Начало НовиниАнализиСъбитияВъзможности за въглеродно ценообразуване в Енергийната общност

Върни се назад

Назад

Възможности за въглеродно ценообразуване в Енергийната общност

Възможности за въглеродно ценообразуване в Енергийната общност

Енергийната общност проучва четири варианта за ценообразуване на въглеродните емисии, с цел ускоряване на интеграцията в ЕС и на енергийния преход в Енергийната общност, предложени от Европейската комисия: регионална система за търговия с емисии (СТЕ), СТЕ с фиксирани цени, данък върху въглеродните емисии и интегриране в СТЕ на ЕС.

Тези варианти, описани в Оценката на въздействието за създаване на регионална система за търговия с емисии в договарящите страни от Енергийната общност и представени на Съвета на министрите през декември 2024 г. във Виена, са в отговор на по-ранното искане на договарящите страни за подробен анализ на плюсовете и минусите на различните модели за ценообразуване на въглеродните емисии за региона. Сценариите варират от ценообразуване само за електроенергия до по-широк обхват с постепенно привеждане в съответствие със СТЕ на ЕС.

Съветът на министрите e приканил договарящите се страни да обмислят констатациите от проучването и да съобщят на Европейската комисия и на секретариата предпочитаните от тях сценарии за политика на ценообразуване на въглеродните емисии много преди неофициалното заседание на Съвета на министрите през юли 2025 г. Това ще послужи за изготвянето на проектопредложението за актуализиране на Пътната карта за декарбонизация, която включва ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Очаква се предложението, изготвено от Комисията, да бъде прието от Съвета на министрите през 2025 г., съобщава Секретариатът на Енергийната общности.

Очаква се решенията за ценообразуване на въглеродните емисии, взети от договарящите се страни, да ги приведат в по-тясно съответствие със системата на ЕС, която се основава на принципа „замърсителят плаща“. Процесът на ценообразуване на въглеродните емисии се ускорява от пълното прилагане на механизма на ЕС за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM) през 2026 г., което гарантира, че вносните стоки, включително електроенергията, ще бъдат изправени пред същите разходи за въглеродни емисии като продуктите от ЕС. Това ще се отрази на износа от Енергийната общност. В последния доклад на Секретариата на Енергийната общност за проследяване на готовността на Западните Балкани за CBAM се подчертава напредъкът в действията на региона в областта на енергетиката и климата, но и въпросите, по които все още е необходимо наваксване.


Можете да се запознаете на този линк с резюмираната по-долу Оценка на въздействието на създаването на регионална система за търговия с емисии в договарящите се страни от Енергийната общност.

В проучването се разглеждат три основни сценария за политики за въглеродно ценообразуване в договарящите страни в Енергийната общност и техните варианти:

  1. Сценарий П1: СТЕ само за електроенергия:
    • Ценообразуване на въглеродните емисии само за електроенергийния сектор.
    • Варианти:
      • П1А: Бързо изравняване с цените в рамките на СТЕ на ЕС до 2030 г.
      • П1Б: Постепенно повишаване на цените, изравняване с тези на СТЕ на ЕС до 2035 г.
  2. Сценарий П2: СТЕ за всички сектори, за които се прилага CBAM:
    • Разширяване на ценообразуването на въглеродните емисии до секторите, обхванати от Механизма за коригиране на въглеродните емисии на границата (CBAM), като например стомана и цимент.
    • Варианти:
      • П2А: Пълно търгуване.
      • П2Б: 50% безплатни квоти до 2035 г.
  3. Сценарий П3: Интегриране в СТЕ на ЕС:
    • До 2030 г. СТЕ на страните от Общността се интегрира напълно в EU-ETS, като квотите и механизмите за съответствие отразяват стандартите на ЕС.

Основни изводи


Въздействие върху енергийната система

  • Търсене на енергия:
    • Сценариите за декарбонизация предвиждат намаляване на търсенето на енергия с 21-22% до 2040 г. благодарение на мерките за ефективност в сградите и транспорта.
    • Делът на електроенергията в енергийния микс се увеличава до 33% до 2040 г.
  • Производство на електроенергия:
    • Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), особено вятърната и слънчевата енергия, доминират в бъдещото производство на електроенергия.
    • Високите цени на въглеродните емисии ускоряват постепенното спиране на използването на въглища, които се заменят с ВЕИ и в по-малка степен с природен газ.
  • Ефективност на ценообразуването на въглеродните емисии:
    • Сценариите П2 и П3 постигат значителни намаления на емисиите, като П3 показва най-бърза декарбонизация поради по-широкия секторен обхват и по-високите цени на въглеродните емисии.

Макроикономически въздействия

  • БВП:
    • Въвеждането на ценообразуване на въглеродните емисии има незначително въздействие върху растежа на БВП (-0,22% до -0,64% кумулативно намаление до 2040 г.).
    • Инвестициите във възобновяема енергия и енергийна ефективност компенсират голяма част от икономическата тежест.
  • Заетост:
    • Увеличаване на заетостта се наблюдава в секторите, свързани с възобновяемата енергия, строителството и енергийната ефективност.
    • Зависимите от въглищата региони могат да изпитат локална загуба на работни места, което се смекчава от целенасочено рециклиране на приходите.
  • Разходи за електроенергия:
    • Разходите за електроенергия се увеличават с 13-29% до 2030 г., което се дължи на ценообразуването на въглеродните емисии и инвестициите във ВЕИ.
    • Сценариите с постепенно въвеждане на въглеродно ценообразуване (П1Б, П2Б) свеждат до минимум ценовите сътресения в сравнение с незабавното привеждане в съответствие с цените на СТЕ на ЕС.

Намаляване на емисиите

  • Сценариите П2 и П3 постигат значително намаляване на емисиите:
    • Сценарий П3 намалява емисиите по СТЕ с 43 % до 2030 г. в сравнение с базовия сценарий.
    • П1Б, с неговия постепенен подход, постига по-ниски намаления (22,4 % до 2030 г.).

Използване на приходите от въглеродни емисии

  • Приходите от ценообразуването на въглеродните емисии (до 1,12 % от регионалния БВП) могат да финансират:
    • проекти за възобновяема енергия.
    • подкрепа за домакинствата за смекчаване на повишаването на цените на електроенергията.
    • обучение на работната сила и подпомагане на заетостта.

Препоръки

Постепенно определяне на цените на въглеродните емисии:

    • Да се започне със СТЕ с фиксирани цени или с данъци върху въглеродните емисии, като до 2030-2035 г. се премине към пазарна СТЕ.

Секторно разширяване:

    • Разширяване на обхвата на ценообразуването на въглеродните емисии до промишлени сектори извън електроенергийния сектор с цел по-значимо намаляване на емисиите.

Рециклиране на приходите от СТЕ:

    • Приоритизиране на мерките за социална подкрепа, екологичните инвестиции и данъчните облекчения, за да се сведат до минимум икономическите смущения.

Съгласуване с ЕС:

    • Ускоряване на институционалната и регулаторната подготовка за интегриране със СТЕ на ЕС.

Заключение

Определянето на цените на въглеродните емисии е ефективен механизъм за декарбонизация, насърчаващ инвестициите в чиста енергия и намаляващ емисиите в интензивните на въглеродни емисии сектори. Чрез привеждане в съответствие с политиките на ЕС в областта на климата страните от Енергийната общност могат да постигнат своите цели в областта на климата, като същевременно се справят с икономическите и социалните предизвикателства чрез иновативни политически проекти и рециклиране на приходите.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: