Начало НовиниАнализиСъбитияВЕИ политики във време на преход: Отопление и охлаждане

Върни се назад

Назад

ВЕИ политики във време на преход: Отопление и охлаждане

ВЕИ политики във време на преход: Отопление и охлаждане

Отоплението и охлаждането представляват почти половината от световното потребление на енергия. Тъй като за тях в най-голяма степен се разчита на изкопаеми горива, обаче, този сектро допринася съществено за емисиите на парникови газове и за замърсяването на въздуха. Същевременно в части на света, в които липсва съвременен достъп до енергия, неефективното използване на биомаса за отопление и готвене също вреди на здравето на хората, уврежда околната среда и намалява общественото благосъстояние.
Преходът към енергийно ефективно отопление и охлаждане на базата на възобновяеми източници може да следва няколко възможни пътя в зависимост от търсенето на енергия, наличието на ресурси и нуждите и приоритетите на всяка държава или регион. Широките възможности включват електрификация с възобновяема енергия, газификация на базата на възобновяеми източници (включително „зелен“ водород), устойчиво използване на биоенергия и директно използване на слънчева и геотермална топлина.

В доклад от ноември, разработен съвместно от Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA), Международната енергийна агенция (IEA) и REN21, очертава инфраструктурата и политиките, необходими за всеки от избраните пътища за преход. Това издание, фокусирано върху отоплението и охлаждането на базата на възобновяеми източници, следва по-широко първоначално проучване „Политики за възобновяема енергия във време на преход“ (IRENA, IEA и REN21, 2018).

Преминаването към възобновяеми енергийни източници за отопление и охлаждане изисква благоприятна инфраструктура (напр. газоразпределителни мрежи, мрежи за централизирано отопление и охлаждане), както и различни комбинации от политики за внедряване, интегриране и насърчаване на присъединяването. Политическата рамка може да демонстрира ангажираността на дадена държава към енергийния преход, да създаде равни условия за конкуренция между различните алтерантиви за отопление и климатизация (особено с изкопаемите горива) и да създаде необходимите благоприятни условия за привличане на инвестиции.

Освен че извежда опита и най-добрите практики на различни държави, проучването идентифицира бариерите и подчертава възможните политики за насърчаване на отоплението и охлаждането чрез възобновяеми източници.

Основните препоръки включват:

  • Поставяне на конкретни цели и разработване на интегриран дългосрочен план за декарбонизация на отоплението и охлаждането във всички крайни приложения, включително сгради, промишленост и готварска и производствена употреба в райони с ограничен достъп до енергия.

  • Създаване на равни условия чрез поетапно премахване на субсидиите за изкопаеми горива и въвеждане на други фискални политики за интернализиране на екологичните и социално-икономическите разходи.

  • Комбиниране на електрификацията на отоплението и охлаждането с нарастващо конкурентно производство на енергия от възобновяеми източници, увеличаване на използването на слънчева енергия и вятъра и повишаване на гъвкавостта на системата чрез съхранение на енергия, термопомпи и ефективни електрически уреди.

  • Използване на съществуващите газови мрежи за транспортиране на възобновяеми газове, като биогаз и зелен водород.

  • Въвеждане на стандарти, политики за сертифициране и тестване за насърчаване на устойчивото използване на биомаса, комбиниране на ефективни системи и биоенергийни решения като пелети, брикети, биоетанол или анаеробно разграждане.

  • Намаляване на инвестиционните рискове за геотермални проучвания и увеличаване на директното използване на геотермална топлина.

  • Подобряване на мрежите за централно отопление и охлаждане чрез мерки за енергийна ефективност и интегрирането на нискотемпературни слънчеви топлинни, геотермални и други източници на топлина на базата на възобновяеми източници.

  • Подкрепа за чисто готвене и въвеждане на сушене на храни на базата на възобновяеми източници в райони без достъп до енергия, с комбинация от механизми за финансиране, изграждане на капацитет и стандарти за качество, насочени към подобряване на поминъка и максимизиране на социално-икономическите ползи.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: