Емисиите на CO2 от електроенергийния сектор намаляват по-бързо от очакваното: делът на възобновяемите енергийни източници в производствения микс е добавил почти 10 процентни пункта за една година, паралелно с това извеждането на въглищни мощности рязко се е ускорило. Новото, второ издание Power Barometer на Евроелектрик, представя набор от ключови отраслови показатели като отразява историческо развитие в енергийния сектор и посочва предизвикателствата пред постигането на неутрална по отношение на климата на европейска икономика до 2050 г.
Европейският енергиен сектор извървява дълъг път към декарбонизация: през 2019 г. 59% от цялата електроенергия, произведена в ЕС-27 + Обединеното кралство, беше въглеродно неутрална, докато производството на електроенергия от въглища спадна с 24%. Тези основни тенденции бяха засилени през 2020 г. от въздействието на COVID-19 върху европейските икономики, тъй като производството на беземисионна електроенергия се увеличи със седем процентни пункта. Освен това анализът на Eurelectric показва, че енергийният преход в енергийния сектор няма да бъде възпрепятстван от въздействието на кризата. Тези тенденции ще се запазят през това десетилетие и към 2030 г., когато само възобновяемите енергийни източници ще представляват 60% от производствения микс.
Въглищата се оттеглят от енергийния микс
От 2000 г. насам ЕС-27 + Великобритания средната въглеродна интензивност намалява с 30% – и тъй като една част от държави-членки на ЕС ще се откажат от въглищно производство до 2030 г. – тази цифра ще намалее дори с още 43% през следващите десет години. Независимо от това, Power Barometer подчертава, че за постигане на амбициозни климатични и енергийни цели като същевременно безопасно и устойчиво се заменят въглищните мощностите за производство на електроенергия, ще са необходими значителни инвестиции за насърчаване на вятърни и слънчеви енергийни източници. Ето защо е толкова важно да се премахнат финансовите и регулаторните бариери, които пречат на по-нататъшното внедряване на възобновяеми източници.
Засилено действие, необходимо за електрификация
Въпреки че европейският енергиен сектор намалява своите емисии на CO2 със забележителни темпове, демонстрирайки своя потенциал да се превърне в решение за декарбонизация на други сектори, електричеството в момента представлява само 22% от прякото потребление на енергия. Тази цифра се е увеличила само с два процентни пункта от 2010 г. Следователно, спешно е необходима по-бърза и задълбочена електрификация, за да се подкрепи преминаването към въглеродно неутрална икономика на ЕС. За да ускори темпото на електрификация, Power Barometer разкрива, че са необходими допълнителни усилия в транспортния и строителния сектор, където огромен потенциал остава неизползван.
По време на уебинар, посветен на новото издание на Power Barometer, евродепутатът Мортен Петерсен, заместник-председател на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, коментира: „Трябва да дадем приоритет на електрификацията на нашето общество, тъй като то е едно от най-рентабилни начини за намаляване на емисиите на CO2 “.
Според Thomas Novak – главен секретар на Европейската асоциация за термо помпи (EHPA) „Power Barometer показва, че декарбонизацията на отоплителния сектор е възможна със съществуващите технологии. Ефективната електрификация с термопомпи е може би най-обещаващата опция – за жилищни и търговски сгради, както и за промишлени приложения и централно отопление. Сега тя ще бъде ключова да се оформи пазарна среда, в която най-екологичната технология е и най-рентабилната.
Необходимoст от допълнителни действия
Необходимо е допълнително ускоряване, за да се постигнат амбициозните целите на ЕС за 2030 г., които обхващат цялата икономика, включително секторите за крайното потребление, които все още са силно зависими от изкопаемите горива. Същността на нетната нулева амбиция на ЕС все повече ще бъде да замени потреблението на енергия в сектори като транспорт, сгради и промишленост с нисковъглеродна електроенергия, като същевременно изгради капацитет за чиста енергия. По-конкретно, темпът на разгръщане на вятърния и слънчевия капацитет трябва да се удвои, за да се постигнат амбициозните цели на ЕС за 2030 г. На европейско ниво през последните седмици все по-усилено се обсъжда 60% намаление на емисиите на парникови газове до 2030.
За да се резлизират амбизиозните цели, трябва спешно да бъдат разгледани редица въпроси:
Първо, няколко фактора сериозно възпрепятстват внедряването на ново производство на енергия, съхранението и нови инвестиции в модерни мрежи. Напоследък ограниченията на COVID-19 забавиха много проекти. Голяма част от соларните проекти са отложени за следващите две-три години. Много е важно да се подчертае, че разрешителните процедури забавят напредъка. Трябва спешно да се предприеме цялостен подход, който премахва бариерите както на местно, национално ниво, така и на равнище ЕС.
В хода на дискусията на уебинара, беше подчертано важността на провеждането на тръжни процедури при подбора на ВЕИ проекти за реализация.
Второ, необходими са мерки за ускоряване на електрификацията. Тъй като клиентите все повече избират електричество, когато купуват нови автомобили, необходимата инфраструктура за зареждане трябва да бъде внедрена. Ще бъдат необходими и мерки за подобряване на електрификацията във връзка със сградите и индустрията.
Трето, ЕС трябва да предприеме стъпки за избягване на нелоялна конкуренция и внос на електрическа енергия, базирана на въглища, от трети страни. Power Barometer отчита стръмен и рязко увеличение от 3 TWh на над 20 TWh електроенергия, внасяна годишно извън ЕС през последните 5 години. Поради слабото регулиране на енергията и климата, средната интензивност на CO2 на тази внесена електроенергия е два до три пъти по-висока от тази, произведена в Европа.
Зза повече информация: тук
