Тристранните дискусии по първия под-пакет от новия законодателен пакет „Чиста енергия за всички европейци“ приключиха рано сутринта на 20 юни, като по този начин рамкираха управлението на Енергийния съюз и поставиха ЕС на устойчив път за изпълнение на обещанията му по Парижкото споразумение. С директивата за възобновяемите енергийни източници, завършена една седмица по-рано, и постигнатото споразумение само час преди започването на дискусиите по директивата за енергийната ефективност, Европейският съюз вече има ясен път с инструменти и цели, за да постигне целите си в областта на климата и енергетиката след 2030 г.
Макар окончателният текст все още се усъвършенства от правните служби на ЕК, има няколко основни резултата, които бяха публично оповестени, след като законодателите приключиха своята среща. Задължителната цел на ЕС за възобновяеми енергийни източници от 32% и индикативната цел за енергийна ефективност от 32,5% до 2030 г. вече са включени в регламента, като държавите-членки постигнаха съгласие за ясен график за постигане на целите до 2030 г. Конкретно за възобновяемите източници, националните администрации ще трябва да гарантират, че 18% от тяхната цел ще бъде изпълнена до 2022 г., 43% до 2025 г. и 65% до 2027 г. с първи преглед на ЕС за цялостния напредък и ефективността на прилагане на регламента, договорен за 2023 г. На този етап не е постигнато съгласие за задължително попълване на пропуските, но Европейската комисия ще има правото да предприеме бързи действия на равнище ЕС, ако бъдат открити пропуски при изпълнението или амбициите.
Регламентът за управлението също така ще гарантира, че както по-краткосрочното планиране на политиките, така и дългосрочните енергийни и климатични стратегии са по-добре рационализирани в целия ЕС. Очаква се държавите-членки да представят до края на 2018 г. своите проекти на интегрирани национални планове Енергетика и околна среда, които да бъдат окончателно финализирани до 31.12.2019 г. След това те трябва да бъдат актуализирани на всеки десет години. Първият такъв интегриран национален план трябва да покрива периода 2021-2030 г. като взема предвид и по-дългосрочните перспективи. Тези интегрирани планове трябва да включват националните цели, принос, политики и мерки за всяко от петте измерения на Енергийния съюз – декарбонизация, енергийна ефективност, енергийна сигурност, вътрешен енергиен пазар и развойна дейност, иновации и конкурентоспособност.
До 2020 г. страните-членки ще трябва да подготвят дългосрочни стратегии относно националните нисковъглеродни политики до 2050, гарантиращи, че краткосрочните планове ще бъдат адекватно отразени в по-дългосрочното планиране. Въпреки че регламентът за управление е по-скоро съвкупност от меки политически инструменти, равнището на интеграция и социализация на различните етапи от изготвянето на националната политика в областта на енергетиката и климата ще осигури съгласуваност на мерките и инструментите, приети от държавите-членки по пътя към постигане на индивидуалния им дял в Целите на ЕС за климата и енергетиката.
Директивата за възобновяемите енергийни източници включва и цел от 14% за възобновяемите енергийни източници в транспорта. Множителят за електроенергия е определен на 4 за пътен транспорт и 1,5 за железопътен транспорт. Новите биогорива трябва да достигнат 0,2% от целта през 2022 г., 1% през 2025 г. и 3,5% през 2030 г. Биогоривата от първо поколение ще бъдат ограничени до нивото на консумацията на всяка държава-членка през 2020 с максимален праг от 7%. Новата директива признава правото на потребителите да произвеждат и продават своята електроенергия. В този случай държавите-членки не могат да прилагат данъци и такси върху електричеството, произведено от инсталации за собствени нужди, например ако инсталацията е под 30 kW или ако общият дял на собствената консумация е под 8% от общите инсталирани мощности за електропроизводство в страната. Средствата на ЕС трябва също да се използват за подпомагане на увеличаването на дела на възобновяемата енергия в регионите, в които има високи въглеродни емисии.
Директивата за енергийна ефективност вече съдържа незадължителна цел на ЕС от 32,5%, съчетана с национална обвързваща подцел, която задължава държавите-членки да реализират 0,8% спестявания ежегодно за периода 2021-2030. Целта ще бъде преразгледана през 2023 г., за да бъдат отчетени значителните намаления на разходите в резултат на икономически или технологични промени. Тоест, целта може да бъде само повишавана, не и да се намалява. Макар подробностите относно споразумението за това какво да включва базовата линия все още да не са известни, което е предизвикателство за количественото определяне на нивото на „реални спестявания“, договорени от трите институции, има отлични новини за електроенергийния сектор. За първи път първичният енергиен фактор (ПЕФ) за електроенергията е намален от 2,5 на 2,1, като има възможност да се преразглежда на всеки 4 години. През последните години електроенергийната индустрия положи много усилия да повиши осведомеността за значението на намаляването на тази стойност, тъй като до момента тя не отразяваше промяната на енергийния микс и в крайна сметка възпрепятстваше електрификацията на други въглеродно-интензивни сектори.
За първи път се появява задължително изискване страните-членки да използват част от мерките за енергийна ефективност, за да подпомогнат уязвимите потребители, включително енергийно-бедните. Плановете трябва да съдържат оценка на броя енергийно бедни домакинства във всяка държава от ЕС, както и национална индикативна цел за намаляването им, ако този брой е значим. Страните-членки трябва да предвиждат политики и мерки за намаляване на енергийната бедност, включващи както мерки от социалната политика, така и съответни целенасочени национални програми.
