Една седмица след срещата на Съвета на европейски министри по екология, Европейският Парламент прие в пленарна зала своя гледна точка по Пътната карта 2050. Макар и приетият доклад по Пътната карта с 398 гласа „за“, 132 „против“ и 104 „въздържали се“ да няма правно обвързващо значение, то това е значим политически знак за вижданията на Парламента за дългосрочното развитие.
Парламентът прие етапни стойности за емисиите в 2030, 2040 и 2050 години, но отхвърли индикативните цели за същите периоди като разликата в терминологията остава неясна. В същото време в пленарна зала бяха отхвърлени предложенията за по-високи цели от 25% и 30% за намаление на емисиите до 2020та. Все пак, подобно на промените в гласуваната Директива за енергийната ефективност в Парламентарната комисия, Парламентът дава възможност на Европейската Комисия да променя схемата за търговия с емисии по негова преценка. Това може да се наложи особени в случай на „изтичане на емисии“ в трети страни.
Парламентът също така подкрепи обвързващи цели за ВЕИ до 2030, както и развитието на мрежовата инфраструктура за целта. В тази ситуация остават отворени въпросите, каква ще е връзката между целите за ВЕИ и за емисиите. Също така предстои да бъде конкретизирано какво ще бъде съотношението на директната регулация (цена на емисиите) и индиректната регулация (предотвратяване на изтичане на емисиите чрез подкрепящи механизми).
Междувременно
Според Пиер Ноел от университета в Кеймбридж именно това е една критичните точки на цялостния подход на Европейския съюз. Европа тихо изоставя политиката си на ограничаване на въглеродния диоксид като не използва пълноценно ценообразуване на емисиите, а подкрепя политика в полза на възобновяемата енергия чрез преки субсидии (и много значителни). Тази промяна ще има драматични последици за заместването на въглищата от природния газ като гориво. Тъй като емисиите от енергийния сектор са ограничени в рамките на схемата за търговия с емисии, агресивното разработване на ВЕИ потиска цената на разрешителните за въглеродния двуокис и така въглищата остават конкурентни спрямо газа. Емисиите се пренасочват към други места, но не са намалени. Това е една от причините в Европа да не се наблюдава заместване на въглищата с газ, подобно на процесите в Америка или в Азия в следствие на нарастващите количества на втечнен газ на световния пазар напоследък.
