Европейската сметна палата (ЕСП) посочва в последния си доклад, че планът REPowerEU  не постига очаквания напредък в момент, когато енергийната сигурност на Европа отново е изправена пред рискове, свързани с напрежението в Близкия изток. Планът има за цел постепенно да прекрати вноса на руски изкопаеми горива и да ускори прехода към чиста енергия, но засега резултатите са ограничени. Той все още има слабо отражение върху националните политики, като 27-те държави членки са поели ангажименти за по-малко от една пета от необходимите допълнителни инвестиции, оценени на около 300 млрд. евро. Според одиторите без значително ускоряване на усилията REPowerEU няма да успее да постигне амбициозните си цели.

През май 2022 г., по искане на Европейския съвет, ЕК представя плана REPowerEU, който има за цел бързо да намали зависимостта на ЕС от руски изкопаеми горива чрез ускоряване на прехода към чиста енергия и обединяване на усилията за изграждане на по-устойчива енергийна система и постигане на истински енергиен съюз.

Планът включва набор от мерки за постигане на пет основни цели и повишава амбицията по някои от ключовите цели на ЕС, заложени в законодателния пакет „Подготвени за цел 55“. Сред тях са увеличаване на дела на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС до 42,5%, с допълнителни 103 GW слънчеви и вятърни мощности, както и намаляване на потреблението на енергия с 11,7%.

Приносът на всяка държава членка към общата цел за ВЕИ се изчислява въз основа на правилата, определени в т.нар. Регламент относно управлението. Този принос е от значение и за изпълнението на годишните цели за емисиите на парникови газове, определени в Регламента за разпределяне на усилията. ЕК следва да оцени степента на постигане на конкретните цели. Планът REPowerEU също така подчертава значението на укрепването на трансграничните електроенергийни междусистемни връзки.

През май 2022 г. Комисията изчислява, че за постигането на по-амбициозните цели от пакета „Подготвени за цел 55“, предложени в REPowerEU, ще са необходими допълнителни инвестиции от около 300 млрд. евро до 2030 г. Те се добавят към вече необходимите инвестиции за постигане на първоначалните цели на пакета „Подготвени за цел 55“.

Одитът на REPowerEU има за цел да покаже доколко основният инструмент на ЕС за реакция при кризи функционира ефективно и в кои области са необходими подобрения в неговата структура и прилагане. Анализът на ЕСП очертава както елементите, които работят успешно, така и тези, които не са постигнали очакваните резултати, и предоставя информация, която може да бъде използвана за подобряване на бъдещите енергийни мерки на равнище ЕС. Изводите са особено актуални на фона на новите геополитически напрежения и кризите в Близкия и Средния изток, които могат отново да наложат бързи, координирани и целенасочени действия за гарантиране на енергийната сигурност на ЕС.

Какво констатира и какво препоръчва ЕСП

След приемането на плана REPowerEU ЕС намалява зависимостта си от вноса на руски изкопаеми горива. Въпреки това инвестициите, мобилизирани за финансирането му – основно чрез главите за REPowerEU по МВУ – не са достатъчни за постигането на по-амбициозните цели за капацитета за производство на енергия от ВЕИ и трансграничната свързаност. Освен това планът не разполага с достатъчно ефективни механизми за управление, чрез които да се проследява изпълнението му и надеждно да се измерват постигнатите резултати. ЕК също няма достатъчно правомощия да подобрява изпълнението, а нито Комисията, нито държавите членки са успели да предоставят данни дали и как разликата между прогнозираните и реално направените инвестиции се компенсира по друг начин.

Преработените НПЕК и главите за REPowerEU по МВУ не са достатъчни за постигането на целите на плана. При извадка от 11 държави членки ЕСП установява, че преработените НПЕК не предоставят достатъчно информация кои действия са насочени към изпълнението на REPowerEU, как се финансират и как допълват мерките по МВУ, включени в съответните глави.

В преработените НПЕК не са заложени цели, свързани с независимостта от руските изкопаеми горива, нито са поети допълнителни ангажименти по отношение на целта за 15% трансгранична свързаност на електроенергийните мрежи вследствие на REPowerEU. Връзката между НПЕК на държавите членки и главите за REPowerEU по МВУ като цяло остава слаба. В повечето НПЕК кръстосаните препратки към мерките в тези глави са неясни или липсват. Това затруднява оценката дали държавите членки ще успеят да постигнат целите на REPowerEU и да преодолеят значителната разлика между прогнозните инвестиционни нужди и средствата, за които до момента са поети ангажименти.

Допълнителните инвестиции, мобилизирани чрез плана, засега са значително под необходимата до 2030 г. сума от 300 млрд. евро. Това означава, че реално направените допълнителни инвестиции вследствие на REPowerEU може да не са достатъчни за постигането на договорените цели, първоначалната оценка на Комисията може да е била завишена или да са налице и двете обстоятелства.

Въпреки намаляването на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива, остават редица предизвикателства. В резултат на санкциите, прилагани от ЕС, вносът на руски изкопаеми горива е ограничен, с изключение на природния газ. Вносът на петрол намалява драстично, а този на газ също спада, макар и в по-малка степен. Продължава обаче косвеният внос на определени количества руски петрол през трети държави, а някои държави членки все още внасят значителни количества природен газ.

Новият Регламент № 261/2026 въвежда правно обвързваща постепенна забрана за вноса на руски газ, която ще доведе до пълното му преустановяване до края на 2027 г. В него обаче не са предвидени преки санкции за държавите членки, които не спазват забраната. Настоящите тенденции на енергийните пазари допълнително подчертават необходимостта от ускоряване на диверсификацията и избягване на бъдеща прекомерна зависимост от един доставчик.

Мерките по REPowerEU в рамките на МВУ, за които са определени ясни количествени цели, засега водят само до ограничено увеличение на капацитета за производство на чиста енергия, основно от слънчева енергия. Според прогнозите на Комисията мерките по МВУ, включени в главите за REPowerEU, се очаква да осигурят най-малко 20 GW допълнителен капацитет от ВЕИ до 2026 г. Това представлява под 20% от очакваните допълнителни 103 GW капацитет за производство на енергия от ВЕИ по плана REPowerEU.

Анализът на ЕСП обаче показва, че само 12 от общо 45 мерки за ВЕИ, включени в главите за REPowerEU по МВУ, имат ясни и измерими цели, с общ капацитет от 1,6 GW. ЕСП установява също, че ключовите етапи и целите по МВУ често са свързани с размера на разходите или броя на договорите, но не посочват конкретните резултати – например създадения допълнителен капацитет, измерен в MW или GW. Това затруднява оценката на напредъка по финансираните от МВУ мерки за изграждане на допълнителен капацитет за производство на енергия от ВЕИ.