Петър Докладал: Енергетиката повече не търпи компромиси
Петър Докладал е регионален мениджър на ЧЕЗ за България. Завършил е журналистика в Московския държавен институт по международни отношения. Доктор е по философия от Карловия университет в Прага. Веднага след промените през 1989 г. влиза в чешкото Министерство на външните работи, където стига до позицията директор; дипломат работи във Виетнам и Канада и посланик на Чешката република в България от 2001 до 2006 г., след което поема посланическия пост в Букурещ. От началото на 2011 г. приема поканата на ЧЕЗ и става регионален мениджър за България. Петър Докладал е семеен, с две дъщери. Обича спорта, литературата и класическата музика.– Господин Докладал, ЧЕЗ има вече 10 години присъствие в България. Компанията е с голям опит в Европа, но тук като че ли около вас се създадоха доста митове?
– Действително ние сме представители на една огромна международна компания със сериозен опит в енергетиката, която от години работи успешно в условията на либерализиран пазар в Чехия, Румъния и Полша, и при спазване на всички европейски и местни закони. В България дойдохме с ясната визия, че отварянето на пазара е предстоящо и се заехме да приведем компанията в съответствие с тези изисквания. За изминалите 10 години тук сме между най-сериозните инвеститори и работодатели в сектора, като само под формата на данъци сме внесли в хазната над 511 млн. лв. Прилагаме най-добрите практики и ноу-хау и така сме спестили на българския потребител и на енергийния сектор над 100 млн. лв. годишно само от намаляване на загубите. Инвестирахме в подобряване на обслужването на клиентите и мрежата 846 млн. лв. Но със съжаление установихме, че вместо да ни припознаят като дългосрочен инвеститор и партньор, с някаква цел около ЧЕЗ бяха създадени негативни митове. Мисля, че стремежът е вниманието да се пренасочи и действителните проблеми на сектора да се преместят към последната брънка от веригата и така да се поддържа недостатъчна прозрачност на цялата система по отношение на ценообразуването, което всъщност забавя либерализацията и създава недоверие в цялата система. Разбира се, ние подкрепяме либерализацията, но сме обезпокоени, че законодателството и регулациите за нея все още не са готови. Потребителите не са достатъчно информирани все още и ние не знаем кой модел ще бъде приложен, за да пренастроим бизнеса си. Съзнаваме, че в момента сме част от верига, която свършва при краен потребител, разполагащ с ограничен бюджет. И макар с незначителен дял от цената, ние носим 100% отговорността за качеството на електроснабдяването, обслужването на клиентите и комуникацията с тях. Затова сме под лупа през цялото време. Това само по себе си не би било проблем, тъй като неведнъж се доказа, че при нас нещата са законни и законосъобразни. Проблемът е в политизирането на темата, заради което стана възможно с лекота да се разпространяват митове по отношение на електроразпределителните дружества. Популизмът в този сектор е особено опасен.
Вие какви митове имате предвид?
– Има две паралелни реалности на митовете – тези, които вие наблюдавате, и онези, които клиентите виждат. Къде е истината?
– Мит или не – умишлено или неволно, не се прави разлика между ЕРП и снабдител, за съжаление на всички нива, включително политици и представители на бизнеса, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Това силно обърква потребителите и в навечерието на либерализацията подобна неяснота може да доведе до една изцяло нова митология, която още по-силно да подкопае доверието в сектора. В очакване на либерализацията и в съответствие с европейските директиви, бизнесът беше разделен на мрежова компания – която е собственик на мрежата (в случая това е ЧЕЗ Разпределение България), и снабдителна компания ( ЧЕЗ Електро България). Мрежата не подлежи на либерализация никъде в Европа. Тя ще си остане в рамките на регулирания бизнес като естествен монопол. Какъвто впрочем е и Държавният електроенергиен системен оператор. От 2012 г. двете ни компании са публични и те имат различни миноритарни акционери. Сега разбирате колко е опасно да не се прави разлика между тях и да се говори само и единствено, при това негативно, за ЕРП-то. Кое е ЕРП-то, такъв субект всъщност няма. Мит е, че имаме основно влияние върху цената на електроенергията за потребителите. Цената за битовите потребители в България изцяло се регулира, дори има свръхрегулация. Регулаторът трябва да направи баланс между нуждите на всички участници на този пазар. Ние по никакъв начин не сме отговорни за ценообразуването, за ниските или високи цени на електроенергията в България. Факт е, че от крайната цена при нас остава твърде малък дял. При битовите потребители делът на ЧЕЗ намаля от 13% на 0,68%.
– Това е печалбата ли?
– Не, разбира се. Това е частта от крайната цена за битовите клиенти, която остава в групата на ЧЕЗ в България. Много хора не вярват, а и то изглежда невероятно, но е факт, че на всеки 100 лв. при нас остават едва 68 ст. С тези средства компанията трябва да развива и модернизира мрежата и да подобрява услугите, които предлага, да се грижи за заплатите и осигуровките на своите почти 4000 служители, да плаща данъци и да изпълнява своите регулаторни задължения.
– Искате да кажете, че сте се превърнали в нещо като благотворителна организация?
– Не ми се иска да правя подобен паралел, но за съжаление сме близо до това. Още по време на социализма в България е спестявано от инвестиции в мрежата. Това в още по-голяма степен се случи през 90-те години и чак след приватизацията, когато ЧЕЗ стъпи на българския пазар, се направи оптимизация на процесите, която да позволи повече инвестиции. Затова сме обезпокоени, че се намаляват средствата за поддръжка на мрежата за средно и ниско напрежение. А освен това трябва да се интегрираме с европейската мрежа и то не само на ниво високо напрежение. Трябва да се присъединяват мрежите на новите ВЕИ, което означава промяна на структурата и на капацитета на мрежата. Общините и гражданите също трябва да ни окажат подкрепа, за да се подобри състоянието на мрежата. София днес изглежда много по-различно, отколкото преди четвърт век, което означава, че и енергийната инфраструктура постоянно се променя. Същевременно хората имат все по-високи изисквания към качеството на предоставяните услуги. Ние трябва да гарантираме изпълнението на лицензионните си задължения, но реално в момента можем да се справим единствено с това, не ни остават много средства за инвестиции и за модернизация. Не е вярно, че ЕРП-тата изкуствено завишават разходите си. КЕВР не признава всички разходи, които дружествата реално извършват за оптимална поддръжка на мрежата, както и за разширяването й, така че да се предлага услуга с добро качество, т.е. изкуствено завишаване няма как да има. За нас най-важно е да има прозрачност и възможност за дългосрочно планиране.
– Либерализацията ли е спасението?
– Тя е единственият път към европейската енергетика. Не е възможно някой да купува по-скъпо и да продава по-евтино, като компенсира тази разлика от други продажби. Рано или късно всички разходи, свързани с производството и доставката на електроенергия, трябва да се покриват от самата система. Има ли конкуренция между доставчиците, по естествен път ще се стигне и до по-високо качество.
– При либерализацията обаче, няма да имате сегашния гарантиран пазар. Тогава на него ще влязат и други играчи…
– Имаме го предвид. Така работим в Чехия, Румъния, Полша, Турция. Но тогава няма т.нар. ЕРП-та да са във фокуса, затова по-добре да започнем да говорим за мрежовата организация (за ниско и средно напрежение) и за снабдителя. Либерализацията за битовите клиенти няма да се отнася до ЕРП-тата, а за снабдителните дружества. В цяла Европа няма две паралелни мрежови компании, тъй като това би струвало огромни пари. Мрежовата организация ще подлежи на регулация и КЕВР ще одобрява цената за всички услуги, които ще трябва да покриват техните разходи на пренос, за ново присъединяване, за модернизация на подстанция, за подмяна на кабели и т. н. Либерализацията засяга снабдителите, те ще са различни и клиентът ще може да избере свой доставчик. Конкуренцията ще е между снабдителите. При нас крайният снабдител е ,ЧЕЗ Електро България“, която доставя електроенергията до абонатите, но не се занимава с преноса и мрежата.
– По ваша информация откога се очаква либерализацията да стане факт?
– Този въпрос не е към правилния човек. Очакванията са това да стане от 1 януари 2016 г. Не зная дали ще се случи, тъй като не ние вземаме решението. Но тя трябва да е добре подготвена от гледна точка на законите и на поднормативните актове. Никой обаче от домакинствата не иска да излезе на свободния пазар, тъй като на регулирания цената е по-ниска. Новият председател на КЕВР Иван Иванов декларира, че това ще се случи от началото на следващата година, но все още няма необходимите нормативни и регулаторни условия и документи. В същото време той говори за надежда за непромяна на цената. Допълнително сме обезпокоени и от това, че българските граждани не са информирани как да направят своя избор на доставчик.
– При всички случаи либерализацията означава далеч по-високи цени, така ли да разбираме?
– Не е задължително, но със сигурност никой няма да продава под себестойност.
– По-скъп ли е токът в Чехия за битовите потребители?
– В Чехия има 6 основни и 9 допълнителни тарифи и в зависимост от тарифите цената е по-висока или по-ниска по различно време в денонощието. Като цяло електроенергията е около два пъти по-скъпа от България.
– Колко по-високи са доходите в Чехия?
– Доходите в Чехия нямат нищо общо – или сме в пазарна икономика, или не. В Германия доходите са в пъти по-високи от тези в Чехия, а цените на тока са сравними с цяла Централна Европа.
– Все пак става дума за платежоспособност на населението. Глобални марки, които имат присъствие в цял свят, не продават на една и съща цена, а се съобразяват и с доходите на всеки пазар…
– Много ми харесва, че споменавате това. Направете следния опит. Вземете една кошница и влезте в един супермаркет в Прага, напълнете я с основни хранителни продукти. Направете това и в София. Казвам ви, може да установите, че в Чехия е по-евтино. Разликата може и да покрие разликата в месечните разходи за по-скъпа електроенергия. Кажете къде е тази пазарна икономика? След това някой изкарва хората на улицата заради цената на електроенергията. Това за мен е неразбираемо. Проблемът е в енергийната ефективност, не се икономисва, през зимата 40% от домакинствата се отопляват с ток, което е лукс. А се говори как 61% от хората са енергийно бедни. Производството на електроенергия обаче няма как да заобиколи пазарните цени, по които се купуват необходимите ресурси. Недопустимо е присъщите пазарни разходи да не се покриват от крайната цена. Това е като изкуствено задържана пружина – идва ден, в който тя ще подскочи.
– При либерализацията всеки доставчик може да опитва да изнудва потребителите с висока цена. Как това ще реши въпроса с непрозрачната прозрачност? Как ще разсечем здраво завързващия се възел в енергетиката и в цената на тока?
– Не мисля, че нещата са чак толкова драматични. Вярвам, че те може постепенно да се разрешат. Разбира се, процесът не е лесен и всеки потребител трябва да прецени риска и да не се поддава на евтини подходи за привличане на клиенти. Освен това трябва да има достатъчно участници, които да предлагат конкурентна услуга и съответно и дружествата да са подготвени така, че да е минимална бюрокрацията и всички формалности, които клиентите ще трябва да спазват. За да не се окаже, че потребителите ще плащат за администрация и бюрокрация повече, отколкото за самата електроенергия. Но аз лично смятам, че либерализацията е много позитивен процес. А цената на електроенергията не бива да се превръща в религия или в инструмент за водене на политически кампании. Тя просто трябва да отговаря на икономическата логика и с нея да не се прави социална политика. Защото това е пагубно за целия сектор. За хората, които реално имат нужда от подкрепа, ще е необходимо държавата да изгради система за подпомагане. Освен това трябва да има яснота как ще изглежда енергетиката след 20 и след 50 години, нужна е визия и дългосрочност. Това е в основата на този бизнес – нещата се случват в дългосрочен план, а не да се решават от позиция на „Идват избори“. Това е ролята на независимия регулатор – да не се допусне дестабилизиране на енергетиката чрез цената по политически и популистки подбуди. Не може с цената на електроенергията да се дестабилизира икономиката, както не бива един беден човек да е докаран до просешка тояга. Никой не иска това. Настояваме за устойчиво развитие. Ще кажа нещо, като за заглавие: През последните години ние не сме били причина за кризата. Без нашите дружества българската енергетика няма да намери изход от ситуацията. Но да не забравяме за митовете.
– Да се върнем на тях. В едно ваше интервю посочвате, че от 2000-а до 2014 г. В България за развитието на 1 км мрежа са инвестирани 8 пъти по-малко, отколкото в Чехия, а в Румъния само 2,5 пъти по-малко. Защо има такава голяма разлика?
– Защото на всеки 100 лв. при нас идват едва 68 ст. Винаги сме настоявали да имаме право на поне 150 млн. лв. инвестиции годишно, но регулаторът никога не ги е одобрявал. Тези инвестиции по някакъв начин имат минимално влияние върху цените, не казвам крайните цени за потребителите, тъй като има норма на възвръщаемост. Средната амортизационна стойност на едно съоръжение се изчислява за 30 години. Независимо дали е ЧЕЗ или държавата, трябва да се инвестира. Затова е необходима ясна и предсказуема регулаторна рамка и ясна възвръщаемост на инвестициите.
– Но вие добре знаете, че по отношение на разходите играта може да е голяма…
– Затова има контрол, затова се прави одит. Ето защо нашата компания вече ще се запише в Книгата на Гинес, тъй като в последните 4 години бяха направени повече от 70 проверки от всички държавни институции, за които се сетите. Няма такава ютилити компания в цяла Европа, която да е минала през толкова проверки. През миналата година с огромен шум беше направена проверка от ДКЕВР, защото имало стотици нарушения. Накрая се оказа, че нарушенията са предимно от административен характер. Така например се доказа, че подмяната на една важна връзка в София е в пъти по-евтина, отколкото в Чехия и в други европейски държави. Но винаги може да се даде различен прочит на всичко и да се съмняваме във всичко.
– Остава ли ЧЕЗ в България?
– ЧЕЗ дойде като стратегически партньор и ще остане такъв, въпреки че срещу нас има атака, в която вероятно има съвпадение на политически и на икономически интереси. Фактът, че целият екип остава, е показателен, че имаме стратегически намерения на Балканите. Нашата компания е сред десетте най-важни енергийни компании в Европа. Имаме много акционери и не е истина, че сме някаква мудна държавна фирма. Мит е, че изнасяме печалбата в Чехия, тъй като тя се раздава като дивидент, а между акционерите са и български пенсионни дружества.
– Вие сте дипломат, но кажете – има ли корупция в България?
– Корупцията е отвратително явление, не само в България, а навсякъде. На моето ниво обаче корупционен натиск не съм усетил. Никой не си е позволил намек, или дори шега по такъв повод. Имало е сигнали от клиенти за наши служители. Проверили сме ги внимателно и се оказа, че повечето от тях са неоснователни. Разбира се, ние проверяваме всеки един сигнал и ще реагираме остро при доказването на всяко едно подобно явление, няма да толерираме корупция сред наши служители.
– Направихте редица подобрения в услуга на клиента. Какви нови технологии и начин на работа ще въвеждате?
– Наистина за тези 10 години значително подобрихме услугите за клиенти. Мога да сравня с времето, когато като посланик живях в Драгалевци. За 30-дневно отчитане и дума не можеше да става. Нямаше електронни фактури. Никой не вдигаше телефона за клиенти. Направихме много подобрения, намалихме и технологичните разходи с най-малко 10%. Продължаваме да работим в посока подобряване на услугите и обслужването на клиентите; към днешна дата сме въвели за клиентите си 100 вида различни услуги.
– Ще има ли умни мрежи?
– При всички случаи ще се насочим към модернизация на мрежите. Регулаторът трябва да ни даде такава регулаторна рамка, че да имаме гаранция за разумна възвръщаемост на подобна инвестиция, която да не надхвърля 12 години.
– На какво отдавате намаляването на инвестициите в България през последните години?
– Факторите може да са много. Но със сигурност става дума за намалена привлекателност на инвестиционната среда, поради недостатъчната прогнозируемост за бизнеса. Компаниите искат стабилност и спокойствие, възможност да планират и да очакват възвръщаемост на инвестирания ресурс. Освен това в енергетиката има излишно политизиране. И в Чехия, и в България цената и мен ме интересува. Аз също съм клиент на ЧЕЗ, аз също трябва да направя инвестиции, за да намаля енергийните си разходи и да повлияя на сметките си, но аз добре съзнавам, че и от моя страна се изисква да бъда ефективен и добре да планирам бюджета и разходите си. Това е важно, за да повлияя на сметките си, а не да чакам регулатора.
– Кажете кои са хубавите страни да живееш и да работиш в България? И в Румъния бяхте посланик, но дойдохте тук.
– България е прекрасна страна. С вас имаме много сходни черти – и ние сме исторически скептици, не си вярваме, както и вие. Като гостуваме в Лувъра, също критикуваме разни дреболии. Подобни неща са и в Чехия. Плюс това имате прекрасна природа, прекрасна храна, прекрасни хора и прекрасна литература. След Освобождението много чехи са помагали за изграждането на вашата икономика, строителство и културен живот. Тежи ми, че протестите срещу ЧЕЗ бяха на Орлов мост, който е построен от чехи, а протестиращите дори не знаеха този факт. Хубаво е, че в двете страни имаме общи цели. И трябва да мислим за бъдещето на своята енергетика. Енергийната дипломация е огромно предизвикателство. Ние се возим в една лодка и затова ми харесва да съм тук.
