Позиция на Eurelectric относно мрежовите тарифи за разпределение в отговор на Препоръката на Европейската комисия за устойчиви мрежови тарифи
През март 2026 г. Eurelectric публикува позиция с отговора на електроенергийната индустрия по отношение на Препоръката на Европейската комисия за устойчиви мрежови тарифи (future-proof network charges). Документът отчита тежкия институционален контект в момента на подготовката на препоръките на комисията – планът за действие за достъпна енергия (Affordable Energy Action Plan) поставя ценовата достъпност като първостепенен приоритет, а същевременно потребностите от инвестиции в разпределителни мрежи до 2040 г. се оценяват на около 730 милиарда евро, а в преносни – на 477 милиарда евро. На този фон въпросът как се проектират мрежовите тарифи придобива изключителна тежест, тъй като те трябва едновременно да осигурят възвръщаемост на мащабните инвестиции, да изпращат ефективни ценови сигнали и да бъдат разбираеми за крайните потребители.
Eurelectric структурира аргументацията си около седемте принципа, извлечени от чл. 18 на Регламент (ЕС) 2024/1747: прозрачност, отразяване на разходите, недискриминация, ефективност, технологична неутралност, регулаторна предвидимост и пълно покритие на мрежовите разходи с подходяща норма на възвръщаемост. Документът последователно защитава тезата, че тарифната структура трябва да следва разходната структура. Тъй като над 90% от разходите на операторите на разпределителни мрежи са фиксирани (т.е. независими от обема на потреблението), Eurelectric настоява тарифите да се изместят от чисто волуметричен (базиран на количеството потребена/преминала през електромера енергия) дизайн (EUR/kWh) към комбиниран модел, включващ мощностен/капацитетен (EUR/kW), волуметричен/количествен (EUR/kWh) и фиксиран (еднократна сума за покриване на конкретен разход, например изграждане на съоръжение или присъединяване, EUR/година) елемент. Това е в съответствие с препоръките на ACER от миналата година, както и в актуалния доклад на Агенцията за еволюция на мрежовите тарифни методологии, така че да насърчават енергийния преход и въвеждането на множество нови пазарни участници.
Този принцип има пряко значение за България, където мрежовите тарифи все още са преобладаващо волуметрични. Преходът към капацитетни тарифи би изисквал не само промени в методологиите на КЕВР, но и значителна комуникационна кампания – както и документът изрично подчертава, структурни промени в тарифите трябва да бъдат обявявани предварително и да бъдат предшествани от информационни кампании.
Сигнали за време: статични мрежови тарифи, времево-диференцирани според тарифни/часови зони в рамките на денонощието
Документът им отделя съществено внимание. Eurelectric подкрепя статичните time-of-use (ToU) тарифи с фиксирани часови периоди на пиков и извънпиков товар и изразява резервирано отношение към динамичните мрежови тарифи. Аргументите са прагматични: динамичните тарифи са прекалено сложни за прилагане от мрежовите потребители, зависими са от автоматизирано управление на товара, а потребителите, които не могат да реагират (активен demand response), рискуват да плащат повече, което поражда проблеми с равнопоставеността. Статичните ToU тарифи, от своя страна, са описани като инструмент с потенциал за намаляване на мрежовите загуби, отлагане на инвестиции в укрепване на мрежата, насърчаване на имплицитно управление на потреблението и улесняване на електрификацията. Eurelectric допуска допълване на статичните ToU с ценообразуване при критичен пик (critical peak pricing) като изолирана мярка за екстремни ситуации. Водещата идея е, че мрежовите тарифи трябва да останат предвидими и стабилни, като не се променят в рамките на една година, а при необходимост от промяна — да се обявяват достатъчно рано.
Това разграничение може да бъде обобщено с аргумента, че енергийният компонент в крайната цена (т.е. цената на доставката) може да бъде динамичен, но мрежовият компонент трябва да бъде статичен, за да гарантира яснота за потребителите и предвидимост за инвеститорите.
Сигнали за място и такси за присъединяване
Документът прави значимо разграничение между локационни сигнали в действащите мрежови тарифи и локационни сигнали в таксите за присъединяване. Eurelectric изразява предпазливост спрямо прекалено детайлни географски диференциации в тарифите, които биха внесли сложност, несигурност за инвеститорите и усещане за несправедливост и дискриминация по отношение на достъпа до мрежата – особено на ниво оператори на разпределителни системи. Вместо това организацията предлага прагматичен подход: еднакви цени за пикови и извънпикови периоди, но с различни часови интервали/тарифни зони по региони, определяни от местния оператор и локалните мрежови параметри. Така се въвежда имплицитен локационен елемент, без да се създава допълнителна тарифна сложност.
По отношение на таксите за присъединяване Eurelectric детайлно обсъжда дихотомията между плитки (shallow) и дълбоки (deep) тарифи. При плитките потребителят заплаща само за инфраструктурата за прякото присъединяване, докато при дълбоките – и за укрепването на мрежата нагоре по веригата, предизвикано от неговото присъединяване. Документът признава, че дълбоките такси дават по-силен локационен сигнал, но посочва и рисковете: те могат да натоварят новия потребител с разходи за управление на претоварванията и съществуващи тесни места в мрежата и да възпрепятстват електрификацията, особено в индустриалния сектор. Примерът с Испания е показателен — плитки такси на ниво пренос и дълбоки на ниво разпределение водят до изкривяване, при което нови големи потребители предпочитат да се присъединяват към преносната мрежа, дори когато присъединяването към разпределителната е по-ефективно от икономическа и от системна гледна точка.
Приложението с примери от Франция и Дания допълнително илюстрира различни подходи: пропорционално разпределение на дълбоки такси (Франция) и стандартизирани такси с локационни сигнали за генериращи мощности (Дания). Датският модел е особено интересен с предложението си за диференцирани такси според типа на зоната — с доминиращо производство, смесена или с доминиращо потребление.
Тарифи за инжектиране на енергия в мрежата и гъвкави споразумения за присъединяване
Тарифите за подаване на електроенергия в мрежата от производители са представени като особено спорен инструмент. Eurelectric признава, че електрогенераторите са мрежови потребители, но подчертава няколко риска: загуба на конкурентоспособност за местното производство в системи с напреднала междусистемна свързаност (дълбокоинтегриран пазар); увеличаване на общите разходи за диспечиране без гарантирано намаляване на разходите за редиспечинг; подкопаване на инвестиционната предвидимост. Препоръката на организацията е локационни сигнали за генератори и съхранение да се прилагат само в момента на присъединяване, а не като текущи тарифи, като по този начин се гарантира ex ante сигурност за инвеститорите.
Гъвкавите споразумения за присъединяване (Flexible Connection Agreements, FCAs) са представени като един от четирите основни инструмента за управление на гъвкавостта в разпределителните мрежи, наред с ToU тарифите, базираните на общи правила подходи и пазарното набавяне на гъвкавост. FCAs позволяват на нови потребители да се присъединят по-бързо или при по-ниски такси в области с ограничен капацитет, като приемат временни ограничения на достъпа до мрежата. Документът подчертава, че тези споразумения сами по себе си представляват силен локационен сигнал – присъединяващият се е наясно, че зоната е с ограничен капацитет още на етап инвестиция.
Специални тарифни режими и съхранение
Eurelectric поддържа твърда позиция, че всички потребители, присъединени към мрежата – включително активни потребители (проссуматори), енергийни общности, оператори на точки за зареждане на електрически превозни средства и съоръжения за съхранение – трябва да заплащат мрежови тарифи, отразяващи разходите, които генерират. Традиционните волуметрични тарифи не улавят адекватно въздействието на двупосочните енергийни потоци, характерни за тези нови категории потребители, което прави капацитетните тарифи особено релевантни.
По отношение на съхранението документът отбелязва, че то заема специфично място в регулаторната рамка: действа едновременно като потребител и генератор, предоставя гъвкавост и, когато е разположено в зони с претоварване, намалява системните разходи и нуждите от нови инвестиции. Eurelectric настоява за избягване на двойно таксуване на съхранението (в съответствие с чл. 15 от Директива 2019/944) и за прозрачно възнаграждение на доставчиците на гъвкавост, без това да изкривява прерогатива за отразяващи разходите мрежови тарифи.
Публично финансиране и регулаторни стимули
Позицията на Eurelectric относно публичното финансиране е нюансирана. Организацията не подкрепя системно инжектиране на държавни бюджетни средства в мрежови тарифи, тъй като това създава структурни зависимости от националния/ЕС бюджет и неустойчиви политически представителства. Вместо това тя подкрепя времево ограничени фондове, насочени към изглаждане на краткосрочни пикове в капиталовите разходи – например при ускорена електрификация или енергийни кризи. Тази позиция се корени в разбирането, че институционализирането на субсидии за мрежови разходи застрашава устойчивостта на тарифната система.
Eurelectric настоява за ясни регулаторни стимули за усвояване на безвъзмездни средства, включително признаване на допълнителните оперативни разходи, генерирани от грантово финансирани проекти, и амортизацията на финансираните активи в тарифните методологии. Активите, финансирани от външни източници, трябва да останат под собствеността и отговорността на оператора на разпределителната система. Документът подчертава и необходимостта от опростяване на достъпа до програми на ЕС (CEF Energy, Innovation Fund) и намаляване на административната тежест, особено за по-малки оператори.
Регулаторните стимули са свързани и с баланса между оперативни разходи (OPEX) и капиталови разходи (CAPEX). Eurelectric подчертава, че регулацията трябва да третира OPEX и CAPEX решенията равнопоставено, като разподеля печалбите от ефективност между оперторите и потребителите чрез модели, базирани на анализ разходи-ползи. Прекомерното прехъвърляне на ползите от ефективност с предимство върху потребителите засяга стимулите на операторите за необходимите инвестиции. Документът обръща специално внимание на новите технологии – SCADA, DERMS, DLR, AI, цифрови близнаци – които подобряват ефективността, но изискват по-бърза амортизация и по-високи разходи за поддръжка.
Каскадно прехвърляне на разходите
Cost cascading принципът, според който потребителите на мрежата допринасят за разходите не само но нивото на напрежение, към което са присъединени, но и на по-горните нива, използвани за доставката на електроенергията до техния обект, се подлага на преоценка. С нарастването на разпределеното производство енергията все по-често се потребява локално на ниско и средно напрежение, а в някои случаи предизвиква обратни потоци. Eurelectric подкрепя по-софистициран подход, при който локално произведената и потребена за собствени нужди енергия може да бъде стимулирана чрез специални тарифи, при които потребителят не заплаща за по-горните напреженови нива, ако енергийните потоци не достигат до тях.
Същевременно организацията изрично се противопоставя на схемите за нетно фактуриране (net billing) извън 15-минутния интервал, при които потребителите ефективно използват мрежата като батерия, без да допринасят адекватно за мрежовите разходи. Тази позиция е пряко релевантна за България, където дебатът за активните потребителите и нетното измерване остава актуален. Като техническа предпоставка документът настоява за насърчаване на мониторинга на мрежата на всички напреженови нива чрез интелигентни устройства, включително интелигентни измервателни уреди.
Документът на Eurelectric представя цялостна и добре аргументирана рамка за осмисляне на мрежовите тарифи в контекста на енергийния преход и задава ориентири за предстоящите дискусии в държавите членки по тарифните методологии за мрежи – от преминаването към капацитетни елементи в тарифите до въвеждането на статични ToU тарифи и преосмисляне на таксите за присъединяване.
На второ място, документът изгражда аргументи за необходимостта от регулаторни стимули за дигитализация и гъвкавост, равнопоставено третиране на OPEX и CAPEX, опростен достъп до фондове на ЕС за по-малки оператори и избягването на двойно таксуване на съхранението. Практическите примери предоставят готови сравнителни аргументи, които могат да се използват при разработването на национални позиции.
Остават и отворени въпроси. Преходът от количествени към капацитетни тарифи крие рискове за потребители с ниско потребление, но по-голяма присъединена мощност, без да са оценени социалните измерения на тази промяна. Позицията по отношение на тарифите за инжектиране на енергия в мрежата е предпазлива до степен на двусмисленост – Eurelectric едновременно признава ролята им и препоръчва ограничаването им до момента на присъединяване. Тези нюанси обаче са обект на необходимо по-нататъшно задълбочаване в контекста на конкретните националните специфики.
