Междусистемните връзки играят централна роля в архитектурата на европейския пазар на електроенергия. От икономическа гледна точка възможностите за трансграничен обмен за участниците в електроенергийната система (производители, доставчици, промишлени потребители и т.н.) се ръководят до голяма степен от ценовите разлики между пазарите на едро. Цените на едро отразяват тесните зони между предлагането и търсенето във всяка пазарна зона и е в интерес на участниците на пазара да използват междусистемните връзки, за да създадат потоци на движение на енергията от зони, където цените са ниски, до зони, където цените са по-високи. Въпреки това, междусистемните електропроводи имат ограничен капацитет за пренос, така че регулаторната рамка включва правила за разпределяне на капацитета между потребителите. Съгласно европейската регулаторна рамка това разпределяне се организира чрез търг, а именно имплицитни търгове в случаите на споразумения за пазарно обединение (референтен механизъм за организиране на електроенергийни потоци на пазарни сегменти за пазар ден-напред и в рамките на деня) и експлицитни търгове за дългосрочни времеви рамки (до една година предварително). За участниците на пазара стойността на правата за пренос на междусистемни електропроводи зависи от очакваните разлики в цените за ден напред между зоните. Спот цените са много променливи, което представлява риск за изграчите на пазара, участващи в трансграничния обмен. Дългосрочните права, издадени от операторите на електропреносни системи, предлагат възможност за хеджиране на тези рискове, както физическо, така и финансово.
Регламент 2016/1719 за установяване на насока относно предварителното разпределяне на преносна способност въведе хармонизирана рамка за изчисляване и разпределяне на права върху дългосрочната преносна способност в Европейския съюз. Той предвижда създаване на набор от методики, които операторите на преносни системи трябва да представят за одобрение от регулаторните органи. В член 16 от регламента се посочва по-конкретно определянето на методика за разбивка на дългосрочните трансгранични капацитети между различните дългосрочни времеви рамки (месечни, годишни и т.н.).
В средата месец април френския енергиен регулатор CRE публикува обществена консултация относно използването на дългосрочни електропреносни права на френската граница. За тази цел и с оглед на по-късната европейска процедура за консултации, френският регулатор има за цел да се запознае и прецени мненията на участниците на пазара относно правилата за разделяне, които следва да се прилагат на границите на Франция. По-общо казано, френският регулатор желае да прецизира оценката си за ползите от дългосрочните права на участниците на пазара, тяхното използване, стойността, която ще реализират, и начина, по който те формулират различни времеви рамки между тях, за да формулират насоки за бъдеща работа по хеджирането на дългосрочни рискове.
Обществена консултация разглежда съществуващата ситуация по отношение на дългосрочните права на границите на Франция, след това се спира върху критериите за определяне на дългосрочните правила за разбивка на капацитета между различните времеви рамки и накрая се спира върху по-общи въпроси, свързани с разработването на дългосрочни права.
Предистория на въвеждането на дългосрочни права
Дългосрочните права са инструменти, издадени от операторите на преносни системи, което позволява на участниците на пазара, които ги закупят, да осигурят предварително условията, при които те ще извършат бъдещ трансграничен обмен. Тези права могат да приемат различни форми, вариращи от финансови права за пренос (Financial Transmission Rights – FTR) под формата на опции или облигации до физически права за пренос (Physical Transmission Rights – PTR). Физическите права за пренос предоставят право на притежателя да определи трансграничния обмен на енергия в рамките на деня, като гарантира, че притежателят ще може физически да използва междусистемния електропровод. От друга страна, финансовите права за пренос гарантират, че притежателят получава финансова компенсация, еквивалентна на разликата в ценовата разлика за деня пред съответната зона. В случая на „опция за финансови права за пренос“ (понастоящем единствената форма, използвана в Европа), тази компенсация, която се изплаща от оператора на преносна система на притежателя на права се ограничава до случаите, когато ценовата разлика за пазар ден-напред е положителна, в посоката определена в правата. Облигации за финансови права за пренос междувременно водят до симетричен ангажимент на притежателя на FTR да компенсира издаващия електроенергиен системен оператор в случай, че ценовата разлика е отрицателна. При физическите права за пренос притежателите могат да се откажат от номинацията на правата си за използване на съответния междусистемен електропровод. Това рефлектира върху оператора на преносна система, който ще трябва да предложи отново наличния капацитет за продажба за деня. В този случай притежателят на физически права за пренос ще получи ценовата разлика в рамките на пазара ден-напред, ако тази разлика е положителна (както при FTR). Всеки вид права могат да се разпределят за различни времеви рамки и в различни продукти (базов товар, върхов товар и т.н.).
Съгласно разпоредбите на Регламент 2016/1719 притежателите на дългосрочни права за пренос следва да имат право да връщат на операторите на преносни системи своите дългосрочни права за пренос с цел преразпределяне в последващо предварително разпределяне на преносна способност. За връщането на дългосрочните права за пренос, притежателите могат да получават заплащане. Освен това участниците на пазара следва да имат право или да прехвърлят или да купят вече разпределени дългосрочни права за пренос. Участниците на пазара следва да информират операторите на преносни системи за такива прехвърляния или покупки, както и за контрагентите, включително за съответните участници на пазара и съответните ОПС.
Понастоящем в ЕС съществуват множество правила за разпределяне, уреждащи договорните условия за дългосрочни права за пренос. ОПС следва да разработят хармонизирани правила за разпределяне за физически права за пренос, финансови права за пренос — опции и облигации за финансови права за пренос на равнището на ЕС.
Тези хармонизирани правила за разпределяне следва да съдържат поне описание на процеса/процедурата за разпределяне на дългосрочни права за пренос, включително минимални изисквания за участие, финансови въпроси, вид на продуктите, предлагани на явни търгове, правила за заявяване, правила за ограничаване и компенсация, правила за участници на пазара, в случай че прехвърлят дългосрочните си права за пренос, принципа „или използваш или продаваш“ (наричан по-нататък „принцип „UIOSI“), правила по отношение на форсмажорните обстоятелства и отговорността. Тези хармонизирани правила за разпределяне следва също така да описват договорните задължения, които трябва да се спазват от участниците на пазара.
Текущо състояние на правата за пренос във Франция
Средните обеми, разпределени през 2017 г. за всеки продукт, са показани за информация в графиката по-долу:
Съществува видимо несъответствие между границите по начина, по който се разпределят права между различни времеви рамки като годишните продукти обикновено се предпочитат спрямо краткосрочните продукти (в зависимост от граничната посока, средната пропорция на годишните продукти в сравнение с други дългосрочни продукти варира от 41 до 78%).
Приложение на Регламент 2016/1719 във Франция
Основните принципи на Регламент (ЕС) 2016/1719 са следните:
– Издаване на дългосрочни права за пренос
Освен ако регулаторните органи не са в състояние да докажат, че финансовите пазари предлагат достатъчно възможности за хеджиране, операторите на преносни системи трябва да издават дългосрочни права за пренос на границите на офериращата зона в рамките на своята област на компетентност (член 30 от Регламент 2016/1719);
– Разпределяне на права на дългосрочни права за пренос
Дългосрочните права се разпределят от операторите на преносни системи на всяка граница и за всяка посока чрез експлицитни търгове, основаващи се на принципа на пределната цена (член 40 от Регламент 2016/1719), организирани чрез единна европейска разпределителна платформа, основана на хармонизирани европейски правила за разпределение или HARs) (Членове 49-52 от Регламент 2016/1719).
Тези хармонизирани правила и регионалните приложения за изчисляване на капацитета за регионите, към които Франция принадлежи, са одобрени в края на 2017 заедно с функционалните изисквания за единната платформа за разпределение.
– Проектиране на дългосрочни права за пренос
Дългосрочните права за пренос се предлагат поне за едногодишни и месечни срокове; техният подробен проект (вид, форма, времева рамка) е определен за всеки район за изчисляване на капацитета (член 31 от Регламент 2016/1719).
Проектирането е одобрено от френския регулатор CRE и е проведена координация със съответните регулаторни органи от други страни за границите Франция – Германия, Франция – Белгия, Франция – Италия и Франция – Испания и Франция и Великобритания;
– Обем на правата
Обемът на правата, издадени от операторите на преносни системи, зависи от капацитета на междусистемния електропровод между засегнатите зони, както се прогнозира в момента на разпределяне на правата (операторите на преносни системи трябва да се съобразяват с номинациите на физически права за пренос и да предоставят подходящо възнаграждение за всички финансови права за пренос или физически права за пренос, които не са били упражнени и са станали обект на продажба). Дългосрочният мрежови капацитет се изчислява, като се използва хармонизирана методология за всеки регион въз основа на общ европейски мрежови модел (членове 10 и 18 от Регламент 2016/1719 ).
Предвид сроковете, предвидени в Регламент 2016/1719, до края на 2018 г. от операторите на преносни системи ще се изисква да представят:
-Методика за изчисляване на преносна способност
-Методика за разбивка на дългосрочната междузонова преносна способност
Целта на консултацията, публикувана от френския регулатор, е да се потърсят мненията на френските участници на пазара (и по-общо всички участници, използващи дългосрочни права за пренос на границата на Франция), за да могат регулаторът и френският преносен оператор RTE да вземат предвид пазарните изисквания при работата си по дългосрочно разпределене на мрежови капацитет. Консултацията засяга теми, които изискват краткосрочни решения (правила за разбивка на капацитета, които ще бъдат подложени на обществена консултация във всеки регион за изчисляване на капацитета), както и по-общи въпроси, свързани със структурата на съществуващата система, която би могла да се промени за в бъдеще.
Адекватност на правата за пренос спрямо изискванията на пазарните участници
Дългосрочните права за пренос, издадени от операторите на преносни системи, са предназначени главно да посрещнат необходимостта от осигуряване на бъдещи трансгранични транзакции за участниците на пазара, чиято дейност изисква предварителна видимост (напр. доставчици, които трябва да определят своите разходи за доставка, за да съберат своите търговски предложения, които искат да гарантират бъдещите си приходи за инвестиции и т.н.). Дългосрочните права допълват другите продукти за хеджиране на енергия, налични на пазарите във всяка зона. Дългосрочните права могат да се използват и по други начини, които могат да бъдат повлияни от пазарния модел, в зависимост от степента, до която той предлага подходящи решения за нуждите на участниците на пазара.
По отношение на тяхната функция като средство за хеджиране на дългосрочни рискове, правата за пренос, издавани от операторите на преносни системи, могат да бъдат сравнени с алтернативни мерки, базирани на финансовите пазари, където дългосрочните договори за енергия се търгуват. Комбинациите от тези договори в две съседни зони (закупени в една зона, продавани в другата) могат да изпълняват същата функция на хеджиране срещу ценови спредове между тези зони. В някои региони се използват само тези финансови пазарни решения. Но такава система, която не предполага участие на операторите на преносни системи, изисква пазарите да бъдат достатъчно ликвидни. За сравнение, дългосрочните права имат предимството да гарантират, че даден обем от дългосрочни хеджиращи продукти ще бъде предоставен от операторите на преносни системи, но също така имат и някои недостатъци: максималната времева рамка е една година, докато изискванията за хеджиране могат да се отнасят и за по-дълъг период; календарът на експлицитните търгове е относително строг, а търговете невинаги съвпадат с непрекъснатото цитиране на дългосрочни енергийни договори; няма организиран вторичен пазар (само прехвърляне на права на извънборсови пазари); предлаганият на пазара обем е ограничен поради връзката с действително очаквания капацитет на междусистемните електропроводи.
Стойност на дългосрочните права
На теория стойността на дългосрочните права зависи от ценовите спредове между офериращите зони, както се прогнозира в момента на разпределението. Тези прогнози се отразяват и в дългосрочните енергийни продукти, налични във всяка зона. Опционната форма на дългосрочни права (физически права за пренос и опции върху финансови права за пренос) също оказва влияние върху оценката им (която се увеличава в сравнение със симетричния продукт, тъй като тази форма позволява на притежателя да се възползва от благоприятните ценови спредове, без да бъде изложен на неблагоприятни спредове).
Други съображения обаче могат да имат отрицателно въздействие върху тяхната стойност (планирани редуциращи периоди, ако се случват в момент, когато очакваната разлика в цените е по-висока от средната стойност за периода на доставка).
Анализът на резултатите от френските търгове обаче показва, че очакванията невинаги са постигнати, което предполага, че участниците на пазара вземат предвид други фактори при оценката на дългосрочните права. По-специално подценяването на дългосрочните права се наблюдава на повечето френски граници, независимо от това дали се основава на сравнения на ценови спредове на пазар ден-напред или на ценови спредове по дългосрочни продукти.
За повече информация и въпросите, които повдига CRE: към консултацията на френския регулатор
