Европейската комисия одобри френска схема на стойност 5 млрд. евро за подпомагане на енергоемки предприятия от различни сектори в контекста на руската инвазия в Украйна.

Схемата беше одобрена на 1 юли 2022 година съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета от Комисията на 23 март 2022 г., въз основа на член 107, параграф 3, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“), като се признава, че икономиката на ЕС изпитва сериозни сътресения.

Изпълнителният заместник-председател Маргрете Вестагер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията, заяви:

„Енергоемките предприятия бяха особено силно засегнати от настоящата геополитическа криза и последвалото увеличение на цените на енергията. Тази схема на стойност 5 млрд. евро ще позволи на Франция да смекчи въздействието на нарастващите производствени разходи върху тези предприятия, които играят ключова роля за френската икономика. Ние продължаваме да подкрепяме Украйна и нейния народ. Същевременно продължаваме да работим в тясно сътрудничество с държавите-членки, за да гарантираме, че националните мерки за подкрепа могат да бъдат въведени своевременно, координирано и ефективно, като същевременно се защитават равнопоставените условия на конкуренция в единния пазар.“

Френската мярка

Франция уведоми Комисията за схема на стойност 5 млрд. евро за подпомагане на енергоемки предприятия в контекста на руското нахлуване в Украйна в обхвата на Временната кризисна рамка.

В рамките на тази мярка, която ще бъде управлявана от Генерална дирекция „Публични финанси“ („Direction Générale des Finances Publiques“), помощта ще бъде под формата на преки безвъзмездни средства за покриване на допълнителните разходи, дължащи се на сериозното увеличение на цените на природния газ и електроенергията.

Мярката ще бъде отворена за енергоемки предприятия от всички сектори, с изключение на кредитни и финансови институции.

Мярката обхваща три допустими периода, за които могат да се подават заявления за помощ: i) от март до май 2022 г.; ii) от юни до август 2022 г.; и iii) от септември до ноември 2022 г.

Комисията установи, че френската схема е в съответствие с условията, определени във Временната рамка за действие при кризи. По-специално, общата помощ за един бенефициер не може да надвишава 30 % от допустимите разходи, като максималният размер е 2 млн. евро. Енергоемките потребители, които претърпят оперативни загуби, могат да получат допълнителна помощ в размер до 25 млн. евро, а ако работят в особено засегнати сектори и подсектори – до 50 млн. евро.

Освен това общият размер на помощта за енергоемките потребители не може да надхвърля 50 % от допустимите разходи, а за тези, които извършват дейност в особено засегнати сектори – 70 %. Общата помощ може да покрие максимум 80 % от понесените загуби. И накрая, публичната помощ ще бъде предоставена не по-късно от 31 декември 2022 г.

Комисията установи, че френската схема е необходима, подходяща и пропорционална за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката на държава членка в съответствие с член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС и условията, определени във Временната рамка за действие при кризи.

Въз основа на това Комисията одобри мярката за помощ съгласно правилата на ЕС за държавните помощи.

Контекст и допълнителна информация

На 23 март 2022 г. Комисията прие Временната рамка за държавните помощи при криза, за да даде възможност на държавите-членки да използват гъвкавостта, предвидена в правилата за държавните помощи, за да подкрепят икономиката в контекста на руската инвазия в Украйна.

Временната рамка за кризи предвижда следните видове помощи, които могат да бъдат предоставяни от държавите членки:

• Ограничени размери на помощта под каквато и да е форма в размер до 35 000 евро за засегнати от кризата дружества, работещи в секторите на селското стопанство, рибарството и аквакултурите, и в размер до 400 000 евро за засегнато от кризата дружество, работещо във всички останали сектори;
• Ликвидна подкрепа под формата на държавни гаранции и субсидирани заеми; и
• Помощ за компенсиране на високите цени на енергията. Помощта, която може да бъде отпусната под всякаква форма, ще компенсира частично дружествата, по-специално интензивните потребители на енергия, за допълнителните разходи, дължащи се на извънредното увеличение на цените на газа и електроенергията. Общият размер на помощта за един бенефициер не може да надхвърля 30 % от допустимите разходи, но не повече от 2 милиона евро във всеки един момент. Когато дружеството претърпи оперативни загуби, може да е необходима допълнителна помощ, за да се гарантира продължаването на икономическата дейност. Поради това за енергоемките потребители интензитетът на помощта е по-висок и държавите-членки могат да предоставят помощ, надвишаваща тези тавани, до 25 млн. евро, а за дружества, работещи в особено засегнати сектори и подсектори – до 50 млн. евро.

Контролираните от Русия субекти, на които са наложени санкции, ще бъдат изключени от обхвата на тези мерки.

Временната кризисна рамка включва редица предпазни мерки:

• Пропорционална методология, изискваща връзка между размера на помощта, която може да бъде отпусната на предприятията, и мащаба на тяхната икономическа дейност и изложеност на икономическите последици от кризата;
• Условия за допустимост, например определяне на енергоемките потребители като предприятия, за които покупката на енергийни продукти възлиза на поне 3 % от стойността на продукцията им; и
• Изисквания за устойчивост. Държавите-членки се приканват да обмислят по недискриминационен начин въвеждането на изисквания, свързани с опазването на околната среда или сигурността на доставките, когато отпускат помощ за допълнителни разходи, дължащи се на изключително високите цени на газа и електроенергията.

Временната кризисна рамка ще бъде в сила до 31 декември 2022 г. С оглед на осигуряването на правна сигурност Комисията ще прецени преди тази дата дали е необходимо тя да бъде удължена. Освен това, по време на периода на прилагане на рамката, Комисията ще преразглежда нейното съдържание и обхват в светлината на развитието на енергийните пазари, на други пазари на суровини и на общата икономическа ситуация.

Временната рамка за действие при кризи допълва широките възможности на държавите-членки да разработват мерки в съответствие със съществуващите правила на ЕС за държавните помощи. Например правилата на ЕС за държавните помощи позволяват на държавите-членки да помагат на дружествата да се справят с недостига на ликвидност и да се нуждаят от спешна помощ за оздравяване. Освен това член 107, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз дава възможност на държавите- членки да компенсират дружествата за вредите, пряко причинени от извънредни обстоятелства, като тези, причинени от настоящата криза.

Освен това на 19 март 2020 г. Комисията прие временна рамка в контекста на епидемията от коронавирус. Временната рамка за COVID беше изменена на 3 април, 8 май, 29 юни, 13 октомври 2020 г., 28 януари и 18 ноември 2021 г. Както беше обявено през май 2022 г., Временната рамка COVID не беше удължена след определената дата на изтичане – 30 юни 2022 г., за повечето от предвидените инструменти.