Начало НовиниАнализиСъбитияState of the Energy Union 2021

Върни се назад

Назад

State of the Energy Union 2021

State of the Energy Union 2021

Докладът за 2021 г., публикуван на 26 октомври 2021 г., е първият State of the Energy Union (състояние на Енергийния съюз) след приемането на Европейския закон за климата и вторият след приемането на European Green Deal.

Докладът прави равносметка на промените и напредъка в прилагането на политиките на ЕС в областта на енергетиката и климата, включително Енергийния съюз в неговите 5 стълба, по пътя към климатична неутралност до 2050 г. Той, също така, оценява интензивната работа на Комисията с другите европейски институции, Държавите от ЕС и неговите международни партньори относно отговора на ЕС на двойното предизвикателство за бързо, трайно възстановяване от въздействието на кризата COVID-19 и изменението на климата. Зелената трансформация на европейската енергийна система ще ни постави в правилната траектория към неутралност на климата, като същевременно ще допринесе за икономическия растеж и индустриалното лидерство, като направи ЕС по-устойчив на скокове в цените на енергията чрез по-ефективно използване на енергията и по-малко зависимост от вносни изкопаеми горива, смята ЕК.

Докладът за състоянието на Енергийния съюз е придружен от широк набор от доклади и приложения, очертаващи напредъка, постигнат в различни области на енергийната и климатичната политика.

Според ЕК, настоящата година предвещава десетилетие, което се смята за решаващо за борбата срещу изменение на климата, загуба на биологично разнообразие и замърсяване, дължащи се на изчерпване на природните ресурси. То, също така, бележи важен преход от кризата Covid-19 към икономическото възстановяване и от решително изпълнение на заложеното в Европейската зелена сделка и придружаващите я стратегии.

Така, тазгодишният доклад за състоянието на Енергийния съюз прави равносметка на интензивната работа на ЕК с другите европейски институции, държави-членки и нейните международни партньори относно отговора на ЕС на двойното предизвикателство за постигане на бързо, устойчиво възстановяване от въздействието на кризата COVID-19 и изменението на климата. Инвестирането в трансформацията на енергийната система е част от решението по пътя към климатична неутралност и отговор на последиците от кризата с COVID-19.

Тазгодишният доклад е публикуван и на фона на рязък скок на газовите и електроенергийните цени в Европейския съюз, както и в много други части на света. Преди всичко, това се дължи на нарастващото търсене на газ в световен мащаб, резултат от  икономическото възстановяване. За да помогне и подкрепи справяне с отрицателното въздействие върху домакинствата и бизнеса, Комисията наскоро представи съобщение „Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от инструменти за действие и подкрепа“, което очертава набор от краткосрочни и дългосрочни мерки. Те целят да позволят бърз координиран подход за защита на най-застрашените потребители на енергия, без да се фрагментира европейският единен енергиен пазар или да се застрашат инвестициите в енергийния сектор и зеления преход.

В средносрочен план предложеният политически отговор трябва да се съсредоточи върху това да направи ЕС по-ефективна при използването на енергия, по-малко зависима от изкопаемите горива и по-устойчива на ценови скокове на енергията, като същевременно се предоставя достъпна и чиста енергия на крайните потребители.

И накрая, докладът се публикува и в навечерието на 26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (COP 26) в Глазгоу. Това се случва през година, когато много региони страдаха от екстремни метеорологични условия/събития и Междуправителствената група по изменение на климата (IPCC) посочи повишен риск от подобни събития в бъдеще и ясно приписва изменението на климата на човешките дейности. Както показва Световната енергийна перспектива на Международната енергийна агенция (IEA) 2021, борбата с изменението на климата изисква спешни действия през настоящото десетилетие и ще изисква дълбока трансформация на моделите на потребление и производство, по-специално на начинът, по който енергията се произвежда, транспортира и консумира.

Взаимосвързаните придружаващи доклади позволяват по-задълбочен анализ на ситуацията, и включват:

– Енергийни субсидии в ЕС
– Доклад за напредъка на действията по отношение на климата 2021
– Напредък по отношение на конкурентоспособността на технологиите за чиста енергия
– Доклад за качеството на горивата, и
– Доклад за функционирането на системата за търговия с емисии

Състояние на Енергийния съюз – ключови констатации

  • През 2020 г. емисиите на парникови газове (ПГ) в ЕС (включително международната авиация) са намалели с 31 % спрямо 1990 г. поради въздействието на пандемията върху енергийното потребление, но и поради продължаващите тенденции на декарбонизация;
  • През 2020 г. за първи път възобновяемите енергийни източници изпревариха изкопаемите горива като основен за ЕС източник за производство на електроенергия енергия (ВЕИ са 38 % от електроенергията в ЕС, изкопаеми горива 37 % и ядрени 25 %). В бъдеще се очаква ВЕИ да имат дял в общия енергиен микс на ЕС най-малко 22 %, въпреки че някои държави-членки са изложени на риск да не успеят да постигнат тяхната национална обвързваща цел;

  • Последните налични данни показват, че потреблението на първична енергия в ЕС е намаляло с 1,9 %, а крайно потребление на енергия с 0,6 % през 2019 г. спрямо 2018 г.;
  • Нетната зависимост на ЕС от внос на енергия достигна 60,6 % през 2019 г. в сравнение с 58,2 % през 2018 г. и 56 % през 2000 г.; това е най-високото ниво през последните 30 години;
  • Субсидиите за изкопаеми горива спаднаха леко през 2020 г. до 52 милиарда евро от 56 милиарда евро през 2019 г., но това се дължи на спадащо потребление на енергия на фона на свързаните с COVID-19 ограничения. Без насочени действия на държавите-членки, твърде е вероятно субсидиите за изкопаеми горива да се възстановят на предишните по-високи нива в процеса на нарастване на икономическата активност;
  • Към днешна дата 9 държави-членки са отказали въглищата, а 13 са заявили национални ангажименти да направят това до определена дата, 4 обмислят възможни дати и само 1 все още не е започнала национална дискусия относно постепенното им премахване;
  • Цените на енергията се повишиха силно, тъй като икономиката се сви поради Covid-19 криза и след това започна да се възстановява. Поради по-евтините горива, намаленото търсене и бързото разширяване на производството на енергия от възобновяеми източници, цените на енергията на едро паднаха рязко през 2019 г. Отрицателните цени на електроенергията станаха широко разпространени през 2020 г. Тази низходяща тенденция обаче рязко се обърна: цените на електроенергията на едро са се увеличили с 230 % на годишна база с едно по-умерено въздействие върху цените на дребно до септември 2021 г. (+11 % средно за ЕС). Това до голяма степен се дължи на покачващите се цени на газа, които оказват девет пъти по-силно влияние върху цената на електроенергията от силата на ефекта от увеличената цена на въглерода за същия период;
  • Повече от 98,6% от потреблението на електроенергия в ЕС е „свързано“. Изтъргуваните обеми на хъбовете за природен газ се покачиха до най-висока стойност за всички времена през 2019 г. Тази тенденция продължи и през 2020 г.;
  • Публичните разходи за изследвания и иновации за чиста енергия в държавите-членки продължават да са по-ниски, отколкото през 2010 г., но националното и европейско финансиране за възстановяване, което е насочено към R&I за чиста енергия, частично компенсира това;
  • Енергийната бедност засяга до 31 милиона души в ЕС към 2019 г., с продължаващи различия между държавите-членки и нивата на доходите. Това подчертава важността на защитата на уязвимите потребители от текущия ценови скок и осигуряването на справедлив преход към климатична неутралност.

 

 

 

 

 

  • Поради това повечето, макар и не всички, тенденции могат да бъдат оценени като положителни, но въпреки това все още не достигат това, което е необходимо, за да се предизвика необходимата трансформация за постигане на целите на Енергийния съюз. Ускоряване е необходимо не само за постигане на социално-справедлив преход към климатична неутралност до 2050 г., но и като застраховка срещу ценовите шокове, пред които е изправен ЕС днес.

Очаквайте още публикации по темата.

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Сподели: