EURELECTRIC дефинира една от “сивите зони” за ЕРД – инфраструктурата за зареждане на електромобили
Инфраструктурата за зареждане на електромобили, заедно със съхранението на енергия и управлението на данни се считат за „сива зона“ за ЕРД. Наскоро публикуваният доклад на EURELECTRIC Charging infrastructure for electric vehicles анализира предизвикателствата и възможностите, свързани с въвеждането на инфраструктура за зареждане на електромобили (EV). Документът предлага модел за ЕРД относно инфраструктурата за зареждане на EV в държави, в които все още няма конкуренция на този пазарен сегмент.
Електромобилността е съществена част от решението на транспортните и енергийните предизвикателства пред Европа. EURELECTRIC счита, че има три съществени стълба от значение за създаване на широкомащабна електромобилност в Европа: обществена подкрепа, стандартизация и оперативна съвместимост като основа за нови услуги и внедряване на инфраструктура за зареждане на EV.
Настоящият доклад е фокусиран върху третия стълб като анализира предизвикателствата и възможностите, свързани с въвеждането на инфраструктура за зареждане на EV и в частност – общественото измерение като основен стълб.
Един от вариантите за разгръщането на обществената инфраструктура за зареждане на EV е обявяването на публичен търг, който ще позволи на пазарните сили да се състезават за предоставянето на услугата. Въпреки това, няколко страни вече са избрали различен модел, при който на операторите на разпределителни системи (ОРС) са дадени отговорностите за притежаване и техническа експлоатация на инфраструктурата като разширение на дейностите, подлежащи на регулиране. Тази опция позволява на пазарните участници да извършват търговска експлоатация на станциите за зареждане и на ОРС да осигуряват измерване на енергията. Други държави са избрали общините да отговарят за тази инфраструктура.
По принцип, EURELECTRIC разглежда осигуряването на инфраструктура за зареждане на EV като пазарна дейност. Въпреки това, в тези държави, в които конкуренцията все още не е започнала и където частните инвеститори се колебаят да инвестират, ОРС могат да бъдат собственици и / или технически оператори на инфраструктура за зареждане, особено на обществени места. Тази дейност ще разшири регулираните дейности, които те осъществяват. В тези случаи, инфраструктурата ще бъде част от активите на разпределителните компании и възстановяването на направените разходи от ОРС трябва да се осигури или чрез включване в регулаторната база на активите, или да бъде финансирана чрез публични ресурси.
След като пазарът „узрее“, инфраструктурата за зареждане ще се движи към конкуренция като се има предвид необходимостта от избягване на невъзвръщаеми разходи и блокирани активи за ОРС.
Когато се развие този бизнес модел, и с разпореждане на регулатора, ОРС могат да останат собственици на тези активи докато разходите се възстановят, или те могат да продават тези активи на съответните участници на пазара на цена=остатъчни разходи. Независимо от това, оперирането ще бъде прехвърлено към пазарен участник (например чрез търгове).
Вижте целия доклад тук.
