През февруари европейският орган на електроразпределителните оператори EU DSO Entity публикува стратегически анализ на ролята на операторите на електроазпределителни системи за енергийната устойчивост – Укрепване на устойчивостта на енергийната система на ЕС: Важната роля на операторите на разпределителни системи (ОРС). Документът е разработен от експертната група на EU DSO Entity (Country Expert Group) въз основа на структурирано проучване сред 23 представители на ОРС от държави – членки на ЕС, проведено между септември и ноември 2025 г. и е подготвен паралелно с вътрешния анализ на инцидента на Иберийския полуостров от 28 април 2025 г.

Централната теза на доклада е, че традиционното разбиране за енергийна сигурност, фокусирано върху адекватността на ресурсите и баланса между търсене и предлагане (отговорност предимно на операторите на преносни системи), е недостатъчно в условията на трансформираща се енергийна система. Необходим е по-широк и перспективен подход, насочен към устойчивост (resilience) – способността за предотвратяване, подготовка, адаптация и възстановяване от прекъсвания – при който разпределителните мрежи придобиват стратегическо значение.

Енергийна сигурност и устойчивост: разграничение и взаимовръзка

Докладът прави ключово разграничение между двете понятия. Енергийната сигурност обхваща наличността и надеждността на адекватно енергийно снабдяване на разумна цена, включително от гледна точка на физически, ценови и геополитически измерения. Устойчивостта се определя като способността за избягване, подготовка, минимизиране, адаптация и възстановяване от очаквани и неочаквани енергийни прекъсвания с цел осигуряване на наличност и надеждност на енергията.

Променящата се енергийна система, която става все по-децентрализирана, дигитализирана и декарбонизирана, както и нарастващите заплахи за сигурността и безопасността на европейската мрежова инфраструктура, показаха, че значението на електроенергийните мрежи вече не се ограничава само до аспектите на физическата сигурност на доставките. Мрежите са все по-засегнати от други предизвикателства, произтичащи от интегрирането на възобновяеми енергийни източници и разпределени енергийни ресурси в електроенергийната мрежа, но също и от възникващи външни предизвикателства, които разкриват тяхната уязвимост. За да се справят с тези предизвикателства, електрическите мрежи трябва да станат по-устойчиви в своя дизайн и да възприемат подход, обхващащ всички видове рискове, за да се справят с природни бедствия (например екстремни метеорологични условия, климатични въздействия), рискове от инциденти (например технически повреди) и заплахи, предизвикани от човека (например саботаж).

Устойчивостта следва перспективен подход (all-hazard approach), който допринася за цялостната енергийна сигурност на ЕС.

Този концептуален преход е отразен в регулаторната рамка на ЕС: Директива (ЕС) 2022/2555 относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност (Директива за сигурност на мрежовите и информационни системи – NIS2/МИС2), Директивата за устойчивост на критични енергийни субекти (2022/2557/ЕС) и Мрежовия кодекс за киберсигурност в електроенергийния сектор (Регламент 2024/1366/ЕС). Тази рамка въвежда хоризонтални, обвързващи задължения за устойчивост и управление на риска за критични енергийни субекти, включително ОРС.

Нарастващата релевантност на ОРС за устойчивостта на ЕС

Новата 3D (децентрализирана, декарбонизирана и дигитализирана) енергийна система на ЕС изисква операторите на разпределителни системи (ОРС), които традиционно се фокусираха повече върху пасивното управление на инфраструктурата, да предприемат по-активен подход с по-сериозни роли и отговорности в активното управление и експлоатация на мрежата и укрепването на устойчивостта на енергийната система на ЕС.

• ОРС като основни интегратори на ВЕИ и двигатели на енергийната независимост

ОРС присъединяват 70% от новия капацитет на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в ЕС, включително целевите 600 GW инсталирани соларни мощности до 2030 г. Към 2024 г. в ЕС са инсталирани общо 338 GW фотоволтаични мощности, от които 38 GW нови покривни соларни инсталации са свързани към мрежата на ОРС (за сравнение, само 1,4 GW нови вятърни офшорни мощности са свързани към преносната мрежа). ОРС управляват над 10 милиона км кабели и инфраструктура от общо 11,3 милиона км електроенергийна мрежа в Европа и доставят енергия на повече от 250 милиона потребители (приблизително 98% от индустрията е присъединена към мрежата на ОРС). Наред с ВЕИ, ОРС интегрират растящи обеми от децентрализирани енергийни ресурси (DER), включително електрически превозни средства и термопомпи.

• Активно управление на системата и стабилност на мрежата

Докладът аргументира, че ОРС вече не са пасивни „управители“ на инфраструктура, а поемат нарастващ портфейл от отговорности: интеграция на ВЕИ и DER, предоставяне на гъвкавост чрез услуги за потребителите, осигуряване на надеждно електроснабдяване чрез активно управление на системата. В енергийна система, все по-зависима от непостоянни и двупосочни енергийни потоци, ОРС придобиват ключова роля в поддържането на стабилност в координация с операторите на преносните системи.

Две технологични направления са особено значими. Първо, grid forming възможностите на инверторните ресурси, които емулират инерция, поддържат напреженови и честотни референции и осигуряват способност за черен старт (black start) при големи аварии. Второ, дигитализацията на разпределителните мрежи, включително интелигентни измервателни уреди и цифрови технологии, повишава наблюдаемостта (observability) на мрежата, позволява ранно откриване на повреди, поддържа баланса между търсене и предлагане на локално ниво и подобрява управлението на претоварвания.

• Външни предизвикателства: киберсигурност, климат и физическа защита

Проучването сред 23 ОРС идентифицира четири основни предизвикателства за устойчивостта по приоритет: екстремни метеорологични явления и климатични промени (34%), кибератаки (30%), рискове от прекъсване на доставките от децентрализирани системи (23%) и физически или военни атаки (13%).

 

 

 

Конкретните дялове по държави са посочени в следващата графика=

Киберсигурност

Енергетиката е вторият най-засегнат от кибератаки сектор в ЕС според ENISA: 200 инцидента от общо 1276 (15% от всички), главно причинени от системни повреди (47%) и злонамерени действия (42%). Деструктивните атаки са се удвоили в последните месеци, като значителна част от тях са проследени до руски групи. ОРС са изправени и пред сериозен дефицит на кадри в областта на киберсигурността – оценката е за 299 000 незаети позиции в ЕС, като 81% от компаниите определят затрудненията при наемането като значителен риск. Около 100 ОРС са определени като субекти с критично или високо въздействие съгласно Мрежовия кодекс за киберсигурност.

Докладът посочва множество добри практики: португалският ОРС E-REDES прилага вътрешни програми за повишаване на киберкултурата; съвместният проект PCI Selena между словашки, унгарски и чешки ОРС създава трансграничен център за киберсигурност и устойчивост; италианският национален периметър за киберсигурност (PSNC) въвежда държавно одобрение на основни технологични обновления на мрежата.

Климатична адаптация

2024 г. е най-топлата година в историята с температура над 1,5°C над прединдустриалните нива. Екстремните метеорологични явления са причинили средногодишни икономически загуби от 12 милиарда евро, а общо над 145 милиарда евро в ЕС. Южна Европа е най-засегната от екстремни горещини, Северна Европа – от обледявания и зимни бури, а наводнения и силни ветрове засягат целия континент.

ОРС инвестират във физическа устойчивост на мрежата: подземно полагане на въздушни линии в рискови зони, водоустойчиви подстанции, термоустойчиви кабели, подобрено управление на растителността, автоматизация на средно напрежение. Паралелно укрепват мониторинга и аварийното реагиране чрез инструменти за прогнозиране на времето, AI-базирани модели за оценка на уязвимостта и планове за непрекъсваемост на бизнеса (BCM). Конкретни примери: испанският ОРС i-DE е инвестирал 100 милиона евро в редизайн на мрежата след бурята DANA (октомври 2024 г., с 180 000 потребители без ток, 85% възстановени за 48 часа); френският Enedis планира 1 милиард евро годишно за модернизация и устойчивост на мрежата и подземно полагане на 20 000 км от общо 48 000 км въздушни линии до 2032 г.; италианският E-Distribuzione е инвестирал над 1 милиард евро между 2017 и 2024 г. и планира около 3 милиарда евро за 2025–2027 г. по програма за устойчивост.

Физическа защита на инфраструктурата

В контекста на геополитическо напрежение, докладът подчертава необходимостта от засилена физическа защита на разпределителната инфраструктура срещу саботаж, нахлуване и злонамерени атаки, включително от чужди държави и хибридни заплахи. ОРС прилагат периметрова охрана, видеонаблюдение, радарни системи и дронова защита. Словашките ОРС (ZSD, SSD, VSD) в рамките на проектите PCI Selena и Danube InGrid въвеждат автоматизирани подстанции от ново поколение и антидронови защитни системи.

Регулаторна рамка и необходими мерки

• Перспективно и изпреварващо регулиране

Трансформацията на енергийната система изисква значителни инвестиции в разпределителните мрежи, които се равняват на две трети от общите мрежови инвестиции в ЕС. Общата прогнозна инвестиционна потребност за разпределителни мрежи е 730 милиарда евро до 2040 г., от които 33 милиарда евро специално за устойчивост за периода 2020–2030 г. (оценка, предхождаща целите по REPowerEU). Регулаторните рамки следва да преминат към дългосрочен, перспективен и изпреварващ подход, който позволява на ОРС да планират инвестиции въз основа на прогнози, а не само на актуални потребности. Насоките на ЕК за изпреварващи инвестиции (COM 2025/3291/ЕС) изрично включват инвестициите в устойчивост на мрежата като допустими изпреварващи инвестиции.

• Прилагане на кибер-законодателството

Докладът настоява за ефективно прилагане на вече приетото законодателство, а не за нови регулации. Прилагането на Мрежовия кодекс за киберсигурност е забавено в няколко държави поради липса на определени национални компетентни органи и приоритизиране на транспонирането на NIS2. ОРС се нуждаят от достатъчно време за привеждане в съответствие и от признаване на свързаните с това разходи в регулаторните рамки. DSO Entity и ENTSO-E съвместно разработват насоки за условия, методологии и срокове в подкрепа на прилагането – два такива документа вече са предоставени на националните регулаторни органи.

• Сътрудничество ОПС–ОРС и участие при инциденти

Иберийското прекъсване от 28 април 2025 г., засегнало милиони граждани, промишлени предприятия, телекомуникации и генератори в Испания, Португалия и части от Франция, демонстрира, че в една взаимосвързана и декарбонизирана система сигурността на доставките зависи от всички нива на системата. Докладът настоява за формализирано включване на DSO Entity в разследването на паневропейски инциденти и в разработването на методологията за Скала за класификация на инциденти (ICS), особено за инциденти от мащаб 2 и 3. ОРС следва да бъдат представени в експертния панел по ICS наравно с ОПС.

• Разрешителни процедури и технически стандарти

Разрешителните за мрежова инфраструктура на ниво разпределителна мрежа отнемат до 8–10 години за средно и високо напрежение. Макар ревизираната Директива за ВЕИ (REDIII, 2023/2413/ЕС) и REPowerEU да въвеждат нови разпоредби за опростяване на процедурите, транспонирането в държавите членки е бавно. Докладът приветства предложенията в рамката за разрешителни на Grids Package, включително нова система за разрешителни за проекти на ОРС и ОПС, но предупреждава, че повторното отваряне на наскоро приети законодателни текстове може да внесе допълнителна сложност и забавяне.

Отделно, приемането на ревизирания Мрежов кодекс за изисквания към производителите (RfG 2.0) като делегиран акт е забавено с повече от 2 години след предложението на ACER от декември 2023 г. и се очаква в първата половина на 2026 г. Това е от ключово значение за актуализиране на техническите стандарти за присъединяване на инверторни ресурси, включително grid forming функции, и за предотвратяване на забавяне при интеграцията на ВЕИ.

Основни послания и препоръки

Докладът формулира четири основни препоръки на ниво ЕС:

• Бързо прилагане на насоките на ЕК за изпреварващи инвестиции (C/2025/3179/ЕС) и свързаните разпоредби от реформата на Директивата за пазара на електроенергия (2024/1711/ЕС), за да се осигури перспективна регулаторна рамка за инвестиции в устойчивост на мрежата.
• Фокус върху ефективното прилагане на съществуващото законодателство: транспониране на кибер-законодателството на национално ниво, особено Мрежовия кодекс за киберсигурност; признаване на разходите за съответствие; ускоряване на транспонирането на разрешителните разпоредби по REDIII и осигуряване на последователност при договарянето на Grids Package.
• Своевременно приемане на RfG 2.0: делегираният акт е от решаващо значение за актуализиране на техническите изисквания за сигурна работа на мрежата и за интеграция на ВЕИ.
• Подход „система от системи“ по отношение на енергийната сигурност: по-голямо участие на ОРС като равностойни партньори на ОПС и засилено сътрудничество ОПС–ОРС при оценката на паневропейски инциденти със сигурността, с DSO Entity като привилегирован партньор.