Резюме на предложението за изменение на Директива ETS 2003/87/ЕО

Накратко

Законодателното предложение определя правилата за прилагане на реформите в Системата за търговия с емисии (СТЕ) след 2020, в съответствие Договореностите, постигнати на Съвета, проведен през м. октомври 2014 г. (Предложения, касаещи секторите извън обхвата на СТЕ на ЕС, ще бъдат изготвени в началото на следващата година). Шест месеца преди 21-вата конференция на страните по РКООНИК, целта на настоящото предложение е да се даде категоричен знак (за ангажираността на ЕС) пред международната общественост.

Увеличава се темпото при ограничаването на емисиите

Горната граница на СТЕ ще намалява с 2.2% годишно, в сравнение с 1.74% през Фаза 3 (2013 г. – 2020 г.), за да бъде постигната редукция от 43% през 2030 г., в сравнение с нивата от 2005 г. Това означава 556 млн. тона по-малко емисии на СО2 през следващото десетилетие. 

През Фаза 4 57 % от квотите за емисии на парникови газове ще бъдат търгувани (същият % като при Фаза 3)

Цялостно разпределение:

• 57% от всички квоти за емисии на парникови газове се търгуват:

o   55% се продават от държавите-членки (10% от тези приходи се разпределят към държавите-членки с по-ниски доходи за целите на солидарността, икономическия растеж и изграждането на електроенергийни междусистемни връзки – без промяна в сравнение с Фаза 3)

o   2% се внасят във Фонд за модернизиране

• 400 млн. квоти от Фаза 4, заедно с 50 млн. неразпределени квоти от Фаза 3 (взети от Резерва за стабилност на Пазара – РСП) се внасят във Фонд за иновации

• 250 млн. неразпределени квоти от Фаза 3 взети от РСП + неразпределени квоти, които не са внасяни в РСП преди 2020 + квоти, които остават неизползвани (в резултат на извеждане на мощности от експлоатация/промени в производството) от 2021 г., всички те се внасят в Резерв за нови участници

• Останалите се разпределят безвъзмездно

Фондът за модернизиране има за цел да улесни инвестициите, насочени към модернизиране на електроенергийния сектор в 10 държави членки с по-ниски доходи

• 2%от всички квоти от Фаза 4 се заделят, около 310 млн. общо
• Тези 2% се разпределят както следва:

o   България (5.84%), Чехия (15.59%), Естония (2.78%), Хърватия (3.14%), Латвия (1.44%), Литва (2.57%), Унгария (7.12%), Полша (43.11%), Румъния (11.98%), Словакия (6.13%)

• Фондът се управлява от инвестиционен борд с представители на държавите членки, ЕИБ и Европейската комисия. Бордът определя критериите за избор на инвестиционни проекти. Представителят на Комисията председателства борда. Цел: да се подобри прозрачността и да се гарантира балансиране на интересите на всички участници при избора на проекти.

Фондът за иновации има за цел подкрепа на досега неосъществявани инвестиции във ВЕИ, „CCS“ и нисковъглеродни технологии в енергоинтензивната индустрия

• 400 млн. квоти резервирани в периода след 2021 г. (на стойност ~€10 млрд.) + 50 млн. неразпределени от Фаза 3 (в съответствие с договореностите по РСП).
• Насочен е към подпомагане на „CCS“ проекти за изграждане и експлоатация, както и демонстрационни такива, предвиждащи търговска експлоатация. Също така на „иновативни ВЕИ“ проекти, както оказване на подкрепа на нисковъглеродни технологии и процеси в индустрията.
• Покриват се до 60% от съответните разходи по проекта.

Фонда за нови участници: основно от неизползвани квоти във Фаза 3

• 250 млн. квоти от Фаза 3, взети от РСП. Те не се продават директно на пазара, а се предоставят безвъзмездно на компании, които изграждат нови или разширения на съществуващи инсталации. Все пак, когато тези квоти бъдат използвани, те може да се върнат на пазара преди 2030 г., докато при РСП това вероятно няма да се случи преди 2030 г.
• Квоти се осигуряват също така и от неразпределени безвъзмездно такива от дела на индустрията през Фаза 3 и невнесени в РСП до 2020 г. Прогнозира се количеството им да достигне до ~150млн. до 2020 г.
• След 2021 г. фондът ще се захранва с квоти, останали неизползвани в резултат на извеждане на мощности от експлоатация или промени в производството. 

Големият въпрос тук възниква във връзка с факта, че не всички квоти от Фаза 3 отиват директно в РСП.

Безвъзмездно разпределение при изместване на въглеродни емисии: по-малък дял за индустрията по-бърз преглед на индикаторите за напредък

• Очаквано количество на безвъзмездно разпределените квоти: 6.3 млрд. (оценявани на ~€160млрд.).
• Нова формула за изчисляване на риска от изместване на въглеродни емисии: индустрията трябва да прескочи определен праг, формулиран на база комбинация от въглеродна интензивност и търговска интензивност (в миналото бе достатъчно да се класира по един от показателите).
• За тези, които са „изложени на риск“: 100% от безвъзмездно разпределяните квоти да се насочат към секторите с най-висок риск от реалокация. Комисар Канете очаква след 2021 г. общият брой на секторите да намалее от 180 на 50. До 2019 г. Комисията ще приеме нов списък относно изместването на въглеродни емисии за периода след 2020 г.
• Тези сектори, които имат възможност да прехвърлят съответните разходи ще получат само 30% безвъзмездно разпределени квоти.
• Количество на безвъзмездните квоти: отраслите „изложени на риск“ да получат безвъзмездни квоти, съответстващи на 10% от емисиите на най-добрите инсталации.
• Безвъзмездното разпределение на квоти да бъде приведено в съответствие с реалните нива на производство.  Данните за производството предоставяни в последствие би следвало да се актуализират на всеки 5 години, като се започне с тези за периода 2013 г. – 2017 г. Цел: по голяма гъвкавост при отчитане увеличения или спад в производството.
• 52-та индикатора на продуктите ще бъдат актуализирани два пъти в периода 2021 г. – 2030 г. Първите следва да бъдат представени през 2021 г. и ще са валидни до 2025 г., а вторите в периода 2026 г. – 2030 г.
• Стойностите на индикаторите ще бъдат намалявани с 1% всяка година, като стандартна норма. За всички сектори обаче, реалното ниво на постигнато подобрение ще бъде проверявано на база реални данни. Ако при технологичния прогрес се наблюдава отклонение, ще се прилагат по-ниски или по-високи плоски процентни стойности.
• Според Комисията, актуализираните индикатори за напредъка и данни за производството, би следвало в крайна сметка да намалят необходимостта от прилагане на коефициента за корекции между секторите. 

Детайлизиране на чл. 10с: преходен период за безвъзмездно разпределение към електроенергийните сектори на държавите членки с по-ниски доходи

• 10% от квотите да бъдат продадени (5.5% от всички квоти за Фаза 4) или разпределени за целите на солидарността, икономическия растеж и изграждането на електроенергийни междусистемни връзки.
• Изисква се държавите-членки да изберат инвестиционни проекти на стойност над €10 млн. на база на конкурентна тръжна процедура. Цел: осигуряване на по-голяма прозрачност по отношение на приложимите правила и реализирането на инвестициите.
• Конкретни изисквания и недискриминационен подход при избора на проекти.
• Производителите на електроенергия и операторите на мрежи да докладват ежегодно по изпълнението на проектите.

Други елементи, които не се променят

• Непряко компенсиране на въглеродните разходи: Комисията оставя държавите членки да решат дали да осигурят компенсации за компаниите, понасящи непреки въглеродни разходи (чрез цените на електроенергията). При изразяването „Би могло“ се преобразува в „Би трябвало“, а не крайното „трябва“ (държавите-членки едва ли биха приели последното). Системата, позволяваща дисбаланс между компенсациите в държавите-членки остава.
• Как да се изразходват приходите от търговете: няма задължителни изисквания към държавите-членки, а само препоръки („би трябвало“) да подкрепят придобиването на умения и смяната на работното място в засегнатите сектори, както и да подпомагат по-зле развиващите се страни по отношение въздействието на изменението на климата (не е налице разпределяне на средствата в конкретен климатичен фонд  за подкрепа, както някои очакваха).
• На малките замърсители все така не се налагат преки задължения, но спрямо тях следва да се прилагат мерки на национално ниво, водещи до еквивалентно редуциране на емисиите. Още МСП ще бъдат добавени към списъка.