани предложения, засягащи всички сектори на икономиката, който трябва да насочи Европа по пътя към неутралността по отношение на климата. В него заздравяването на действащата схема на ЕС за търговия с емисии и въвеждането на нова схема за търговия с емисии в областта на транспорта и сградите се съчетава с по-амбициозни цели и регулаторни стандарти по отношение на възобновяемата енергия, енергийна ефективност, по-бързо внедряване на видовете транспорт с ниски емисии и инфраструктурата и горивата, необходими за тях, съгласуване на политиките за данъчно облагане с целите на Европейския зелен пакт, мерки за предотвратяването на изместването на въглеродни емисии и инструменти за съхраняването и увеличаването на нашите естествени поглътители на въглерод. За декември 2021 г. е предвидено представянето на още предложения, включително за преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите (ДЕХС), за намаляване на метана в енергийния сектор и за декарбонизиране на пазарите на газ. Бюджетът на ЕС ще осигури значителна подкрепа за прилагането на Европейския зелен пакт и за енергийния преход в целия Съюз. По-специално това ще стане чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд, Механизма за справедлив преход и Хоризонт Европа.

  1. Може ли преходът към чиста енергия да се осъществи предвид усилията, които са необходими за икономическото възстановяване след пандемията?

Инвестициите в преобразуването на енергийната система са инвестиции в бъдещето, стратегическата автономност и конкурентоспособността на Европа. Необходимо е да се постигне неутралност по отношение на климата и същевременно да се намери отговор на последиците от кризата с COVID-19. Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ) е ключовият инструмент в основата на NextGenerationEU, по линия на който ще бъдат предоставени до 800 милиарда евро (по текущи цени) за финансиране на инвестиции и реформи в целия ЕС. В Механизма за възстановяване и устойчивост се поставя специален акцент върху подкрепата за екологичния и цифровия преход. В представените от държавите членки планове за възстановяване и устойчивост, в които са посочени инвестициите и реформите, които ще бъдат финансирани от Механизма за възстановяване и устойчивост, най-малко 37 % от общите разходи трябва да са отделени за мерки в подкрепа на целите в областта на климата.

  1. Какъв напредък е постигнал ЕС при декарбонизацията на икономиката си?

През 2020 г. емисиите на парникови газове достигнаха най-ниското си равнище за 30 години, което представлява намаление с 31 % спрямо равнищата от 1990 г. и с 10 % спрямо равнищата от 2019 г. Още преди кризата с COVID-19 ЕС надхвърли целта си по РКООНИК за намаляване на емисиите на парникови газове с 20 % до 2020 г. През 2019 г. ЕС намали емисиите си с 24 % в сравнение с нивата от 1990 г. Прогнозите, представени от държавите членки през 2021 г., сочат намаляване на нетните емисии на парникови газове с 34 % до 2030 г. със съществуващите мерки и с 41 % с включване на допълнителни мерки, което показва, че ще са необходими повече усилия за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 %, определена в Европейския законодателен акт за климата. Докладът за пазара на въглеродни емисии за 2021 г. показва, че схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) е допринесла значително за постигането на целта на ЕС за намаляване на емисиите до 2020 г. След въвеждането на СТЕ на ЕС през 2005 г. емисиите в производството на електроенергия и топлинна енергия, както и в енергоемките промишлени сектори, са намалели с около 43 %.

  1. Какъв напредък е постигнал ЕС относно възобновяемите енергийни източници?

Последните налични данни от 2019 г. показват, че ЕС като цяло и по-голямата част от държавите членки поотделно са на път да постигнат целите за 2020 г. в областта на енергията от възобновяеми източници, отчасти благодарение на по-ниските цени на ключови технологии като вятърната и слънчевата енергия през последните години. За някои държави членки обаче изглежда съществува риск да не постигнат своята национална обвързваща цел, ако не използват статистически прехвърляния. Що се отнася до общата цел на ЕС за 2020 г. (20,6 %), ЕС вече е достигнал дял от 19,7 % от потреблението на енергия от възобновяеми източници през 2019 г.; това включва 34,1 % за производството на електроенергия, 22,1 % за отоплението и охлаждането и 8,9 % за транспортния сектор. През следващата година Комисията ще оцени дали са постигнати целите за енергийна ефективност за 2020 г. С цел да насърчи допълнително използването на възобновяеми енергийни източници, Комисията предложи настоящата обвързваща цел на ЕС за 2030 г. за възобновяемите енергийни източници да се повиши от най-малко 32 % понастоящем на поне 40 % от енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, и същевременно предложи да се въведе цялостна рамка за внедряване на енергията от възобновяеми източници, която да обхваща всички сектори на икономиката. Комисията ще представи и предложения за ускоряване на процеса на издаване на разрешителни, който е една от основните пречки пред ускоряването на изграждането на инсталации за енергия от възобновяеми източници в целия ЕС.

  1. Какъв напредък е постигнал ЕС в областта на енергийната ефективност?

Като част от пакета за Европейския зелен пакт от юли 2021 г. Комисията предложи да бъдат повишени и направени задължителни целите за енергийна ефективност на равнището на ЕС, за да се осигурят общи намаления от 36 % за крайното потребление на енергия и 39 % за първичното потребление на енергия до 2030 г. Комисията ще оцени следващата година дали са постигнати целите за енергийна ефективност за 2020 г. През 2019 г. първичното потребление на енергия намаля за втора поредна година. То беше с 1,8 % по-ниско от това през 2018 г., въпреки че все още е с 1,8 % над кривата, гарантираща постигането на целта за енергийна ефективност за 2020 г. Крайното потребление на енергия намаля за първи път от шест години през 2019 г., но като се има предвид натрупаният недостиг при изпълнението, годишният спад от 0,6 % през 2019 г. не е достатъчен — действителното потребление е с 2,3 % над кривата, гарантираща постигането на целта за 2020 г.

  1. Засегнала ли е кризата с COVID-19 енергийната сигурност и безопасност на ЕС в контекста на повишена зависимост от нетния внос на енергия?

Енергийната система на ЕС доказа своята устойчивост на фона на кризата с COVID-19. При все това поддържането на ефективна подготвеност за възможни сътресения е постоянна необходимост на равнището на държавите членки и на равнището на ЕС. Това е особено важно и в контекста на нарасналата нетна енергийна зависимост, която достигна 60,6 % през 2019 г., което е най-високото равнище през последните 30 години.

През 2020 и 2021 г. секторните европейски групи за координация (за електроенергия, газ и нефт) изиграха особено важна роля за наблюдението на сигурността на доставките, например като предприеха мерки за преодоляване на последиците от закъсненията при поддръжката на електроцентралите, дължащи се на свързаните с COVID-19 мерки, и обсъдиха възможните реакции на крайно неблагоприятни метеорологични явления. В електроенергийния сектор първият набор от национални планове за готовност за справяне с рискове се изготвя съгласно Регламента за готовността за справяне с рискове.

По отношение на последните правила за сигурност на доставките на газ, с изключение на две държави членки, всички останали са въвели национални планове за предотвратяване или смекчаване на последиците от прекъсвания на доставките на газ. Комисията планира да преразгледа Регламента за гарантиране на сигурността на доставките на газ през декември 2021 г., за да адаптира правилата за възобновяемите и нисковъглеродните газове, като включи нови рискове и укрепи механизма за солидарност.

Продължаващите подобрения при взаимосвързаността на електроенергийните и газовите инфраструктури също така засилиха регионалното сътрудничество и подобриха сигурността на доставките на равнище ЕС, държави членки и на регионално равнище.

  1. Какъв напредък е постигнал ЕС на вътрешния енергиен пазар?

През последните години ЕС отбелязва значителен напредък в укрепването на вътрешните пазари за електроенергия и газ, макар че е необходима още работа, за да се осигури допълнителна интеграция на пазарите. Транспонирането на Директивата за електроенергията в националното законодателство създаде нови възможности за дружествата и потребителите да участват на пазарите на електроенергия, например чрез адаптиране на тяхното търсене, за да се облекчи претоварването на мрежата или да се балансират търсенето и предлагането.

В същото време бе постигнат значителен напредък в хармонизирането на националните правила за търговия с енергия и експлоатация на системата. Повече от 98,6 % от потреблението на електроенергия в ЕС се обслужва от свързани пазари.

Търгуваните обеми в газовите центрове за природен газ достигнаха рекордно високи стойности през 2019 г. Тази тенденция продължи и през 2020 г., като кризата, предизвикана от COVID-19, допълнително стимулира търговската дейност и търсенето на газ. Завършването на свързването на пазарите за всички периоди от време през вътрешните граници, включително балансирането в почти реалното време, ще доведе до допълнителни ползи за благосъстоянието в размер на повече от 1,5 милиарда евро годишно и ще намали необходимостта от резервни електроцентрали, работещи с изкопаеми горива, като по този начин ще се спестят значителни емисии на парникови газове. Забавеното или непълното прилагане на съществуващите правни разпоредби на ЕС, включително на мрежовите кодекси, изглежда пречи на подобренията на пазара на едро.

  1. Какъв напредък е постигнат по отношение на намаляването на енергийните субсидии? Кога ще бъдат премахнати субсидиите за изкопаеми горива в ЕС?

Общите енергийни субсидии в ЕС възлизат на 176 милиарда евро през 2019 г. Постепенното преустановяване на използването на въглища за производството на електроенергия се стимулира чрез субсидии за закриване на електроцентрали в много държави членки. Енергията от възобновяеми източници е получила субсидии в размер на общо 78 милиарда евро, което представлява увеличение с 8 % спрямо 2015 г. Субсидиите за енергийна ефективност продължиха да нарастват до 16 милиарда евро през 2019 г. и 17 милиарда евро през 2020 г., което представлява увеличение с почти 50 % спрямо 2015 г. Въпреки че субсидиите за изкопаеми горива намаляха леко през 2020 г. (52 милиарда евро в сравнение 56 милиарда евро през 2019 г.), това се дължеше на намаляващото потребление поради ограниченията във връзка с COVID-19.

В 11 държави членки субсидиите за изкопаеми горива са се увеличили от 2015 г. насам. Ако държавите членки не вземат мерки, субсидиите за изкопаеми горива вероятно ще започнат да се повишават с нарастването на икономическата активност. Една стъпка към постепенното премахване на субсидиите за изкопаеми горива е актът за изпълнение относно докладването на напредъка по националните планове в областта на енергетиката и климата, който Комисията възнамерява да приеме през 2022 г. и който ще осигури по-уеднаквени практики за докладване относно постепенното премахване на енергийните субсидии, по-специално за изкопаеми горива, във всички държави членки.

  1. Какъв напредък е постигнал ЕС в областта на конкурентоспособността?

ЕС е в добра позиция по отношение на пазарните дялове, които икономиката на Съюза има на световния пазар в някои сегменти от веригата за създаване на стойност на технологиите за чиста енергия, но увеличаването на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и полагането на по-нататъшни усилия в областта на трансфера на технологии ще гарантира, че ЕС използва предоставените от енергийния преход възможности, за да засили конкурентоспособността си в сектора на чистата енергия. ЕС е световен лидер в сектора на вятърната енергия, но конкуренцията продължава да бъде ожесточена. По отношение на слънчевата фотоволтаична енергия, ЕС има сравнително малък пазарен дял в производството на елементи и модули. Той обаче запазва водеща позиция в други части на веригата за създаване на стойност, включително в научноизследователската и развойната дейност. В областта на термопомпите, възобновяемите горива, интелигентните електроенергийни мрежи, акумулаторните батерии и производството на водород от възобновяеми източници промишлеността в ЕС е в добра позиция да се възползва от нарастващото бъдещо търсене, произтичащо от обусловеното от политиката разширяване на съответните пазари. Вторият доклад за напредъка в областта на конкурентоспособността показва, че ЕС остава в челните редици на научните изследвания в областта на чистата енергия. В световен мащаб той притежава по-голям дял от „зелени“ изобретения в технологиите за смекчаване на последиците от изменението на климата отколкото някои други големи икономики. Независимо от това процентът на публичните инвестиции на ЕС в технологии за чиста енергия, необходими за декарбонизация, е най-ниският сред големите икономики.  

  1. Какъв напредък е постигнал ЕС по отношение на дипломацията по въпросите на енергетиката и климата?

Делът на ЕС в глобалните емисии на парникови газове е само 8 %. Ето защо международното сътрудничество в организации като РКООНИК, Диалога на високо равнище на ООН по въпросите на енергетиката, Г-20 и Енергийната общност е абсолютно необходимо за ефективни действия в областта на климата и за оползотворяване на пълния потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове. ЕС и неговите държави членки допринасят значително за постигането на целта за инвестиране на „100 милиарда щатски долара годишно“ в подкрепа на действията в областта на климата в развиващите се страни. Понастоящем те осигуряват около една трета от цялото международно публично финансиране за борбата с изменението на климата, като значителна част е посветена на адаптирането към изменението на климата.

През цялата 2021 г. ЕС водеше дискусията относно енергийния преход също в рамките на многостранни форуми, като например Диалога на високо равнище на ООН. ЕС си сътрудничи тясно с Г-7 и Г-20 за постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и постепенното прекратяване на международното финансиране и субсидиите за производство на енергия от въглища, при което липсват технологии за улавяне и съхранение на въглерода. Двустранното и регионалното сътрудничество на ЕС с международни партньори в областта на енергетиката продължава да е съсредоточено върху систематичната подкрепа за прехода към устойчиви на изменението на климата икономики с ниски емисии и върху гарантирането на енергийна сигурност и конкурентоспособност. Възобновяването на енергийното сътрудничество между ЕС и САЩ и Зеленият алианс между ЕС и Япония от май 2021 г. са примери за този подход. Понастоящем Комисията работи по стратегия на ЕС относно външнополитическия ангажимент в областта на енергетиката, за да направи конкретни предложения за ефективни последващи действия във връзка с дипломацията по въпросите на климата и енергетиката.

  1. Какъв напредък са постигнали държавите членки по отношение на намаляването на интензитета на парниковите газове от горивата за пътния транспорт?

Въз основа на отчетните за 2019 г. данни средният интензитет на парниковите газове от горивата и енергията, доставяни в ЕС, е намалял с 4,3 % в сравнение с базовия сценарий от 2010 г. Спрямо предходната 2018 г. обаче намалението беше само 0,6 процентни пункта. Напредъкът се различава значително в отделните държави членки и почти всички трябва да действат бързо, за да постигнат определената в Директивата за качеството на горивата цел за намаляване на интензитета на парниковите газове от транспортните горива с най-малко 6 % до 2020 г. в сравнение с 2010 г.

  1. Какво беше постигнато на етап 3 (2013 — 2020 г.) на СТЕ?

В края на етап 3 емисиите в производството на електроенергия и топлинна енергия, както и в енергоемките промишлени сектори, обхванати от СТЕ на ЕС, са намалели с около 43 % в сравнение с 2005 г.

Характерна особеност на етап 3 беше основното преразглеждане на СТЕ на ЕС, което приключи през 2018 г. и беше въведено в законодателството впоследствие. Договорените промени направиха системата по-стабилна и укрепиха СТЕ на ЕС за етап 4.

От 2021 г. нататък горната граница за емисиите се намалява ежегодно с 2,2 %. Това се отнася както за стационарните съоръжения, така и за операторите на въздухоплавателни средства.

Резервът за стабилност на пазара, влязъл в действие през 2019 г., е насочен към решаването на проблема с историческия излишък от квоти, натрупан в СТЕ на ЕС, и същевременно представлява реакция на рязкото спадане на търсенето вследствие на предизвикания от пандемията икономически спад. Това става чрез коригиране на търгуваните количества и отменяне на валидността на квоти в съответствие с предварително определени прагове с цел да се насърчи пазарният баланс.

Безплатното предоставяне на квоти на промишлеността с цел да се избегне рискът от изместване на въглеродните емисии се основава на секторни показатели, което подпомага точността и отразява технологичния напредък.

И накрая, СТЕ на ЕС подкрепя иновациите за понижаване на въглеродната интензивност и преобразуване на енергетиката в държавите членки с по-ниски доходи, като позволява да се генерират приходи за сметка на квотите съответно от Фонда за иновации и Модернизационния фонд. Освен това СТЕ на ЕС увеличава приходите от търгове за държавите членки. През 2020 г. те достигнаха 14,4 милиарда евро, а 76 % бяха използвани или се планира да бъдат използвани за цели, свързани с енергетиката и климата.

Тези промени повишиха доверието на заинтересованите страни в СТЕ на ЕС. Ценовият сигнал за въглеродните емисии нарасна, което възвърна важни приходи на държавите членки, докато тенденцията при емисиите от стационарни инсталации в СТЕ на ЕС е низходяща още отпреди пандемията поради преминаването от въглища към газ и внедряването на възобновяеми енергийни източници. Ценовият сигнал за въглеродните емисии вече е взет предвид и при оценката на инвестициите.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: