Европейската комисия публикува наскоро Доклад относно референтните показатели за разпространението на интелигентни измервателни устройства в ЕС в електроенергийния и газов сектор. Документът е подготвен от един от водещите консултанти в Европа, а именно Трактебел.

За да насърчи прехода на своята икономика от централизирана, силно „скована“ енергийна система, базирана на изкопаеми горива към гъвкава, децентрализирана, декарбонизирана енергийна система, ЕС непрекъснато адаптира своята политика и регулаторна рамка. Съответно пакетът „Чиста енергия за всички европейци“ е замислен като основен стълб на Стратегията на Енергийния съюз.

Тъй като дигитализацията е основен фактор за постигането на устойчива и сигурна мрежа на бъдещето, наскоро актуализираните регулаторни инструменти на Европейския съюз подчертават повече от всякога необходимостта от широкомащабно внедряване на интелигентни електромери. Някои държави вече се намират в напреднал етап на въвеждане на интелигентни измервателни устройства в електроенергийния и газов сектор, а други са все още са в началото на този процес.

И все пак, целите на ЕС по отношение на енергийния преход няма да бъдат постигнати, ако всички европейски граждани не се окажат на един и същи бряг. По този начин са необходими усилия за хармонизация и трябва да се предоставят насоки на заинтересованите страни, за да се спазва последователното прилагане на разпоредбите за интелигентните електромери в държавите-членки. Европейската комисия преди това призовава за намиране на подходящ подход за внедряване на интелигентни измервателни системи в енергетиката

В Директива 2009/72 / ЕО за електроенергията и в Директивата за газ 2009/73 / ЕО е предвидена необходимостта от провеждане на анализ на ползите от разходите (Cost Benefits Analysis-CBA) относно внедряването на интелигентни измервателни системи във всяка държава-членка. През 2014 г. от Европейската комисия беше представен първия доклад за сравнителен анализ.

Целта на това изследване е да актуализира информацията от първия доклад за сравнителен анализ, да прецени напредъка по отношение на интелигентното измерване оттогава до днес като отиде една стъпка по-напред, а именно да събере резултатите от извървения опит и поуките от предишни мащабни навлизания на интелигентни измервателни уреди. Това ще помогне за предоставянето на поглед и насоки за държавите-членки, които понастоящем планират стратегията си за внедряване.

Съгласно европейското законодателство държавите-членки осигуряват въвеждането на интелигентни измервателни системи, които подпомагат активното участие на потребителите на пазара на доставки на електроенергия. Въвеждането на тези измервателни системи може да бъде обект на икономическа оценка на всички дългосрочни разходи и ползи за пазара и индивидуалния потребител или коя форма на интелигентно измерване е икономически оправдана и разходно-ефективна и какъв график за тяхното разпределение е осъществим. В зависимост от тази оценка (която следва да е извършено до 3 септември 2012) държавите-членки или компетентен орган, който е определен от тях, изготвят график с краен срок от до 10 години за въвеждането на интелигентни измервателни системи. При наличието на положителна оценка за инсталирането на интелигентни електромери, на най-малко 80 % от потребителите се осигуряват интелигентни измервателни системи до 2020 г.

Целта на този доклад е да се оцени докъде са стигнали държавите-членки в своите национални планове за изпълнение на това задължение. Първият аспект, който трябва да се вземе предвид, е разработването на закони за прилагане, които ще позволят да се въведе стратегия за внедряване и подробни спецификации да бъдат приети на национално ниво.

Съгласно данните на доклада 3/4 от държавите-членки са приели конкретни законови разпоредби за въвеждането на интелигентни измервателни системи в електроенергийния сектор.

Към юли 2018 г. всички държави, освен две държави, са извършили анализ разходи -ползи за широко мащабно навлизане на интелигентни електромери до поне 80% до 2020 г., като резултатите за повечето от тях са положителни. Германия, Чехия, България и Ирландия са страните, които са направили анализ разходи -ползи, въз основа на който е взето отрицателно решение за широко внедряване на интелигентни устройства.

Най-честите ползи, които са взети предвид в анализа разходи-ползи за интелигентно измерване на електроенергията, са свързани с операторите на разпределителната мрежа, а именно оперативните спестявания, които могат да бъдат постигнати чрез отдалечено отчитане на електромерите и намаляване на нетехническите загуби.

75% от държавите-членки също са посочили, че този вид устройства спомагат за намаляване на сметките на потребителите в резултат на по-отговорно потребление на енергията, водещо до повишената енергийна ефективност .

Основни ключови параметри, получени в резултат на анализите разходи – ползи в ЕС, сектор Електроенергетика.

Към 2018 г. 34% от всички точки за измерване на електроенергия са оборудвани с интелигентен измервателен уред (около 99 милиона броя). Изследването показва, че 35% от домакинствата разполагат с интелигентни измервателни устройства и 28% от МСП.  Въз основа на първоначално обявените планове, отчетени в първия доклад за сравнителен анализ от 2014 г., внедряването  на интелигентни електромери до 2020 г. трябваше да достигне 72% в целия ЕС.

Предвид бавния напредък досега и скоростта на внедряване, наблюдавана през 2017 г., авторите на Доклада прогнозират, че до 2020 г. ще бъдат инсталирани само 24 милиона допълнителни интелигентни измервателни устройства като общият им брой ще бъде 123 милиона, което би съответствало на 43 % внедряване. При средно претеглена цена за изнервателна точка от 172 евро, внедряването на тези 123 милиона интелигентни електромера ще изисква обща инвестиция от над 21 милиарда евро.

С оглед на актуализираните си планове държавите-членки ще продължат въвеждане на интелигентни измервателни уреди като до 2024 г. ще бъдат инсталирани 223 милиона интелигентни измервателни уреди (в домакинства и малки и средни предприятия), което съответства на 77% внедряване или инвестиции в размер на 38 милиарда евро. До 2030 г. се очаква да бъдат инсталирани 266 милиона интелигентни измервателни уреди (което отговаря на 92% внедряване), което ще представлява общо инвестиции от 46 милиарда евро.

В момента на подготовката на този доклад повече от половината от държавите-членки са достигнали 10% внедряване на интелигентни измервателни уреди, което означава първа важна стъпка в техните мащабни програми за навлизане на пазара. Седем вече са достигнали 80% като Дания или дори са завършили мащабната си система за интелигентно измерване на електроенергия като Естония (> 98% през 2017 г.), Финландия (100% 2013 г.), Италия (95% до 2011 г.), Малта (80-85% до 2014 г.), Испания (100% в края на 2018 г.) и Швеция (100% до 2009 г.). Някои от тях вече продължават с второто поколение интелигентни устройства като Италия или планират това (например Финландия и Швеция). Независимо от това, само няколко от останалите държави-членки, които са се ангажирали с цели, все още са на път да достигнат целта за 80% внедряване до 2020 г .; някои от тях сега си поставят тази цел чак за 2030 г. Една от причините за тези забавяния за разпространението им е свързана с приемането от потребителите, проблем, който в доклада е допълнително проучен. Както е описано в съответния раздел 5.3.3 за резултатите от потребителите, държавите-членки са предприели контрамерки за справяне с тези предизвикателства и са спечелили доверие към интелигентното измерване.

Към Доклада: тук