Докладът на Съвместния изследователски център (JRC) на Европейската комисия анализира развитието на политиките, регулаторните рамки и пазарните механизми за съхранение на енергия в държавите членки на Европейския съюз. Изследването разглежда степента на изпълнение на Препоръката на Европейската комисия относно съхранението на енергия (C/2023/1729) и предоставя цялостна оценка на напредъка на държавите членки към създаването на благоприятна среда за развитие на технологии за съхранение на електроенергия.

Контекст и значение на съхранението на енергия

Европейският съюз се стреми към дълбока декарбонизация на енергийния сектор и постигане на климатичните цели, заложени в Европейския закон за климата. Ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници, особено вятърна и слънчева енергия, води до значителна променливост в производството на електроенергия. В този контекст системите за съхранение на енергия се превръщат в ключов инструмент за осигуряване на гъвкавост на електроенергийната система, стабилност на мрежата и ефективно управление на баланса между производство и потребление.

Очаква се делът на възобновяемата електроенергия в ЕС да нарасне от около 47% през 2024 г. до приблизително 69% през 2030 г. и до около 80% през 2050 г. Това развитие значително увеличава нуждата от гъвкавост на системата. Оценките показват, че необходимата гъвкавост може да достигне около 24% от общото потребление на електроенергия до 2030 г. и около 30% до 2050 г. В тази връзка технологиите за съхранение на енергия са от решаващо значение за интеграцията на възобновяеми източници, намаляването на ценовата волатилност и подкрепата за електрификацията на различни икономически сектори.

Към момента основната технология за съхранение в Европа остава помпената водноелектрическа централа, която представлява по-голямата част от съществуващия капацитет. Въпреки това през последните години се наблюдава бързо развитие на нови технологии, особено батерийни системи за съхранение, както и решения като Power-to-Gas и водородни технологии. През 2024 г. в Европа са въведени около 12 GW нов капацитет за съхранение, което увеличава общия инсталиран капацитет до приблизително 89 GW. Прогнозите показват, че капацитетът за съхранение може да надхвърли 200 GW до 2030 г. и 600 GW до 2050 г.

Основни цели на препоръката на Европейската комисия

Препоръката на Европейската комисия относно съхранението на енергия има за цел да подпомогне държавите членки при създаването на благоприятна рамка за развитие на технологии за съхранение и за увеличаване на гъвкавостта на енергийната система. Основните направления на препоръката включват:

• премахване на регулаторни бариери и двойно таксуване на съоръженията за съхранение;

• оценка на нуждите от гъвкавост и интегриране на съхранението в националните планове за енергетика и климат;

• включване на съхранението в планирането на електропреносните и електроразпределителните мрежи;

• подобряване на инвестиционната среда и създаване на финансови механизми за подкрепа;

• гарантиране на адекватно възнаграждение за услугите, предоставяни от системите за съхранение;

• насърчаване на конкуренцията чрез търгове и пазарни механизми за гъвкавост;

• улесняване на участието на активните потребители и зад-електромерни решения за съхранение;

• ускоряване на внедряването на системи за съхранение в изолирани региони и островни системи;

• подобряване на прозрачността на данните и достъпа до пазарна информация;

• подкрепа за научноизследователска и развойна дейност в областта на новите технологии за съхранение.

Политически и регулаторни рамки в държавите членки

Анализът показва значителни различия между държавите членки по отношение на политическите и регулаторните рамки за съхранение на енергия.

Един от ключовите елементи е наличието на правна дефиниция на съхранението на енергия в националното законодателство. Докладът показва, че около половината от държавите членки са транспонирали напълно дефиницията, заложена в европейската директива за електроенергийния пазар, докато други са приели частична или различна дефиниция. Няколко държави все още нямат ясно дефинирана правна рамка за съхранението на енергия.

По отношение на стратегическите политики само ограничен брой държави са разработили специализирани национални стратегии за съхранение на енергия. Германия, Испания, Ирландия и Нидерландия са сред страните с ясно дефинирани стратегии, докато в други държави мерките за съхранение са включени в по-широки енергийни или климатични политики.

Националните планове за енергетика и климат също играят важна роля. Част от държавите членки са определили количествени цели за развитие на капацитет за съхранение до 2030 г., докато други споменават съхранението като важен елемент на енергийния преход без конкретни цели.

Пазарни механизми и участие на съхранението на енергия

Докладът анализира и участието на съоръженията за съхранение в различните сегменти на електроенергийния пазар.

В рамките на пазарите за електроенергия на едро, включително дневните и вътрешнодневните пазари, нивото на интеграция в ЕС е сравнително високо и повечето бариери за участие на съхранението са премахнати. Въпреки това съществуват някои технически ограничения, като минимални размери на офертите или различия в правилата за агрегиране.

Пазарите за балансираща енергия представляват важен източник на приходи за съоръженията за съхранение. Въпреки това нивото на интеграция между държавите членки остава ограничено, а в някои случаи съществуват бариери, свързани с дълги срокове на договорите или технически изисквания.

По отношение на допълнителните услуги за електроенергийната система (ancillary services) в много държави все още преобладават традиционни модели за възлагане на услуги, които често са разработени за конвенционални електроцентрали и не винаги са напълно отворени за нови технологии като батерийни системи.

Финансови механизми и инвестиционна среда

В доклада се разглеждат и различни финансови инструменти за подкрепа на съхранението на енергия. В много случаи финансирането се осигурява чрез европейски програми като Механизма за възстановяване и устойчивост, Модернизационния фонд или структурните фондове.

Въпреки това инвестиционната среда остава предизвикателна. Един от ключовите проблеми е липсата на достатъчно предвидими приходи за проектите за съхранение, особено при дългосрочни инвестиции.

Основни предизвикателства и перспективи

Докладът идентифицира няколко ключови предизвикателства пред развитието на съхранението на енергия в ЕС:

• липса на хармонизирана регулаторна рамка в отделните държави членки;

• ограничени и фрагментирани пазарни механизми за възнаграждение на услугите за гъвкавост;

• двойно таксуване или неблагоприятни тарифни режими в някои юрисдикции;

• недостатъчна интеграция на съхранението в планирането на мрежите;

• несигурност относно дългосрочната икономическа жизнеспособност на проектите.

Въпреки тези предизвикателства перспективите за развитие на сектора са значителни. Очаква се съхранението на енергия да играе ключова роля в бъдещата енергийна система на Европа, като подпомага интеграцията на възобновяеми източници, подобрява сигурността на електроснабдяването и намалява общите разходи за енергийния преход.