Документът на CEER „Status Review on application of the supply standard foreseen in the Security of Supply Regulation“ предлага преглед на статуса на прилагане на стандарта за доставка на газ, предвиден в Регламента за сигурност на доставките (Регламент (ЕС) №994/2010 на ЕП и на Съвета от 20 октомври 2010г. относно мерките за сигурността на доставките на газ и за отмяна на Директива 2004/67/ЕО на Съвета). Целта на регулаторния документ е да се идентифицират действащите национални практики по прилагане на законодателството и да се сподели опитът по темата, съобщен от НРО.

Съгласно член 8 от Регламента (и член 6 от Регламент 2017/1938) определеният от държавата-членка компетентен орган изисква от предприятията за природен газ, които той идентифицира като задължени лица, да предприемат мерки, които да гарантират доставката на газ на защитените клиенти на държавата – членка в следните случаи:

(А) при екстремни температури по време на 7 – дневен пиков период, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години;

(Б) всеки период от най-малко 30 дни на изключително високо търсене на газ, настъпващ със статистическа вероятност веднъж на 20 години; и

(В) за период от най-малко 30 дни в случай на прекъсване на най-голямата единична газова инфраструктура в средностатистически зимни условия.

Регламентът дава известна гъвкавост по отношение на дефинирането и прилагането на стандартите за сигурност; при спазване на изисквания на Регламента, държавите могат да наложат и по-високи стандарти за сигурност.

Компетентен орган: Повечето от държавите-членки са поверили отговорността за сигурността на доставките на министерството, компетентно по въпросите на енергетиката – НРО е компетентен орган само в 5 държави-членки. Това не означава непременно, че тази отговорност предоставя ексклузивни права/ангажименти на министерството, тъй като НРО често са ангажирани по темата и могат да имат конкретни правомощия, както е определено в националните закони, касаещи природния газ (например австрийският НРО е отговорен по закон за мониторинга на стандарта за доставка).

Основна констатация: повечето държави-членки прилагат правилото „Веднъж на 20 години“ и изчисляват съответната екстремна консумация на газ по динамичен статистически начин (годишна актуализация на базата на исторически данни). Това редовно актуализирано изчисление служи като изходна база за оценката на риска – както се изисква от регламента.

Дефиниране на защитените клиенти: съществуват разнообразни дефиниции за защитени клиенти – от домакинства (напр. Австрия и Финландия) до максимално разширяване на дефиницията (включително малки и средни предприятия, присъединени към разпределителната мрежа и основните социални услуги, доколкото съвместно съставляват ≤ 20% от крайното потребление на газ и централно отопление).

Ангажименти за съхранение на газ: различните държави-членки прилагат от леки до тежки задължения за съхранение по отношение на нивата на пълнене (нагнетяване) за съхранение, други нямат задължения за съхранение, а някои имат стратегически хранилища.

Обеми на защитения газ: изчисленията, основани на последните данни на Евростат за 2016 г., показват, че най-малко 36,9% от потреблението на газ в ЕС-28 е защитено съгласно Регламента (2016 данни), което възлиза на 1823,20 TWh. Обемите и дяловете в националното потребление на защитен газ варират значително в различните държави-членки.

Кой има задължения за съхранение?	Кой отговаря за сигурността на доставките?
Кой прилага завишени стандарти за сигурност?	Какъв е обхватът на защитените клиенти?